Определение № 17070 от 07.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17070 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110106248 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 74020/09.03.2026 г., уточнена с молба с вх. № 88560/20.03.2026 г. от Р. В. П. С ЕГН ********** с адрес: гр. С* срещу ЗАД А* с ЕИК * Гр. София, кв. *, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация, както следва:

1. чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.79 ЗЗД за сумата от 1371.78 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 26.10.2025 г., за което е била заведена щета № 0306/25/727/501709 при ответника за вреди по следните детайли: предна броня – боя, калник преден десет – степен 1 и боя, панел заден десен – степен 1 и боя, врата предна задна дясна – боя, врата задна дясна – боя, вежда калник преден десен – боя, вежда калник преден десен - подмяна, вежда панел заден десен – подмяна, вежда предна дясна – алтернативна 625206543, вежда PVC заден десен калник – 98365911XT, като посочва конкретна стойност, съгласно застрахователен договор за застраховка „Моята кола" със застрахователна полица № BG/01/125001755196 за лек автомобил „*" с ДК № * ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба (09.03.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между страните е налице договор Застраховка „Каско за лек автомобил „*" с ДК № *., със срок на действие към датата на процесното ПТП. Застрахователната стойност била 17 000.00 лева. Застрахователната премия била заплатена при сключване на застраховката.

Твърди се, че на 26.10.2025 година е настъпила застрахователно събитие ПТП и било подадено уведомление за щета № 0306/25/727/501709 от лицето В* като в щетата са описани обстоятелствата: В паркирано състояние на автомобила са установени щети. Претендираните детайли са: предна броня – 1 боя, калник преден десет – степен 1 и боя, панел заден десен – степен 1 и боя, врата предна задна дясна – боя, врата задна дясна – боя, вежда калник преден десен – боя, вежда калник преден десен - подмяна, вежда панел заден десен – подмяна, вежда предна дясна – алтернативна 625206543, вежда PVC заден десен калник – 98365911XT, като посочва конкретна стойност, съгласно молба с вх. № 88560/20.03.2026 г.

Твърди се, че на 27.11.2025 година е получила писмо от ответника, с която е направен отказ от изплащане на обезщетение, на основание т.2.2.1 от условията на застрахователният договор - Не се покриват вреди на МПС причинени от или при съществуващо явно несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по МПС и декларираното от Застрахования събитие в уведомлението за щета.

Ответникът посочил, че при огледа посочените уврежданията не кореспондира с декларираното събитие и са настъпили при движение на автомобила и контакт с мантинелата или друго подобно предпазно съоръжение. С оглед на което, намира че това е пълно несъответствие между описаното събитие и вида, както и степента на увреждането на МПС.

Ищецът оспорва това твърдение. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати застрахователно обезщетение на ищеца, съгласно договора.

Посочва банкова сметка, на която да му се изплати сумата: * , Ю* АД, Титуляр: Р. В. П..

Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

Извлечение за заплатени разходи по ремонт на * на 11.12.2025 г., Фактура от Б* ЕООД за извършване на ремонт на лек автомобил * издадена на 09.12.2025 г.

Моли да бъде назначена съдебно-автотехническа експертиза , по която вещото лице, след като се запознае с документите по делото и след изслушване на искания свидетел, да даде отговор на следните въпроси: Дали нанесените щети по лекият автомобил биха могли да бъдат причинени при движение на автомобила. Дали получените щети по лекият автомобил биха могли да бъдат причинени при контакт с мантинела или друго предпазно съоръжение. Дали получените щети по лекият автомобил биха могли да се получат при паркирано състояние на лекият автомобил и по начин по който е описано в уведомлението за щета. Каква е възстановителната стойност на ремонта на лекия автомобил и дали същата отговаря на неговото цялостно възстановяване. Стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил по средни пазарни цени на нови части към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Моли, на основание чл.190, ал.1 от ГПК да се задължи ответника да представи: цялата преписка от уведомление за щета № 0306/25/727/501709 ведно със снимковия материал.

Моли съда да допусне до разпит свидетеля установил щетата и подал уведомлението - В* при режим на довеждане.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва иска по основание и размер. На първо място, че в Уведомлението за щета е посочено Р.

2

В. П., а в документите за комплектоване на щетата фигурира лицето Р*.

