Решение № 4777 от 13.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4777 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора М. П.а при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100503588 по описа за 2022 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20153209 от 07.07.2021 г., постановено по гр. дело № 30849/2020 г., на СРС, 79 с – в, е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ЗЗД, че Н. П. П., ЕГН ********** дължи на „Ш.Б." ЕАД, ЕИК **** сумата от 8 000 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 05.12.2016 г., с падеж - на предявяване и предявен за плащане на 06.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 28.11.2019 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 68887/2019 г. по писа на СРС, 79 състав, са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 05.12.2019 г. и въз основа на нея изпълнителен лист и ответникът е осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедно производства.

Срещу решението е подадена въззивна жалба на ответника Н. П. П., чрез представителя му, с доводи, че е неправилно и необосновано, постановено при допуснати множество нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита, че в противоречие с установената по делото фактическа обстановка и липсата на твърдения и възражения от страните за съществуването на друго каузално правоотношение между „Ш.Б.“ ЕАД и третото лице-помагач „Е.П.Е.Т.“ ЕООД, съдът необосновано е достигнал до извод, че приетите пред него платежни нареждания не се отнасят до плащания по процесния договор. Излага множество съображения, че изготвеният по делото доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК не е пълен, точен и ясен, което е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Поддържа, че СРС незаконосъобразно е лишил от участие по делото третото лице - помагач „Е.П.Е.Т.“ ЕООД, което е страна по процесното каузално правоотношение с ищеца „Ш.Б.“ 1

ЕООД. Сочи, че вместо да разпредели тежестта на доказване на релевантните факти, съобразно твърденията и възраженията му, в противоречие с чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът му е дал общо указание на докаже погасяването на каузалния дълг. По този начин е лишен от възможност да ангажира относими и допустими към предмета на спора писмени доказателства. Излага доводи, че СРС не е съобразил направените от третото лице - помагач „Е.П.Е.Т." ЕООД подробни възражения и не е приел платежното нареждане за платения от третото лице-помагач депозит по договора за услуги ЕвроШел карта в размер на 2 000 лв., представено с молбата за встъпване.

Ответникът е твърдял, че процесният запис на заповед обезпечава задълженията на третото лице - помагач „Е.П.Е.Т.“ ЕООД по процесния договор за услуга, възникнали до датата на сключване на Допълнително споразумение № 2 от 14.08.2017 г., по силата на което „Е.П.Е.Т.порт“ ЕООД е заместило изцяло „Е.П.Е.Т." ЕООД като страна по договора с „Ш.Б." ЕАД, а ищецът не е оспорил тези твърдения, нито е поддържал, че между ищеца и третото лице-помагач съществува друго каузално правоотношение, различно от това по процесния договор. При това първоинстанционният съд е достигнал до погрешен извод, че представените платежни нареждания не доказват погасяване на задълженията към ищеца по каузалното правоотношение между „Ш.Б." ЕАД и третото лице - помагач „Е.П.Е.Т." ЕООД по Договора от 05.12.2016 г.

Ответникът не е твърдял, че е платил задължението по записа на заповед, а че процесният запис на заповед е обезпечава задълженията на третото лице-помагач „Е.П.Е.Т." ЕООД, възникнали до 14.08.2017 г. Съдът не е обсъдил и възражението за липса на вземане в полза на „Ш.Б." ЕАД по записа на заповед, поради липса на изискуемост на задълженията по каузалното правоотношение към датата на предявяване на записа на заповед. Поддържа, че процесният запис на заповед е издаден на 05.12.2016 г. (датата на процесния договор), а е предявен за плащане на следващия ден - 06.12.2016 г., като към датата на предявяване на записа на заповед, не са възникнали изискуеми вземания в полза на „Ш.Б." ЕАД срещу „Е.П.Е.Т." ЕООД, които процесният запис на заповед обезпечава. Понеже задълженията на третото лицепомагач „Е.П.Е.Т." ЕООД, възникнали по Договора за ползване на услугата ЕвроШел карта до датата на сключване на Допълнителното споразумение (14.08.2017 г.) са изцяло погасени, чрез плащане от дружеството „Е.П.Е.Т.порт" ЕООД, искът е неоснователен. Моли да се отмени решението и да се отхвърли изцяло иска.

