Определение № 171 от 17.01.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Бургас, 17.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20232120200144 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на Н. Е. С. чрез пълномощника адв.Т. Д. против постановление на прокурор при РП-Бургас от 19.12.2022 г., с което на осн.чл.243, ал.1, т.2 НПК е прекратено наказателно производство по досъдебно производство № 431 ЗМ-583/2020 г. по описа на 01 РУ-Бургас, пр. пр. № 357/2020 г. по описа на БРП, водено за престъпление по чл.206, ал.1 НК.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на атакувания прокурорски акт като постановен в разрез с изяснените фактически положения, според които С. М. в качеството му на пълномощник на жалбоподателя е продал за сумата от *** лв. собствения на С. л.а. марка „Фолксваген Тигуан“ рег. № *** на трето лице Г. Т. Т.. Поддържа се,че не е извършена отчетна сделка, с която продажната цена да премине в патримониума на собственика на лекия автомобил- Н. С., както и че не е спорно от гласните доказателствени източници, придобити от разпита на М.,че последният е разходвал сумата от продажбата за лични нужди.Съществен дял от жалбата заема противостоящата на мотивираното прокурорско убеждение правна аргументация, свеждаща се в тезисни съображения относно разграничителния критерий между характера на упълномощителната и отчетната сделка, респ. липсата на нормативно правило, по силата на което съдържанието на отчетната /последваща сделка/ да се привнася в упълномощителната.Твърди се, че е налице съставомерност по чл. 206, ал. 1 от НК и се настоява за отмяна на обжалваното постановление.

Съдът след като се запозна със жалбата, постановлението за прекратяване на наказателното производство, и материалите по досъдебното производство намира за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима като депозирана от легитимирана да обжалва страна и в законоустановения срок за обжалване, като съдържа всички изискуеми от НПК реквизити, поради което следва да бъде разгледана от съда.

Устойчивата и неизменна съдебна практика, дефинираща процесуалноправните рамки и методика за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство в подготвителната досъдебна фаза са намерили изчерпателна и лимитативна нормативна уредба в НПК. Действащата уредба на този правен институт е насочена към осигуряване на баланса на ценности между от една страна пълноценна защита правата на обвиняемия, респективно пострадалия от престъплението, и зачитане суверенна преценка и възможности за независимо формиране и отстояване на вътрешното убеждение от държавното обвинение в съответствие с фиксираните в основния закон фундаментални конституционни принципи, касателно правата на личността (в този смисъл решение № 7 от 16.12.2004 г. по К. Д. № 6 от 2004 г. на Конституционния Съд на 1

Република България), поради което същата следва да бъде съблюдавана стриктно.

Съгласно чл. 243, ал. 3 НПК, правото на жалба пред съда срещу посочения прокурорски акт възниква единствено за ограничен кръг от лица обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице.

След упражняване на тези си правомощия настоящият състав по реда на чл. 243, ал. 4 НПК намира, че жалбата, разгледана по същество е основателна при следните съображения:

В обжалваното постановление пространно е възприета само формалната страна на фактите, но не и тяхното съдържание и логическа връзка.

При съблюдаване на приобщената доказателствена съвкупност и след внимателен анализ на нейното съдържание, пред настоящия състав се очертават следните правнозначимите фактически положения:

През 2016 г. свидетелят Н. С. закупил от САЩ л.а. „Фолксваген Тиуан“ , произведен през 2012 г., черен металик, рама №***, който регистрирал в РБ с рег.№ ***. С нотариално заверено пълномощно №3064/17.10.2016 г. при нотариус Г. В. с район на действие района на РС-Стара Загора, С. учредил в полза на С. М. представителна власт по отношение на следното:да управлява гореописаното МПС в България и в чужбина, да го представлява пред държавни органи –КАТ, МВР, ГКПП, Митници, Сектор Пътна полиция, пред застрахователни дружества във вр. със сключването на застраховки тип „автокаско“ и „гражданска отговорност“, както и да извършва широк кръг разпоредителни действия от името на представлявания- да продава, дарява,при условия, начин на плащане и цена, преценени от упълномощения, в т.ч. да го прехвърля сам на себе си или други лица, които представлява по реда на чл.38, ал.1 ЗЗД, в т.ч. да получава продажната цена, включително и по банков път от името на представлявания. Пълномощното било безсрочно и валидно до неговото оттегляне по нотариален ред.

