Решение № 35 от 06.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Велико Търново, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500559 по описа за 2024 година

С Решение № 143/11.04.2024 г. по гр. д. № 478/2023 г. Русенският окръжен съд осъдил „ЗК Лев инс“ АД - гр.София, да заплати на М. П. Л. от гр. Русе, сумата от 40 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, както и сумата от 1 019.58 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от 29.03.2023 г. до окончателното плащане.

Отхвърлил като неоснователни иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част над сумата 40 000 лв. до размер на 100 000 лв. и иска за заплащане на лихва за забава за периода 18.02.2023 г.-29.03.2023 г.

Осъдил М. П. Л. да заплати на „ЗК Лев инс“ АД сумата от 618 лв. разноски за производството.

Осъдил „ЗК Лев инс“ АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. П.

К. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., а по сметка на РОС - ДТ в размер на 1 600 лв.

Решението е постановено при участието на Община Русе като трето лице помагач на страната на „ЗК Лев инс“ АД.

С Определение № 964/05.09.2024 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК, съдът оставил без уважение искането на адв. П. К. – пълномощник на ищеца М. П. Л., за изменение на Решение № 143/11.04.2024 г. в частта за 1 разноските.

Въззивна жалба против решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до 100 000 лв. – частичен иск от 170 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, е подадена от ищеца М. П. Л. чрез адв. П.

К.. Счита, че обезщетението е присъдено в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените от ищеца морални вреди, противоречи на принципа за справедливост и на съдебната практика при компенсиране на подобен тип вреди.

Твърди допуснати от съда процесуални нарушения. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да присъди допълнително още 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, като присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА с начислен ДДС.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Представена е писмена молба със становище от адв. К..

Не е постъпил отговор от въззиваемия „ЗК Лев инс“ АД.

Не е постъпил отговор от третото лице – помагач на страната на ответника – Община Русе.

Частна жалба против Определение № 964/05.09.2024 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК, е подадена от адв. П. К., като пълномощник на ищеца, с искане същото да бъде отменено и вместо това, искането й за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважено, като бъде увеличено определеното й възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ГПК с още 4 232 лв. до общия дължим размер от 4 632 лв. с ДДС.

Не са постъпили отговори на частната жалба от въззиваемото дружество и от третото лице-помагач.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Решението в обжалваните части е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

Ищецът М. П. Л. е предявил против „ЗК Лев инс“АД искове с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв. – частично от 170 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от телесни увреждания, получени при ПТП на 10.02.2023 г., причинено от Д. И. И., при управление на л. а.

„Фолксваген“, марка „Пасат“ с рег. № Р 80****, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 18.02.2023 г. до окончателното изплащане и на сумата от 1 019.58 лв. обезщетение за 2 имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва от 18.02.2023 г. до окончателното изплащане.

В частите, с които исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1 019.58 лв., ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху обезщетенията от 18.02.2023 г. до 29.03.2023 г., решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.

269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищеца и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, при това за разликата над 40 000 лв. до 100 000 лв. – частично от 170 000 лв., без да обсъжда въведеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 от КЗ за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Установено е следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че ПТП е настъпило на 10.02.2023 г. в гр. Русе. Ищецът е бил пътник на дясна седалка в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ c peг. № P 80****, управляван от Д. И., който се е движил по бул. „Христо Ботев“ с около 80-100 км/ч, напуснал е платното за движение косо надясно, преминал е върху десния тротоар и се е ударил с централната си предна част в стълб oт тролейбусната мрежа. При произшествието е загинал водачът, а ищецът е получил следните увреждания, които се установяват от представените медицински документи (епикризи) и заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, назначена пред първата инстанция: разкъсно-контузна рана на главата, в дясно – тилно, счупване на осмо и девето ребра в дясно, охлузвания пo предновътрешната повърхност на лява подбедрица, счупване на тибиалния малеол на лява глезенна става, счупване с изкълчване тип Лисфранк на ляво ходило (счупване на четвърта предходилна кост, счупване на латералната и средната клиновидни кости), което е наложило артродеза, остеопластика и метална остеосинтеза. Класифицирани по медико-биологичен признак, счупванията в областта на левия долен крайник представляват трайно затрудняване на движенията му за срок повече от 30 дни. Останалите увреждания според вещото лице представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На 11.02.2023 г. ищецът е бил приет в „УМБАЛ Канев“ АД – гр. Русе, Отделение „Обща, гнойно-септична, детска и еднодневна хирургия“, където уврежданията са диагностицирани и са извършени съответните изследвания. Изписан е на 14.02.2023 г. и на същия ден е приет в Клиниката по ортопедия и травматология в същата болница, където на 20.02.2023 г. са извършени остеосинтезис металика, 3 артродеза и остеопластика. Приложено е медикаментозно лечение. Ищецът е изписан на 24.02.2023 г. в добро общо състояние. Левият крак е имобилизиран в гипсова шина.

