Определение № 3051 от 01.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3051 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20251100604796 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл.243,ал.8 от НПК.

Постъпила е Частна Жалба от защитника на обв.Б. Р. Х. по ДП№ ЗМ 323:2021 г.по описа на 09 РУ-СДВР,пр.пр.№ 3236/2021 г.по описа на СРП, срещу Определение на СРС,НО,8-ми състав по НЧД№ 8229/2025 г., с което е било отменено изцяло Постановлението на СГП от 28.11.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по делото.В Жалбата до СРС срещу Постановлението за прекратяване на СРП се оспорва единствено основанието за прекратяване на наказателното производство касателно обвинението за извършено престъпление по чл.270 от НК.

В Жалбата срещу Определението на СРС защитата намира,че обжалвания съдебен акт е постановен при груби процесуални нарушения и в разрез със забраната за „reformatio in pejus“ , като иска отмяна на определението и потвърждаване на Постановлението на СРП или изменението му.Посочва се още , че настоящото производство пред СГС е инициирано единствено по Жалба на защитника/тоест , няма Протест срещу акта на СРС/ и целта на тази процедура е да се закрепи прекратяването на наказателното производство със съдебен акт , така че да не е възможна последващата му отмяна по реда на вътрешния прокурорски инстанционен контрол.Сочи се още в Жалбата ,че съдът може и да не е съгласен с мотивната част на Постановлението на прокурора/като дори може да смята че има извършено престъпление/,но няма право да влошава положението на обвиняемия и е следвало да потвърди или измени същото.Като е отменил Постановлението обаче СРС е допуснал съществено проц. нарушение.Поради това се иска от СГС да отмени Определението на СРС и да потвърди или измени Постановлението на СРП за частично прекратяване на наказателното производство.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице , разполагащо с право да обжалва Определението на СРС , доколкото има качеството на пострадал с оглед правната квалификация на деянието ,за което е водено наказ.производство в досъдебната му фаза.Разгледана по същество Жалбата е основателна , а атакуваното Определение е незаконосъобразно и необосновано.

СРС с обжалваното Определение в процедура по чл.243,ал.5 от НПК отменил Постановлението на СРП за частично прекратяване на наказателното производство спрямо обв.Б.

Х. в частта относно обвинението за извършено престъпление по чл.270,л.1 от НК и върнал на основание чл.243,ал.6,т.3 от НПК материалите на прокурора/касателно това обвинение/, като задължителните указания към прокурора се извличат само от обстоятелствената част на обжалваното Определение.Липсва ясно посочване коя част от материалите по ДП № ЗМ 323/2021 г. следва да се връщат на прокурора и каква част следва да останат в съда.Последният пропуск не е 1 маловажен ,при положение че по отношение на второто обвинение,за престъпление по чл.345,ал.1 от НК, по същото досъдебно производство срещу същото лице Б. Х. е образувано съдебно производство - НОХД№ 16775/2024 г. по описа на СРС,НО,19-ти състав , като същото е прекратено на основание чл.377,ал.1 от НПК,вр.чл.78,А,ал.7 от НК до влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателно производство/за обвинението по чл.270,ал.1 от НК/.

В обжалваното Определение СРС първоначално сочи ,че Жалбата на защитника е основателна, но в диспозитива не се произнася съобразно исканията в Жалбата/които са изменение в основанието за прекратяване или потвърждаване на Постановлението/, а се постановява нещо различно.Като основание съдът да отмени Постановлението за прекратяване изцяло , съдът се аргументира с липсата на подробна фактическа обстановка и обстоен доказателствен анализ в Постановлението на СРП.Макар да могат донякъде да бъдат споделени тези констатации на първостепенния съд, следва да се съобрази обстоятелството че съдебния контрол върху прокурорския акт е предизвикан именно от обвиняемия чрез защитата.На следващо място ,макар да могат донякъде да бъдат споделени аргументите на СРС ,то е известно и че изискванията към прокурорските актове не са толкова високи ,каквито са те спрямо съдебните актове.На последно място, няма как да се игнорира че по същото ДП има спряно друго съдебно производство , за което както и за всички останали има изискване за неговото разглеждане и решаване в разумен срок.Поради вътрешната противоречивост и неяснотата в самото обжалвано определение кои материали къде да се изпратят за евентуално изпълнение на „задължителните указания към прокурора“/при положение ,че друг състав от СРС е сезиран по реда на Глава 28 от НПК за произнасяне по другото обвинение/,следва да се отмени обжалваното Определение на СРС.

