Решение № 2616 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2616 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100110312 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Б. М. Д. (освободен от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с определение от 20.12.2021 г. на л. 33 от делото) излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: повдигнато на 29.10.2008 г. обвинение в извършване с други лица на престъпления по чл. 155, ал. 3 и чл. 143, ал. 1 от НК, наказателното производство по което е прекратено след 13 години от образуването му с постановление от 30.07.2021 г. на прокурор при СРП; взета спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“, прилагана до отмяната й на 22.01.2010 г.; преживени страдания, притеснения, потиснатост, безсъние и раздразнителност; невъзможност да работи и получава трудово възнаграждение през време на прилагане на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“, при вземането на която е бил безработен (така молба на л. 31 от делото), но не е могъл да работи и реализира доходи в минималния размер на работната заплата за страната; влошаване на здравословното му състояние с установено злокачествено образование в ректосигмоидалната област, наложило оперативно лечение и извършване на разходи; извършване на разходи и за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.

Претендира справедливо обезщетение за наведените в исковата молба неимуществени вреди от 70000 лева и обезщетение за имуществени вреди от 4440 лева – 2640 лева пропуснати доходи от полагане на труд през периода 27.03.2009 г. – 22.01.2010 г. и 1800 лева разноски за адвокатско възнаграждение по наказателното производство, заедно със законната лихва от завеждане на делото и разноските.

Ответникът Прокуратурата на Република България в законоустановения срок оспорва 1 исковете, възразявайки за липса на доказателства за претендираните вреди и за причинната им връзка с повдигнатото му обвинение; обезщетяването му за водено срещу него друго наказателно производство през същия период с влязло в сила решение по гр. дело 5059569/2008 г. на СРС; завишаване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД; липса на доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение по наказателното производство и прекомерност на същото; недължимост на претендираната лихва.

С влязло в сила определение от 19.05.2022 г., на основание чл. 232 от ГПК, производството по делото в частта иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 6216 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на онкологично заболяване, причинени в резултат от водено и прекратено срещу него наказателното производството по ДП № 569/2008 г. по описа на СДВР, пр. пр. № НСН 412/2009 г. на СРП, е прекратено поради оттегляне.

Следва да бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и производството по делото в частта му за претендираните обезщетения за забава общо в размер на 1000 лева – 800 лева върху обезщетението на неимуществени вреди и по 100 лева върху обезщетенията за имуществени вреди за периода от влизане в сила на постановлението за прекратяване до завеждане на делото – 17.08.2021 г., поради неяснота на исковата претенция в тази й част, което прави невъзможно произнасянето на решаващия съд. С разпореждане от 23.08.2021 г. на ищеца са дадените указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, включително и относно момента, от който се претендира обезщетението за забава в размер на законната лихва – т. 3 от разпореждането, като е предупреден и за последиците от неизпълнението на дадените указания. В т. 3 от молба от 31.08.2021 г., уточняваща исковата молба, ищецът не е посочил конкретен период на акцесорната претенция с конкретна начална дата, поради което с изготвения проект за доклад съдът е приел претенцията като последица от ангажиране на отговорността на държавата от 30.07.2021 г. – датата на постановлението за прекратяване. В проведеното открито съдебно заседание обаче при пояснение на исканията по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК ищецът, чрез процесуалния си представител, отново е заявил акцесорна претенция в определен размер, но без да поясни периода с начална и крайна дата, което я прави нередовна и по която съдът не дължи произнасяне, като производството по нея следва да бъде прекратено.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното:

С постановление от 18.03.2009 г. по досъдебно производство ЗМ № 569/2008 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 55702/2008 г. по описа на СРП (л. 151 от том 1 на ДП), образувано срещу неизвестен извършител след разделянето му с постановление от 29.10.2008 г. на прокурор при СРП от досъдебно производство № 518/2008 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 48435/2008 г. по описа на СРС, и по което на ищеца е проведен разпит като свидетел на 27.11.2008 г. (л. 63 от том 1 от ДП), ищецът Б. Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 155, ал. 3 във вр. с ал. 1, чл. 20, ал. 2 и 1 от НК, затова че на 27.10.2008 2 г. в гр. София, в съучастие като извършител с В.П. и П.П. – извършители, е склонявал Я.З.а към проституция, извършено с користна цел – да получава четиридесет процента от цената на извършените полови сношения, и по чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и 1 и чл. 18, ал. 1 от НК, затова че на 28.10.2008 г. в гр. София, в съучастие като извършител с В.П. и П.П., е направил опит да принуди Я.З.а да извърши нещо противно на волята й, като е използвал заплаха и опитът е останал недовършен поради независещи от него причини – потърсено от Я.З.а съдействие от органите на МВР. Видно от свидетелството за съдимост, към този момент ищецът Б. Д. е бил осъждан с влязла в сила на 29.01.2002 г. присъда по НОХД № 175/2001 г. на Военен съд – Плевен за престъпления по чл. 381 от НК – бягство от казарма, като същият е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК от 22.10.2012 г. – л. 64 от том 3 от ДП.