Автомобилът разполагал с удостоверение №*** г. за индивидуално одобряване на пътно превозно средство,регистрирано извън държавите членки на ЕС, друга държава –страна по споразумението за европейско икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, както и Свидетелство за регистрация част 1 *** г. от Сектор Пътна полиция при ОДМВРСтара Загора. На 17.10.2016г. Н. С. предоставил автомобила, ключа към него,ведно с нотариално завереното пълномощно и документите за регистрация, като уговорката между тях била св. М. да продаде автомобила, т.к. св.С. трябвало да се върне в САЩ.

На 03.10.2017 г. св.Н. С. се чул със св.М. и разбрал,че последният все още не е продал колата. На 16.11.2017 г. Н. С. и С. М. се срещнали в кафенето на хотел „Форум“, гр.Стара Загора, където св.М. бил отседнал със св.Тончева,с която живеели във фактическо съжителство. С. М. поискал от жалбоподателя да му предостави нови декларации по чл.264 ДОПК и чл.25 ЗННД за 2017 г., които били необходими във вр.с осъществяването в пределите на учредената му представителна власт –реализационна продажбена сделка. В показанията си св.С. със стабилна и еднопосочна нагласа към фактите пресъздава по еднороден начин спомена си, че в хода на тази среща е поискал от св.М. да му върне автомобила, ключовете и съпътстващата документация. В структурата и съдържанието на разказа си св.С. по единен и непроменлив начин изтъква,че изчакал няколко дни за фактическото предаване на автомобила, в които св.С. М. спрял да му отговаря на телефонните обаждания.

С договор с нотариална заверка на подписите №***/17.11.2011 г. при нотариус О. Ж. с район на действие РС-Бургас, рег. №133 на следващия ден, била извършена покупкопродажба на МПС „Фолксваген“ модел „Тигуан“ с рег. № *** между С. М., действащ в качеството на пълномощник на Н. С. като продавач и Г. Т. Т. като купувач, като престираната продажна цена била в сума в размер *** лв. Няколко дни по-късно на 22.11.2017 г. приобретателят Г. Т. се разпоредила с автомобила чрез покупко-продажба, обективирана в договор с нотариална заверка на подписите рег.№ ***/22.11.2017г. на нотариус ЦВ. А., с район на действие РС-Бургас рег.№458 ,по силата на който автомобилът бил прехвърлен в собственост на СТ. Д. А. за сумата от *** лв.

От приложеното по делото Удостоверение изх.№02/01.02.2018 г.,издадено от нотариус О.

Ж., става ясно,че не подлежат на съхрание и не могат да бъдат предоставени придружаващите договора за покупко-продажба между пълномощника на продавача С. М.

2 и купувача Г. Т. по договора от 17.11.2017 г.- декларации по чл.264, ал.2 ДОПК и по чл.25, ал.8 ЗННД.

Гореизброените разпоредителни действия с процесното МПС били извършени при неосведомяването и извън обхвата на знанието на собственика Н. С., който предприел действия по оттегляне на пълномощията спрямо довереника си С. М., с Нотариална покана №6132/28.11.2017 г. , заверена от нотариус М. В. с район на действие РС-Царево. В нотариалната покана е обективирано волеизявление относно преустановяване правното действие на пълномощията на М., учредени с пълномощно №3064/17.10.2016 г., в т.ч. и действието на декларацията по чл.264, ал.2 от ДОПК и тази по чл.25, ал.8 ЗННД. С поканата е обективирано волеизявление за връщане на автомобила и ключа към него, с пояснението,че доверителят Н. С. към момента не е получавал никаква уговорена сума и не е извършвана продажба съгласно уговорените отношения.