В такава хипотеза, съгласно чл.345,ал.2 от НПК когато отмени Определението въззивната инстанция решава въпросите на частната жалба или протест.

В Постановлението си СРП, макар да не сочи подробна фактология и обстоен доказателствен анализ, приема основни фактически положения и формулира изводите си от съвкупен анализ на всички доказателства/без да ги изброява и анализира отделно, доколкото не намира да има противоречия между тях/.При горепосочената липса на тъждественост на високите изисквания, които са налице към съдебните актове , спрямо прокурорските такива , може да се приема ,че това Постановление покрива минималните стандарти на едно прокурорски Постановление.Следва да се обърне внимание и върху следното - в текста на Постановлението прокурорът заявява ,че обвинението по чл.270,ал.1 от НК е недоказано, а при цифровата квалификация на основанието за прекратяване на наказателното производство е посочена разпоредбата на чл.243,ал.1,т.1 от НПК/деянието не е извършено или не съставлява престъпление/,то е налице известно противоречие.Доколкото текстово е налице изразена воля за прекратяване поради недоказаност,то съдът намира ,че при цифровото посочване на основанието за прекратяване е допусната техническа грешка като вместо чл.243,ал.1,т.2 от НПК е посочена т.1.Очевидно такъв е и прочитът на защитата , тъй като в Жалбата до СРС , а и до въззивната инстанция се иска изменение на основанието за прекратяване, а именно че извършеното не съставлява престъпление.

Въз основа на задължението си по чл.345,ал.2 от НПК въззивната инстанция намира ,че следва да бъде изменено Постановлението за прекратяване като вместо поради недоказаност наказателното производство следва да се прекрати поради това ,че извършеното не съставлява престъпление.Фактическите обстоятелства свързани с обвинението по чл.270,ал.1 от НК разкриват действия на опит да се избегне извършване на полицейска проверка с оглед неразкриване на извършено друго престъпление или адм. нарушение.Самото неподчинение на полицейските органи е адм. нарушение по ЗДвП, но не е престъпление по чл.270,ал.1 от НК.Утвърдена е съдебната практика ,че за да има деяние по чл.270,ал.1 от НК извършителят следва да има умисъл за такова свое поведение и самият той не следва да е обект на проверка или действия по служба от страна на компетентни контролни органи.

С оглед гореизложеното ,СГС намира че следва да се отмени Определението на СРС като незаконосъобразно и необосновано, както и да се измени в горния смисъл Постановлението на СРП за частично прекратяване на наказателното производство.Копие от Определението да се приложи по НОХД№ 16775/2024 г. с оглед продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 243,ал.8 от НПК Софийският Градски Съд , ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определението на СРС,НО,8-ми състав по НЧД№ 8229/2025 г., с което е отменено Постановлението на СРП от 28.11.2024 г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП№ 323/2021 г.по описа на 09 РУ-СДВР ,пр.пр.№ 3236/2021 г. по описа на СРП/в частта му за престъпление по чл.270,ал.1 от НК/ , тъй като е незаконосъобразно и необосновано.

ИЗМЕНЯВА Постановлението на СРП от 28.11.2024 г. за частично прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението за престъпление по чл.270,ал.1 от НК , като основанието за прекратяване е по чл.243,ал.1,т.1 от НПК поради това ,че извършеното не съставлява престъпление.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3