Имало разминавания както в регистрационния номер (*/* срещу *), така и в номера на шасито (VIN), където е налице разлика в букви (VF3MJEHZRJS152093 срещу VF3MJEHZRIS152093). Твърди, че липсва застрахователно покрие. Имало несъответствие между декларирания механизъм и установените увреждания- позовава се на т.2.2.1 от ОУ - „Не се покриват вреди на МПС причинени от или при съществуващо явно несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по МПС и декларираното от Застрахования събитие в уведомлението за щета“. Твърди, че констатираните вреди не кореспондират с удар от паркиране, а е типичен за съприкосновение с друг обект (мантинела, стена, предпазно съоръжение) при движение на л.а. Затова е било налице отказ от изплащане на обезщетение. Твърди, че представената проформа фактура е близо пет години преди твърдяното събитие. Твърди, че сумите по фактурите не са на ищеца, а за трето лице „Б*“ ЕООД, както и че стойността на цените за ремонт и части не съответствате на действителната/възстановителна стойност по чл.400 КЗ. Оспорва иска за лихва, доколкото няма главница.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Прилага и моли да бъдат приети следните доказателства: прилага към ОИМ доказателства но без да ги описва

Не възразява да се допусне АТЕ, като задава допълнителни въпроси: 1.

Какъв е механизмът на причиняване на уврежданията по процесния автомобил? 2.

Съответстват ли установените увреждания на декларираното събитие – удар в паркирано състояние? 3. Възможно ли е уврежданията да са причинени при движение на автомобила и контакт с друг обект (мантинела, стена, предпазно съоръжение)? 4.Каква е действителната стойност за възстановяване на уврежданията по средни пазарни цени към датата на събитието (26.10.2025 г.)?

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адвокат А. В. - САК, София, ул. „Л*** която представителна власт важи само за СРС (л. 2 от делото).

Ответникът се представлява от адвокат Г*, личен номер *, служебен адрес: „Адвокатско дружество * – клон България, * *“, гр. София, 1000, ул.

„Х*., която представителна власт важи за всички инстанции (виж ОИМ).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, 3 се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 639.11 евро – 315.20 евро.

Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Дължимата държавна такса за исковото производство е 54.87 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 54.87 евро, съгласно молба с вх. № 88560/20.03.2026 г. (л. 20 от делото).

По доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Ответникът не сочи къде има разминаване в имената, в кои документи, не сочи, къде има разминаване в номера на шасито и рег. № на колата, не представя ОУ и наличието на договора т.2.2.1. валидна към датата на застрахователното събитие, не сочи, че фактурата е от 2020 година.

Съдът приема, че ОИМ не е редовен. Въпреки указанията в разпореждането по чл.131 ГПК ответникът не е изпълнил задължението по чл.132, т.2 ГПК или чл.102з, ал.3 ГПК. Ищецът не е задължителен субект по чл.50,а л.5 ГПК, нито е дал съгласие по чл.38 ГПК. Ето защо следва да се извършат преписи от ОИМ и приложенията към нея. Затова ответникът остава задължен по чл.77 ГПК. Страниците са 48, поради което държавната такса е в размер на 3.08 евро.

Второ, към ОИМ са представени някакви писмени доказателствени средства, които нито са окомплектовени, нито наименувани, нито описани в ОИМ, че се прилагат. За съда не е ясно дали ответникът иска да бъдат приложени по делото.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Искането по чл.190 ГПК е допустимо и относимо, но и необходимо. Това е така, защото с ОИМ, ответникът не представя преписката по щетата.

По свидетелите

4

Направено е искане за допускане до разпит на свидетели, при режим на довеждане. Искането е основателно.

По съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ)

Съдът приема, че исканията са допустими, а въпросите са необходими и относими за изясняване на фактите по делото, поради което следва да се допусне съдебно-автотехническа и оценителна експертиза (САТОЕ) с поставените от страните въпроси, на които вещото лице да отговори след запознаване и приобщаване на целия доказателствен материал по делото и след разпита на свидетелите.

Служебно на основание чл.195 ГПК следва да се зададат следните въпроси към експертизата: при уведомлението за щета какви вреди са описани и къде се намират те по колата

2. получените вреди на какъв механизъм отговарят

3. получените вреди отговарят ли на механизъм – удар при паркирало състояние 4. къде е бил паркирал автомобилът.

5.

Каква е била хоризонталната и вертикалната пътна маркировка на мястото, където автомобилът е паркирал

1.

Следва да се определи депозит в размер на 500 евро, вносим по равно от страните, на основание чл.160 ГПК.