Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3014 от 13.11.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3041/2025
Вид
Определение № 3014
Подписан
13.11.2025
В сила
13.11.2025
Състав
Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 132, ал. 1 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3014 гр. София, 13.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000503041 по описа за 2025 година

Образувано е по частна жалба от ищеца – Г. В. К. срещу определение № 19163 от 08.10.2025г., по гр.д. № 20241100103953 по описа на СГС за 2024г., гр.о., І-26 състав, в частта, с която е отменено определението за предоставяне на правна помощ и е прекратено производството по исковата му молба срещу Прокуратурата на Република България.

Частният жалбоподател/ищецът - Г. В. К. счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са образувани 17 дела по негови искови молби и частни жалби, и съдията –докладчик е все един и същ, което нарушавало принципа на случайно разпределение. Иска отвод на съдия Д. П.. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да му бъде предоставена правна помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, препис от частната жалба не се представя и насрещната страна не участва в това производство, в хипотеза при която не й е връчен препис от исковата молба.

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу прекратително определение на СГС, което прегражда развитието на производството в обжалваната част, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Софийският апелативен съд, след преценка на исканията и доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предмет на делото е иск от Г. К. срещу Прокуратурата на Република България за вреди в размер на 100 000 лева, основан на фактически твърдения, че в периода от 28.02.2024г. до 01.04.2024г. бил увреден чрез постановление от 27.03.2024 г. по пр. № 13572/2024 г. по описа на СРП, в което прокурор Обидински не му е указал, в какъв срок може да го обжалва.

1

С обжалваното определение СГС е приел, че липсва правен интерес на ищеца да предяви иск срещу Прокуратура на РБ. Ищецът имал право да обжалва постановлението на прокурора безсрочно, поради което не е налице правонарушение, за евентуални вреди от които би му се дължало обезщетение, поради което искът бил недопустим поради липса на правен интерес.

Освен това, производството било недопустимо и на друго основание – искът бил насочен срещу прокуратурата като възложител на работата на прокурор, за който разпоредбата на чл.

132, ал. 1 КРБ предвиждала функционален имунитет. Липсата на правен интерес водела и до неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ.

Не е предмет на това производство искането на Г. К. за отвод на съдия Д. П., което може да е предмет на производството по чл. 22 от ГПК и се отправя до конкретния съдия разглеждащ делото. Същото може да е предмет и подлежи на инстанционен контрол, но като основание за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради наличието на основания за евентуална предубеденост на съдебния състав.

Основателно е твърдението на частния жалбоподател, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Липсата на конкретни фактически твърдения за правонарушения, които могат да представляват правно основание на иска за причинени вреди от ответника – ПРБ, както и такива за вреди причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, представляват нередовност на исковата молба. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да даде указания на ищеца да отстрани тази нередовност и го уведоми, че липсват твърдения за конкретни нарушения, на които се основава предявеният иск за причинени вреди от ПРБ, както и да му укаже за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимостта и право на това. Освен това, на този етап от производството не може да се установи, дали ищецът основава иска си на деликтния иск за вреди или на специално уредените хипотези за нарушаване правото на Европейския съюз по чл. 2в ЗОДОВ. Освен това, исковата молба е нередовна, поради наличието на обстоятелствена част за твърдения за причинени вреди от конкретни действия на прокурор, но липсва петитум за осъждане на ПРБ. При нередовна искова молба и преди даване на указания за тяхното отстраняване, не може да се постанови законосъобразен отказ за отказ от предоставяне на правна помощ, както неправилно е процедирал първоинстанционният съд. Като е постановил прекратяване на производството и е отменил определението за даване на указания за отстраняване на констатираните нередовности, както и определението, с което е предоставил правна помощ, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен в обжалваната част.

Мотивиран така, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 19163 от 08.10.2025г., по гр.д. № 20241100103953 по описа на СГС за 2024г., т.о., І-26 състав, в частта, с която е отменено определение от 13.05.2024г. за 2 предоставяне на Г. В. К. на правна помощ и е прекратено производството по исковата молба от Г. В. К. срещу Прокуратура на Република България.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно задължителните указания дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3