Решение № 3401 от 26.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3401 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100508542 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20023611 от 22.03.2022г., постановено по гр.дело №19210/2021г. по описа на СРС, ГО, 141 с-в, жалбоподателят- ответник Д. П. „Ф.з.д." с ЕИК:****, е осъден да заплати на ищеца „С."АД с ЕИК:****, сумата от 22206 лв.обезщетение за ползване без правно основание за периода от 01.02.2016 г. до 31.07.2016 г. на недвижим имот, собственост на ищеца и представляващ керамична фабрика, включваща сграда с разгъната застроена площ от 1140 кв. м., на два етажа с масивна конструкция, построена през 1977 г., състояща се от три отделни блока, както следва: Блок „А", състоящ се от административна сграда с разпределение на първия етаж - дежурна с две стаи и коридор и с разпределение на втория етаж - три канцеларии, салон и две тоалетни и столова, на два етажа, с разпределение на първия етаж - столова, кухня и тоалетни и с разпределение на втория етаж - спални помещения и вещеви склад; Блок „Б" на два етажа, с разпределение на първия етаж - спални помещения и киносалон, на втория етаж - спални помещения и Блок „В", състоящ се от работилница, гараж, библиотека и лекарски кабинет, както и 5 бр. вишки, предназначени за наблюдателници, с разгъната застроена площ на всяка една от 36 квадратни метра, едноетажни, с масивна конструкция, построени през 1979 г., както и битова сграда със столова, с разгъната застроена площ от 307 кв. м., едноетажна, с масивна конструкция, построена през 1975г, състояща се от кухня, столова, два склада, умивалня и 4 канцеларии, които сгради са се намирали в имот с идентификатор *** по специализирана кадастрална карта, находящ се в землището на гр. Враца, стар идентификатор масив № 00776 в землището на гр. Враца, ЕКАТТЕ 12259, местност Дъбника, с площ от 51.369 декара, а по сега действащата кадастрална карта поземлен имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 27.01.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 2 322,37 лв., съразмерно на уважената част от 1 иска, като искът е отхвърлен за разликата над уважения до предявения размер от 24000 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Д. П. „Ф.з.д.". Жалбоподателят поддържа, че не той, а трето за спора лице е упражнявало фактическата власт върху имота, а именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието. Не било налице и обогатяване на ответника, а размерът на обезщетението- прекомерно висок. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска.

Въззиваемият ищец в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна и излагат подробни съображения относно правилността на обжалваното решение. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендират разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД. Не се твърди от страните и не се установява между тях да е съществувало каквото и да било правоотношение, въз основа на което ищците биха могли да претендират защита на правата си по друг ред и с друг предвиден в закона иск, следователно е налице отрицателното условие на чл.59, ал.2 от ЗЗД за предявяване на иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За успешното провеждане на този иск е необходимо да бъде установено от ищците при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните елементи от фактическия състав на посочената правна норма: обедняване (намаляване на патримониума или пропускане на възможност за увеличаването му) на ищците и обогатяване (увеличаване на патримониума му, включително чрез неосъществяване на разходи) на ответника, произтичащи от едни и същи (общи) факти. В тежест на ответника е да установи наличието на правно основание за така настъпилото разместване на имуществени блага.

По делото не се спори, а се установява и от представените писмени доказателства, че 2 ищецът е собственик на процесния имот.

С представеното по делото и влязло в сила решение №10 от 10.01.2020г. на ОСВраца по в.гр.д.№645/2019г., както и с решения №179/11.01.2023г. по в.гр.д.№179/2022г. на СГС, ІV-Д състав, решение от 06.07.2021г. на СРС, 76 състав по гр.д.№59507/2020г. и решение от 26.10.2021г. на СРС, 77 състав по гр.д.№45574/2020г. ответникът е осъден да заплати на ищеца обезещетение за ползването на същия имот на основание чл.59 от ЗЗД за предходни периоди- от 01.10.2013г. до 16.12.2013г., от 01.02.2015г. до 31.07.2015г. и 01.08.2015г. до 31.01.2016г. ответникът не е установил след тези периоди да е преустановил ползването, или да осъществява същото на валидно правно основание.

Противно на изложените във въззивната жалба твърдения, от представените по делото доказателства е установено както обедняването на ищеца, така и обогатяването на ответника, произтичащи от ползването на собствения на ищеца имот от ответника през процесния период. Ищецът е бил лишен от възможността да ползва имота си и да получава от него граждански плодове (наем), като в същото време този имот е ползван безвъзмездно от ответника. Липсват доказателства, а не се и твърди от ответника да е бил заплащан наем или каквото и да било обезщетение за ползването на имота през процесния период.

Относно размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение настоящият състав намира, че същото е правилно определено въз основа на неоспореното от страните заключение на вещото лице по СТЕ.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1250 лева и следва да му се присъди изцяло. Възражение за размера не е направено.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20023611 от 22.03.2022г., постановено по гр.дело №19210/2021г. по описа на СРС, ГО, 141 с-в.

ОСЪЖДА Държавно Предприятие „Ф.з.д." с ЕИК:**** да заплати на „С."АД с ЕИК:****, сумата от 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева)- разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.

280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4