Към момента на привличането на ищеца Б. Д. въз основа на постановление от 05.03.2009 г. на прокурор при СРП е било разпоредено и неговото задържане, на основание чл. 64, ал. 2 и чл. 199 от НПК, за срок от 72 часа до произнасяне от съда по постоянната му мярка за неотклонение, което е осъществено на 18.03.2009 г. и той е освободен на 21.03.2009 г., поради определянето му на мярка за неотклонение „парична гаранция. На 27.03.2009 г. с определение на СГС като въззивна инстанция обаче спрямо ищеца Б. Д. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, видно от протоколни определения от 15.04.2009 г. по НЧД № И-1239/2009 г. на СРС и 28.04.2009 г. по ВНЧД № 1642/2009 г. на СГС (л. 90 – 101 от том 2 от досъдебното производство), и той е бил задържан за изпълнение й на 30.03.2009 г. – така справка от 25.10.2013 г. на ГДИН при МП (л. 210 от НОХД № 1956/2012 г. на СРС). На 22.01.2010 г. взетата по отношение на ищеца Б. Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била изменена в „парична гаранция“ от 1000 лева.

След извършено ново привличане на ищеца Б. Д. с постановление от 10.04.2009 г. разследването e приключило с внасянето на обвинителен акт на 16.06.2009 г., по който е било образувано НОХД № 6675/2009 г. по описа на СРС. С разпореждане от 31.07.2009 г.

СРС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство.

Нов обвинителен акт срещу ищеца Б. Д. е бил внесен на 01.10.2009 г., като образуваното по него съдебно производство отново е било прекратено с разпореждане от 29.10.2009 г. по НОХД № 11030/2009 г. на СРС поради допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. Образуваните по внасяните нови обвинителни актове на 18.02.2010 г., 13.05.2010 г., 29.12.2010 г. и 07.04.2011 г. съдебни производства при СРС също били прекратени и делото връщано на СРП.

На 31.01.2012 г. по внесен нов обвинителен акт е било образувано НОХД № 1956/2012 г. на СРС, като след проведени две открити съдебни заседания на 17.05.2012 г. и 03.10.2013 г. съдебното производство отново - за седми пореден път, е било прекратено с разпореждане от 11.03.2013 г. (л. 109 и 110 от делото) поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. Така постановено разпореждане след осъществен инстанционен контрол е отменено с определение от 29.05.2013 г. по ВНЧД № 2474/2013 г.

3 на СГС и делото е върнато на СРС за неговото насрочване и разглеждане в открито съдебно заседание.

С разпореждане от 08.07.2013 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2013 г. с призоваването на тримата подсъдими по обвинителния акт, на което ищецът Б. Д. е присъствал лично със защитника си адв. Е. Б. по пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 14.03.2013 г. (л. 167 от наказателното дело), в което е уговорено възнаграждение от 800 лева и удостоверено плащането на 200 лева от същото. След проведени още 9 открити съдебни заседания, в които ищецът е участвал лично със своя защитник, за провеждане на съдебно следствие по производството, свързано със затруднения при събиране на доказателствени средства чрез разпит на свидетелите и необходимостта от повторно извършване на съдебно-следствените действия поради настъпила смърт на съдебен заседател от съдебния състав, на 21.10.2015 г. е била постановена присъда, предхождана от съдебните прения и последната дума на подсъдимите.

С така постановената присъда, с която съдебното производство пред първата инстанция е приключило, ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършени престъпления по чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и 1 и чл. 18, ал. 1 и чл. 155, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 от НК (л. 397 от делото).

Постановената присъда по отношение на ищеца и другите подсъдими е била протестирана от Прокуратурата. По протеста е било образувано въззивното производство по ВНОХД № 1178/2018 г. по описа на СГС, по което са били проведени две открити съдебни заседания с участието и на ищеца Б. Д., и на неговия защитник адв. Е. Б. по договор за правна защита и съдействие от 18.03.2018 г. с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 1600 лева (л. 40 от наказателното дело). Въззивното производство е приключило с постановяване на решение № 622 от 07.06.2018 г., с което отменена изцяло присъдата на СРС и делото е върнато за ново разглеждане на СРС за отстраняване на допуснати процесуалния нарушения в обвинителния акт.

След връщане на делото с разпореждане от 30.08.2018 г. по НОХД № 9852/2018 г. на СРС делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и след провеждането на две заседания, в които подсъдимият е участвал лично и със свой защитник, с протоколно определение от 20.02.2019 г. в изпълнение на указанията на въззивната инстанция СРС е потвърдил взетите по отношение на тримата подсъдими мерки за неотклонение „парична гаранция“ от 1000 лева и съдебното производство е прекратено.

На 11.06.2019 г. е внесен нов обвинителен акт срещу тримата подсъдими, сред които и ищецът Б. Д., по което се образувало НОХД № 9499/2019 г. на СРС. След проведени четири съдебния заседания, през които е осъществена и промяна на съдебния състав, разглеждал делото, и в които ищецът е присъствал, на 05.07.2021 г. СРС е дал ход на разпоредителното заседание, в което е прекратил съдебното производство по делото и го върнал на СРП отново за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство (л. 165 – 166 от наказателното дело).

След връщане на делото на Прокуратурата с постановление от 30.07.2021 г. на 4 прокурор при СРП, приложено в оригинал на л. 6 и сл. от настоящото дело, но неприложен към изпратеното от Прокуратурата досъдебно производство, воденето срещу тримата обвиняеми, включително и срещу ищеца Б. Д. наказателното производство по така повдигнатото му обвинение за извършени престъпления по чл. 155, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл.