Решение № 12917 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12917 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110161675 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „С.В.“ АД срещу П. Й. Б., с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите с искане, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 1873,62 лв., представляваща главница за потребена вода за имот на адрес: гр. С................. за периода от 19.10.2013 г. до 21.04.2022 г., с клиентски № 1004076582, ведно със законна лихва от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 48112/2022 г. по описа на СРС, 48 състав.

С влязло в сила определение от 05.05.2023 г. исковата молба на „С.В.“ АД срещу П.

Й. Б. е върната в частта по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 104,15 лв. – мораторна лихва за периода от 19.10.2013 г. до 21.04.2022 г. и е прекратено производството по делото в тази част.

Ищецът твърди, че ответницата има качеството потребител на услугите, доставяни от „С.В.“ АД на адреса на водоснабдения имот, като собственик на същия, като между страните са налице трайно установени фактически отношения, свързани с доставка на ВиК услуги, които отношения се уреждат по Общи условия, влезли в сила на 01.09.2006 г. и в последващи такива от 2016 г. Твърди, че за процесния имот са доставяни ВиК услуги, които не са заплатени от ответницата. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва 1 предявения иск. Оспорва да има качеството на потребител на ВиК услуги с доводи, че няма доказателства, че е собственик или ползвател на имота, както и че до него действително е доставено посоченото количество вода. Възразява за погасяване по давност на част от вземанията. Твърди, че ищецът се позовава на неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установителният иск е допустим, тъй като е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в производството по ч. гр. д. № 48112/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, имащо за предмет същото вземане. Исковата молба е редовна - заявената претенция за главница е надлежно формулирана по основание, размер и период, за който се отнася, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор. Същевременно, заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.09.2022 г. следва да бъде обезсилена в частта за сумата от 104,15 лв. – мораторна лихва за периода от 19.10.2013 г. до 21.04.2022 г. и за съответна част от разноските, предвид връщането на исковата молба и прекратяването на производството в тази част с влязло в сила определение – така т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ):

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за процесните имот и период, както и че ищецът реално е изпълнил задълженията си по договора - доставил е ВиК услуги до имота на ответницата в твърдяното количество, равняващо се поне на претендираната сума, а във връзка с възражението на ответницата за настъпила погасителна давност - че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже всички свои възражения, включително, че процесните суми са били заплатени.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон.

Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните 2 услуги.

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, а съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и на чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.).

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.

1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.

В случая за установяване на обстоятелството, че ответницата е била собственик през исковия период на процесния имот (апартамент № 49, находящ се в гр. С............) по делото е приета Справка № 493749/20.04.2022 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба 3 по вписванията - гр. София, за периода от 01.01.1998 г. до 20.04.2022 г. по електронна партида № 468275 от 23.03.2017 г. От нея се установява, че на 29.10.2008 г. е вписана възбрана върху процесния недвижим имот, която е заличена на 22.03.2017 г., като е отразено, че така извършеното вписване е във връзка с изп. д. № 20088440400346, а като страна в качеството на собственик е посочена П. Й. Б.. В справката фигурират още две вписвания – на препис от обявено завещание на 23.10.2018 г. със завещател Ф.Ц.С. и заветник П. Й. Б. и на препис от обявено завещание на 23.10.2018 г. със завещател Й.Б.С. и заветник П. Й. Б..

Според настоящия съдебен състав, справката от Служба по вписванията е годно доказателство относно принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот по следните съображения: Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ) писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВ удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената по делото справка, която не е била оспорена от ответницата, принципно е годна да установи притежанието на вещно право от нея и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество.

Съдът приема обаче, че от справката може да се направи извод, че ответницата е била собственик на процесния имот, считано от вписването на обявеното завещание – 23.10.2018 г. Това е така, тъй като преди тази дата е отразено единствено вписване на възбрана върху имота. Съгласно т. 5 от ТР № 6/14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. Съгласно задължителните разяснения, дадени с цитираното ТР, вписаната по персоналната партида на едно физическо лице обезпечителна мярка „възбрана“ на недвижим имот ще породи правно действие, ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, като съгласно чл. 453 ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца; когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана възбрана; когато имотът е собственост на трето лице, 4 възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. Поради това се приема, че в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана. Предвид изложеното, доколкото вписването на възбрана не е обусловено от предварителна проверка за принадлежността на правото на собственост върху имота, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника по обезпечението, настоящият състав намира, че представената по делото справка от Служба по вписванията, неподкрепена от други писмени доказателства, които да индикират ответницата да е титуляр на вещно право върху процесния недвижим имот преди 23.10.2018 г., не установява същата да е имала качеството потребител на ВиК услуги до посочената дата, а обстоятелството, че ответницата е собственик или вещен ползвател е изрично оспорено с отговора на исковата молба. След 23.10.2018 г. съдът приема, че ответницата е имала качеството на собственик на имота по силата на оставеното в нейна полза завещание, съответно е и клиент на ВиК услуги. Следва да се посочи, че по делото няма данни относно датата на съставяне на завещание, кога е обявено то, съответно за смъртта на завещателите, поради което и с оглед събраните по делото доказателства следва да се приема, че ответницата е обвързана от облигационно правоотношение с ищеца за периода 23.10.2018 г. – 21.04.2022 г., за който не е проведено насрещно доказване, че притежаваното право на собственост е било отчуждено.