Въззиваемата страна – ищецът „Ш.Б." ЕАД, в срока по чл. 263 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Поддържа, че решението е обосновано и законосъобразно постановено. Оспорва твърденията на ответника, че е лишен от право да участва в процеса. Същият е редовно призован и е имал всички процесуални възможности да упражни правата си в процеса и да ангажира доказателства за ъ.възраженията си. Докладът по делото е изготвен съобразно изискванията на ГПК, с разпределена доказателствената тежест в производството, като е предоставен на вниманието на страните, които са взели становище по него, поради което не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушени по чл. 146 ГПК. Счита, че вземането на ищеца, основано на процесния запис на заповед, е изискуемо и ликвидно към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Излага доводи, че цената книга е издадена от Н. П. в качеството на физическо лице или като спедитор, редовна е от външна страна и отговаря напълно на изискванията на чл. 535 и сл. от ТЗ във връзка с чл. 455 и сл. от ТЗ, поради което подлежи на изпълнение. Ответникът не оспорва авторството на ценната книга, нито подписа положен от него. Изцяло недоказано е останало възражението на ответника, че не дължи по предявения за плащане запис на заповед, тъй като задълженията по договора, който той обезпечава, са платени изцяло 2 от трето лице. Ответникът не е посочил доказателства да е погасил задълженията чрез плащане или с друг способ. В приложени по делото преводни нареждания за кредитен превод като наредител е посочен „Е.П.Е.Т.порт" ЕООД - заличен търговец, но в нито едно от тях не е посочено като основание за плащането договор от 05.12.2016 г. или запис на заповед с издател ответника Н. П.. Поради това обосновано СРС е приел, че не се доказват плащания по каузалното правоотношение, на което се позовава ответника. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за настоящата инстанция.

С определение от 14.10.2022 г. по настоящото дело, което не е оспорено от страните, въззивната жалба на третото лице - помагач „Е.П.Е.Т.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ****, с вх. № 25143965 от 28.09.2021 г. е върната и производството по отношение на „Е.П.Е.Т.“ ЕООД (в несъстоятелност) е прекратено.

СГС служебно е установил, че дружеството е заличено в Търговския регистър, по силата на влязло в сила на 27.05.2022 г. съдебно решение № 260245 от 05.04.2022 г. на СГС, ТО, VI - 22 състав, без правоприемник.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. чл. 535 ТЗ - за установяване дължимост на сума по запис на заповед.

Както се посочи и по – горе, предмет на делото е само жалбата на ответника Н.

П.. Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирана за това страна.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът служебно следи и за прилагане на императивните материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. СРС е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка., която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК

По съществото на спора и във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното :

Съгласно т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по т. д. № 4/2013 г. всяка от страните по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, по общите правила на разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, е длъжна да докаже фактите, на които основава твърденията или възраженията си за съществуването или несъществуването на задължението по записа на заповед.

В тежест на поемателя (ищеца) по записа на заповед е да установи, при условията на пълно и главно доказване, всички предпоставки за съществуване на вземането - т. е. фактите, от които то произтича. Това са обстоятелствата свързани със съществуване на валидно възникнало менителнично задължение, по което той е кредитор, а ответникът - длъжник, както и настъпване на неговата изискуемост. От своя страна ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения срещу съществуване на вземането. В случай, че направи възражения, свързани с наличието на каузално правоотношение, по което твърди, че вземането е погасено, в негова тежест е да установи тези факти.

Обратно на твърденията в жалбата, с доклада по делото по чл. 146 ГПК, от 3

30.11.2020 г., СРС е дал указания на страните за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, като е съобразил направените от тях твърдения и възражения. Съдът няма задължения да указва на страните какви конкретни доказателствени средства следва да ангажират за доказване на релевантните за спора факти. Поради това въззивният състав намира за неоснователни възраженията на ответника в жалбата по повод извършените от СРС процесуални действия.

На следващо място, по смисъла на чл. 535 ТЗ записът на заповед, на който основава вземането си ищеца, е формална, абстрактна сделка, чието задължително съдържание е императивно определено от законодателя и е условие за валидността на акта. Само в изрично и изчерпателно посочените от закона случаи, липсата на някои от изброените в нормата па чл. 535 ТЗ реквизити, не се отразява на действителността на менителничния ефект (случаите на ал. 2, 3 и 4 чл. 535 ТЗ). Във всички други случай, съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед.

Съдът констатира, че представения от ищеца документ, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, отговаря на всички изисквания на чл.

535 ТЗ. Процесният запис на заповед от 05.12.2016 г. съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на документ на езика, който е написан, налице е изявление, което съставлява безусловно обещание да се плати определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер – 8 000 лв., на определено лице на определен на предявяване падеж. Ценната книга е предявена на издателя Н. П. П. на 06.12.2016 г. срещу подпис, което е предпоставка за поставянето на длъжника в забава за изпълнение на задължението по нея.

Обосновано СРС е приел, че ценната книга е валидна от външна страна и обективира поето от ответника П. задължение за плащане на посочената в записа на заповед сума от 8 000 лв. на поемателя „Ш.Б.“ ЕАД, като е извършено валидно предявяване на менителничния ефект на издателя на посочената в записа на заповед дата - 06.12.2016 г.

По възражението на ответника, че записът на заповед обезпечава каузално правотношение по договор за услуга, сключен между ищеца „Ш.Б.“ ЕАД и третото лице - помагач „Е.П.Е.Т.“ ЕООД, по който задълженията на третото лице – длъжник са погасени изцяло, настоящият състав намира следното:

В случая в производството е установено, че между „Ш.Б." ЕАД и третото лице помагач„Е.П.Е.Т." ЕООД е сключен договор за ползване на услуга Euroshell Card от 05.12.2016 г., по силата на който Shell предоставя на основния картодържател правото да използва карти Euroshell Card, за да получава доставки от доставчиците в държавите, посочени в Приложение № 2 към договора.