Решение № 312 от 07.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. София, 07.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110169833 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e от Г. Х. Б. против Н. В. М. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 835 лева, преведена на 21.10.2021 г. и получена от ответницата на неосъществено основание, с която последната неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2021 г. до окончателното и изплащане.

Ищецът Г. Х. Б. твърди, че на 21.10.2021 г. постигнал уговорка с ответницата Н. В. М. да закупи притежаван от нея лек автомобил „[марка]” с рег. № [рег. номер], шаси № [№ шаси], срещу цена в размер на сумата от 2 835 лева. Посочва, че на същия ден превел договорената цена по банковата сметка на продавача, за да не се появи друг купувач.

Изяснява се в последващ момент установил дефекти по автомобила и основно в автоматичната му скоростна кутия. Поради това, на 22.10.2021 г. – деня, определен за сключването на договора за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, Г. Х. Б. и пълномощникът на Н. В. М. се договорили пред нотариуса цената на автомобила да бъде 1 000 лева. Ищецът заплатил тази сума на продавача, чрез пълномощника и, при подписването на договора, за да бъдат избегнати излишни сметки и прихващане между него и продавача.

С оглед на тези обстоятелства същият твърди, че за плащането на сумата от 2 835 лева по банков път на ответницата преди сключване на договора липсва основание, че тя е недължима от него, както и, че чрез нея Н. В. М. се е обогатила неоснователно за негова сметка. Поради това Г. Б. моли да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата 2 835 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Н. В. М. оспорва предявения иск. Излага, че в началото на месец октомври 2021 г. получила предложение от ищеца Г. Х. Б., чрез техен общ познат – Й. Ц., Б. да закупи притежавания от нея лек автомобил „[марка]” срещу цена от 4 000 лева. Тъй като ответницата се намирала в чужбина, същата упълномощила Й. Ц. да подготви за продажба автомобила и да я представлява пред нотариус при сключването на договора за покупко-продажба. Преди да 1 даде съгласието си за закупуване на автомобила, Г. Х. Б. извършил оглед на същия и установил техническото му състояние. Това било направено преди банковия превод на сумата от 2 835 лева. Според ответницата процесният автомобил не е имал повреди в скоростната кутия. Същата посочва, че след като била договорена цената от 4 000 лева, дала на Й. Ц. номера на банковата си сметка и в деня на подписване на договора получила сумата от 2 835 лева, като преводът бил нареден предния ден. Между Н. М. и Й. Ц. била постигната уговорка той да получи останалата част от цената като компенсация за разходите, които направил във връзка продажбата на автомобила. В отговора на исковата молба се сочи, че след като Й. Ц. изпратил на ответницата по електронен път копие от договора за покупкопродажба, тя останала изненадана от обстоятелството, че в него била посочена цена на автомобила от 1 000 лева, вместо уговорените 4 000 лева. Н. М. поддържа, че уговорката за цена от 1 000 лева в договора за покупко-продажба е привидна и съответно нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. С отговора на исковата молба ответницата е навела възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане с нейно вземане към него за сумата от 2 835 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност и притеснение в резултат на недобросъвестното поведение на ищеца при воденето на преговорите и при сключването на договора, изразяващо се в заблуждение, че желае да закупи процесния автомобил на цена от 4 000 лева и изнудване на Й. Ц. да подпише договора при посочена в него цена от 1 000 лева. С тези съображения ответницата отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените от нея разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства следва, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № ****/07.10.2021 г. по описа на нотариус Г.Ч. с рег. № *** на НК и с район на действие Районен съд – Б. ответницата Н. В. М. е учредила представителна власт в полза на лицето Й. Ц. Ц. – свидетел по делото, по силата на която последният да я представлява пред сектор Пътна полиция, пред СДВР, във връзка с регистрацията на собственото и процесно МПС, а именно: лек автомобил, марка „[марка]“, модел „6“, рама [№ шаси], двигател: без номер, цвят: сив, рег. № [рег. номер], както и пред трети лица, в т.ч. пред нотариус, физически и юридически лица с правото да извършва всякакви необходими правни и фактически действия с автомобила, включително и разпоредителни сделки – да го продава/заменя, при цена и условия, каквито сметне за целесъобразни, като има правото да подпише от нейно име договора за разпореждане и да получи продажната цена.

Установява се, че съгласно Свидетелство за регистрация – част I от дата 18.10.2021 г. лек автомобил с марка „[марка]“, модел „6“, рама [№ шаси], двигател: без номер, цвят: сив, с рег. № [рег. номер] е регистриран на името на Н. В. М. – ответницата по делото, вписана в документа като собственик на превозното средство.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 29.03.2022 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че Г. Х. Б. е заплатил на Н. В. М. сумата от 2 835 лева по банков път, както и, че същата реално е била получена от нея. Този факт следва и от приетото по делото платежно нареждане за извършен вътрешнобанков превод от 21.10.2021 г., издадено от [фирма], видно от което ищецът Г. Б., като наредител, е превел по банкова сметка с титуляр на същата ответницата М., сума в размер на 2 835 лева, с вписано основание за превода „[№ шаси]“, съответстващ на рамата на процесния лек автомобил.