Видно от приложена към нотариалната покана разписка от нотариус М. В. с рег.№370, служител на нотариуса К. М., на 04.12.2017 г. е залепила уведомление на входната врата на сграда с адрес гр. ***, с адресат С. М.. С изтичане на двуседмичния срок от залепване на нотариалната покана- на 18.12.2017 г., на основание чл.47, ал.2 и ал.5 ГПК в разписката е посочено,че същата се третира като надлежно връчена. В разписката са декларирани следните последователно извършени действия от съотв. длъжностни лица, свързани с информиране на адресата С. М. относно съдържанието на нотариалната покана: - на 28.11.2017 г. в 13.33 ч. нотариус М. В. удостоверява,че е позвънила лично на адресата С. М. и го е уведомила за съдържанието на поканата чрез прочитането й, в отговор на което М. заявил,че пътува извън страната за дълъг период, знае за какво става въпрос и ще възложи на адв.Р. Д. от БАК да получи поканата. На 28.11.2017 г. след разговора с адресата С. М. нотариус М. В. декларира, че се свързала с адв.Р. Д., който изявил готовност да се запознае със съдържанието на поканата и поискал да я получи в сканиран вид на електронен адрес, но същата не била получена до 04.12.2017 г. След залепване на уведомлението на адреса в гр.Приморско на 05.12.2017 г. в нотариалната кантора се обадила Д. М..а-сестра на С. М., която в разговор с нотариус М. В. получила подробни разяснения относно съдържанието на поканата. В показанията си на л.122 и л.123 от ДП свидетелят М. В. потвърждава подробно и в хронологически систематизирано изложение действията си по устно уведомяване на адресата С. М., на неговия адв.Р. Д.,относно електронното връчване на поканата на адв.Добрев и устното разясняване съдържанието на поканата на Д. М..а, в телефонен разговор иницииран от последната.

М. В. заявява,че след изтичане на 14-дневния срок, упоменат в уведомлението, за получаване на нотариалната покана в кантората на нотариуса, същата се счита за редовно връчена на 19.12.2017 г. съобр. поставения на гърба на поканата щемпел.

В показанията на св. С. М. се поддържа, че на 17.11.2017 г. в обсега на учредената му представителна власт е извършил продажба на процесния л.а. марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ №с рег.№ ***, който бил закупен от Г. Т., като получената продажна цена в размер на *** лв. е изразходвал за лични нужди с оглед липсата на задължения за предаване на парична сума. Твърди,че предварително е закупил автомобила от Н.С. срещу заплатена сума в брой без съхранен спомен относно размера й, като не са спазени законовата процедура и форма за действителност на договора за продажба, а вместо това св.М. се е съгласил да бъде титуляр на пълномощно за извършване на разпоредителни действия с автомобила. л.85 от ДП. На л.160 от ДП св.М. уточнява,че е заплатил на части на С. в брой сумата от *** лв. за процесния л.а. „Фолксваген“ модел „ТИГУАН“ . От показанията на този свидетел се извлича още, че е бил уведомен за нотариалната покана по телефона от нотариуса М. В., като не е бил наясно със съдържанието. От приложения доказателствен способ очна ставка между, от една страна Н. С. и С. М. и, от друга Н. С. и Г. Т., се установява, в разрез с фактическите констатации в прокурорското постановление за прекратяване, според гласните данни на С. и Тончева среща през м.ноември в хотел „Форум“ в гр.Стара Загора между С. и М. се е състояла. Предметът на срещата е била обсъждане на вариантите за продажба на МПС и по твърдения на С., М. е поискал актуални декларации по чл.264, ал.2 ДОПК и чл.25,ал.8 ЗННД, като преди това С. е полуил и имейл с искане относно декларациите от св.Тончева.

Въз основа на влязло в сила Решение №821/11.04.2019 г. по гр.д.№2879/2018 г. по описа на 3

БРС, образувано по повод предявени в евентуалност обективно съединени искове, е уважен като основателен искът на Н. С. против С. М. и Г. Т. с правна квалификация чл.26, ал.1,предл.3 вр.чл.40 ЗЗД и е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на л.а. „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег.№***, сключен на 17.11.2011 г. между Н. С. чрез пълномощника С. М. и Г. Т. поради накърняване на добрите нрави.В мотивите на решението е прието,че с прогласената за нищожна сделка е налице сговаряне между представляващия продавача и купувача за нанасяне на вреда на представлявания Н. С.. Приложена е кредитираната по посоченото гр.д. съдебна автотехническа експертиза,с която реалната стойност по пазарни цени на МПС марка ‚Фолксваген“, модел „Тигуан“ към 17.11.2017 г. възлиза на ***лв., като занижената цена на извършената продажба на МПС-*** лв., без представени доказателства относно предшестващо сключването на процесния договор наличие на други облигационни отношения между страните и постигнато съгласие, характеризират договора като увреждащ представлявания по чл.40 ЗЗД. С решение №347/05.11.2020 г. по описа ОС-Бургас, гр.д. №1841/2019 г. Г. Т. Т. е осъдена да заплати сумата от *** лв., представляваща компенсаторно обезщетение в размер на равностойността на МПС – SUV марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, поради получаването му от същата без основание и отчуждаването му на 22.11.2017 г., сумата от *** лв. –мораторна лихва за забава и съдебно-деловодни разноски -*** лв.