На 26.04.2023 г. отново е бил приет в Клиниката по ортопедия и травматология, където е извършено отстраняване на част от имплантите в лявото ходило - К-игли на 4ти и 5-ти лъч. Изписан е на 29.04.2023 г. В периода 21.06.2023 г. – 28.06.2023 г. ищецът е провел физиолечение и рехабилитация в „УМБАЛ Медика Русе“ ООД.

В периода от 11.02.2023 г. до 28.07.2023 г. e бил в отпуск поради временна неработоспособност, видно от приложените болнични листи. Към този период той е работил като оператор в „Ирим“ ООД – гр. Русе.

Според вещото лице ищецът е имал обективно изразени бoлки след травмата, след оперативните интервенции, при извършване на манипулации и раздвижването на крайника. Основната функция на крайника е възстановена. Травматичното увреждане на клиновидните кости е наложило оперативно унищожаване на полуподвижни стави на ходилните кости, водещо дo слабо изразени нарушения на биомеханиката.

От представените във въззивната инстанция амбулаторни листи и Епикриза от 19.05.2024 г., издадена от „МБАЛ Авис-Медика“ ООД – гр. Плевен, се установява, че в периода 16.05.2024 г. – 19.05.2024 г. ищецът е бил приет на болнично лечение и на 17.05.2024 г. е извършена оперативна интервенция за отстраняване на останалите импланти. Ищецът е изписан с добре зарастваща оперативна рана и без значими субективни оплаквания. За периода от 16.05.2024 г. до 18.06.2024 г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност, видно от представения болничен лист.

Като свидетели по делото са разпитани Г. Н. Л.а – майка на ищеца и А. П. Л. – негов брат. Обадили им се по телефона и веднага отишли на мястото на катастрофата.

Разрязали колата и извадили М. от нея. Целият бил в кръв, неадекватен, не можел да говори. Имал спукани глава и ребра, счупен крак. За 14 дни бил обездвижен, на легло, с катетър. Гледал в една точка, плачел. Оплаквал се, че го болят главата, ребрата, гърба и крака. Имал световъртежи. Приемал болкоуспокоителни, дори и след изписване от болницата. В къщи не можел да се обслужва и за него се грижели свидетелите, както и баща му. В продължение на четири месеца не трябвало да стъпва на крака си, лежал, използвал патерици, за да отиде до тоалетната и да се изкъпе с помощта на близките си. Кракът му бил с гипсова шина, която махнали след четвъртия месец. След това му правили компреси, за да зарасне раната. През м. юли започнал да става и да се учи да ходи. Ползвал помощни средства до м. август – септември 2023 г., а до м. октомври – началото на м. ноември ползвал канадка. Два-три дена след инцидента носел шийна яка. Още не се е възстановил напълно, има болки в крака при натоварване и промяна на времето. Кракът му се надува и започва да куца. Ползва ортопедична подметка. М. бил футболист, имал планове да тренира в австрийски отбор, но след катастрофата спрял да спортува. Станал по-нервен и затворен, сънувал кошмари, бързо се ядосвал.

4

Има неголеми белези на ходилото и на капачката на коляното. Не е пълноценен за себе си и за близките си. Сега изпитва страх при пътуване с автомобил. Върнал се на същата работа като машинен оператор. Оплаквал се, че върши нещата по-бавно, след 2-3 часа работа кракът му отича. Отново започнал да ходи на фитнес, но тренира по различен начин.

При така установеното съдът приема следното от правна страна:

Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен, но определеният от първостепенния съд размер на обезщетението е занижен съобразно доказаните по делото болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат от деликтното поведение на застрахования от ответника водач на МПС. Макар съдът да е изброил релевантните при определяне размера на обезщетението обстоятелства, не е отчел в достатъчна степен някои от тях, а именно – вида на травмите, получени от ищеца, приложеното лечение, възстановителния период, възрастта на пострадалия и социалноикономическата конюнктура към датата на деликта.

Според настоящия състав, получените от ищеца счупвания в областта глезена и ходилото на левия крак са причинили на ищеца най-значителни по обем и интензитет болки и страдания и като такива следва да бъдат отчитани с по-голяма тежест при определяне на обезщетението за неимуществените вреди. Двете две травми в левия крак – на глезена и ходилото, са наложили болнично лечение и оперативна интервенция веднага след получаването им, а след това – две такива интервенции за отстраняване на поставените импланти. Непосредствено след получаване на травмите и след операциите ищецът е изпитвал силни физически болки, освен болките от счупените ребра и раната в тилната част на главата. В период от четири месеца той е бил предимно на легло в къщи, с гипсова шина на крака, придвижвал се е с патерици до санитарните помещения, принуден да ползва помощта на своите близки в ежедневните си битови нужди. Възстановителният период е включвал медикаментозно лечение, физиотерапия и рехабилитация. Общият възстановителен период е в рамките на повече от 6 месеца, като последната интервенция по отстраняване на останалите в крака импланти е извършена повече от една година след инцидента. Вещото лице – съдебен лекар, е извършил преглед на ищеца и е установил, че основната функция на крака е възстановена, както и че са останали белези в областта на глезена и ходилото.