Страните не спорят, а и данните по делото сочат, че между същите е сключен договор за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на подписите с рег. № ***** от 2

22.10.2021 г. по описа на пом. нотариус по заместване М.П. при нотариус М.Ш. с рег. № *** на НК и с район на действие Софийски районен съд, с който ответницата Н. В. М., в качеството си на продавач, действаща чрез пълномощника си Й. Ц. Ц., прехвърля на ищеца Г. Х. Б., в качеството му на купувач, собствения си лек автомобил с марка „[марка]“, модел „6“ с рег. № [рег. номер], с рама № [№ шаси], цвят – сив, срещу заплащането на сумата от 1 000 лева. В договора е отразено, че същата е получена от пълномощника на продавача в деня и при подписването на последния. Посочено е, че съгласно удостоверение за застрахователна стойност № ************ от 19.10.2021 г., издадено от [фирма] застрахователната стойност на продавания автомобил възлиза на сумата от 1 701,36 лева.

Вписано е, че превозното средство се продава в състоянието, в което се намира към момента на изповядване на сделката и се предава на купувача при подписване на договора. В клаузата на т. 4 от последния е отразено уведомяването на купувача Г. Б. за едномесечния срок от продажбата, в който следва да извърши пререгистрация на закупеното МПС.

Договорът носи подписите на ищеца Г. Х. Б. – за „купувач“ и на Й. Ц. Ц. (като пълномощник на ответницата Н. В. М.) – за „продавач“ – обстоятелство, неоспорено от страните.

По делото е прието и Свидетелство за регистрация – част I от дата 11.11.2021 г., от което се установява, че процесният лек автомобил марка „[марка]“, модел „6“, рама [№ шаси], двигател: без номер, цвят: сив, с рег. № [рег. номер], е регистриран на името на купувача по разпоредителната сделка от 22.10.2021 г. и ищец в настоящото производство – Г. Х. Б.. Автомобилът е пререгистриран от новия собственик в законоустановения срок и в изпълнение на поетото от него задължение по чл. 4 от договора.

Видно от приобщената към доказателствения материал Служебна бележка с изх. № ******/07.07.2022 г., издадена от [фирма], е, че процесният лек автомобил с рама [№ шаси], е бил с първоначално монтирана в завода 5-степенна ръчна скоростна кутия.

За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.М.К., допуснат по искане на ищеца и Й. Ц. Ц., допуснат по искане на ответната страна.

В разказа си пред съда свидетелят К. посочва, че с ищеца Г. Б. се познават от повече от двадесет години, като към настоящ момент са в приятелски отношения. Разказва, че в края на месец октомври 2021 година ищецът му се е обадил по телефона и му обяснил, че в момента е на оглед на лек автомобил, който искал да закупи. Споделил му, че на таблото на автомобила свети сигнална лампа, както и, че при движението му е констатирал проблем със скоростната кутия, която изключвала от скорост. В хода на този разговор Б. помолил свидетеля К. за съдействие, тъй като последният притежавал компютърна апаратура за извършване на автодиагностика. В показанията си свидетелят изяснява, че към този момент се намирал извън град София, поради което нямало как да извърши диагностиката, но провел телефонни разговори с два сервиза за справка, в хода на които установил и съобщил на ищеца, че ремонтът ще бъде скъпоструващ. С оглед получената от него информация, Б. му отговорил, че ще направи опит да предоговори с продавача цената на автомобила.

Излага, че няколко дни след разговора ищецът отишъл при него с процесния автомобил „[марка]“, като му казал, че е закупил същия, въпреки констатирания недостатък, долкото с продавача са се уговорили последният да отстрани дефекта със сигналната лампа за негова сметка. В показанията си свидетелят заявява, че не знае дали между Б. и продавача е имало конкретна уговорка във връзка с установения проблем със скоростната кутия, която била механична – с ръчни скорости. Свидетелства, че когато ищецът отишъл при него, сигналната лампа на таблото на автомобила продължавала да свети, а скоростната кутия не работела, изключвайки при движение. Пояснява, че не знае дали между продавача и ищеца Б. реално е била постигната уговорка за промяна в продажната цена на автомобила, с оглед констатираните недостатъци.

3

В показанията си свидетелят Ц. заявява, че познава и двете страни в процеса от дълги години, като след 29.10.2021 г. и във връзка с процесния спор, е запазил приятелски отношения единствено с ответницата М., но не и с ищеца. Излага, че през месец октомври 2021 г. Н. М., която по това време живеела и работела извън страната, го упълномощила, да продаде притежавания от нея лек автомобил „[марка]“. Посочва, че на 12.10.2021 г. МПС – то преминало на технически преглед. След това, в проведен телефонен разговор с Б., Ц. му споменал, че подготвя превозното средство за продажба, а от своя страна Г. проявил интерес за закупуването му. Свидетелства, че на 16.10.2021 г. ищецът и съпругата му дошли да огледат автомобила, като много го харесали. Единственото, което забелязали, били драскотини по бронята и калника. Посочва, че ищецът изпробвал автомобила в движение, като с него били съпругата му и св. Ц.. Заявява, че Б. преценил, че колата е в идеално състояние и след пробното шофиране всички заедно се върнали в дома на св. Ц.. Същият е категоричен, че именно тогава с ищеца се разбрали, че ще закупи автомобила, както и, че продажната цена е 4 500 лева, която Ц. изрично му съобщил и която още същия ден, след проведен телефонен разговор с Н. М. и по молба на ищеца, била намалена на 4 000 лева.