Решение № 256 от 26.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Велико Търново, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500356 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Предмет на подадената от С. М. Н. чрез адв. Х. Р. К. жалба от 29.03.2024г., е издаденото от ЧСИ Димитър Бойчев, рег. № 726, район на действие ВТОС, Постановление от 12.03.2024г. по изпълнително дело № 20247260400011, с което е оставено без уважение възражение, подадено от длъжника – С. М. Н. и не е уважено направеното искане за намаляване на адв. хонорар по изпълнителното дело.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция жалба се отправя искане за отмяна като неправилно и незаконосъобразно на горепосоченото постановление. Изразява се становище, че доколкото плащането на задължението е извършено преди изтичане на законоустановения срок съгласно чл. 428, ал. 1 от ГПК, съдебният изпълнител не е съобразил разпоредбата на чл. 428, ал. 1 от ГПК и е приложил принудителни изпълнителни мерки преди изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение- запор на банковите сметки на дружеството. Намира, че същото е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Счита, че по делото липсват данни процесуалният представител да е извършвал каквото и да е действия по него освен подаване на молба за образуване на делото, поради което не следва да му се дължи и претендираното възнаграждение за водене на делото, а само за неговото образуване съгласно Наредба 1 на ВАдС. Намира, че с оглед правната и фактическа сложност на изпълнителното дело адвокатският хонорар следва да се намали до 200 лева. Алтернативно моли, ако не бъде уважено искането за отмяна на постановлението, да бъде намалено претендираното възнаграждение до минималния размер, дължим по Наредбата за образуване и водене на изпълнително дело.

На основание чл.436, ал..З ГПК, е постъпил отговор от взискателя ЗД „Б.“ АД чрез адвокат М. Г., като изразява становище за неоснователност на подадената жалба, като излага подробни мотиви в тази насока.

1

По настоящото производство, ведно с приложеното копие на ИД № 20247260400011, са приложени писмени обяснения от ЧСИ Димитър Бойчев, рег. № 726, район на действие ВТОС, като в последните се съдържа становище относно обжалваното постановление.

Изложени са аргументи за наличието на достатъчно доказателства за реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, както и че не е налице нито една от хипотезите на чл.79, ал.1 ГПК, изключваща отговорността за разноски по изпълнението. От представеното пълномощно, определящо рамките на представителната власт на процесуалния представител на взискателя недвусмислено е установено, че същата е учредена не само с оглед образуването, но и осъществяването на процесуални действия в хода на самото изпълнително производство. Допълва се, че действително така заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство не се явява прекомерно, тъй като към момента на постановяване на обжалваното постановление не е било осъществено пълно изплащане на дълга, както и в срока за доброволно изпълнение. Поради изложеното счита, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, а жалбата- неоснователна и недоказана, във връзка с което същата следва да бъде оставена без уважение.

По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящата съдебна инстанция намира, че постъпилата жалба е процесуално допустима, но се явява неоснователна.

Действително по изпълнителното дело са представени доказателства, от които е видно, че договореното между взискателя и процесуалния му представител възнаграждение е в размер на 720лв. с ДДС, за които е направено надлежно отбелязване, че същите са заплатени в брой, като съгласно постановките на задължителната съдебна практика /т.1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК/, в тази своя част, когато страните са уговорили заплащането да се осъществи в брой и при липса на изричен законов текст, съгласно който плащането следва да се осъществи по банков път, то договорът за правна защита, сключен между страните и представен по делото, има правната стойност на разписка, т.е. установява, че претендираното възнаграждение е реално заплатено.

Според разпоредбата на чл. 10 от НМРАВ, диференцирането в заплащането на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело в чл. 10 т. 1 и чл. 10 т. 2 от Наредбата е в зависимост, не от фактическата и правна сложност на делото, а съобразно характера на извършената от адвоката работа, като съгласно чл. 10 т. 1 от НМРАВ - за образуване на изпълнително дело възнаграждението е – 200 лв., а съгласно чл. 10 т. 2 НМРАВ - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от НМРАВ. Обемът на осъществената правна защита е определен от общата воля на страните, обективирана в договора за правна помощ, сключен помежду им. В последния е изрично включена уговорката, че представителната власт се учредява за завеждане и защита по образуваното пред ЧСИ изпълнително дело. В тази връзка правилен и законосъобразен е изводът, че обемът на представителната власт се определя от уговореното между страните, а не и от реално осъществените действия по конкретното изпълнително дело. В тази връзка следва да се отбележи, че така дължимото адвокатско възнаграждение в уговорения между страните размер, се дължи както за образуване, така и за осъществяване на всякакви действия, които по естеството си попадат в 2 приложното поле на понятието "изпълнително дело".

Настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, и така уговореният размер на адвокатското възнаграждение от 720 лв. не се явява прекомерен. Заплатеният и уговорен адвокатски хонорар отговаря на сбора от възнаграждение за образуване на изпълнително дело съгласно чл.10, ал.1, т.1 Наредба № 1/2004г. в размер от 200 лева и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от горепосочената Наредба в минимален размер, който към датата на сключване на договора и плащане на адвокатското възнаграждение /08.11.2023г./ е 400 лв.

Съдът следва да съобрази и най-новото решение на СЕС по дело № C‑438/22 от 25.01.2024 г., което преодолява ограниченията на Наредба № 1/2004г. по отношение на минималния размер на адвокатското възнаграждение по съответните дела. В този смисъл съдът следва да съобрази както фактическата и правна сложност на делото, така и отделеното време, усилията на адвоката. В случая съдът намира, че намаляването на адвокатското възнаграждение на взискателя за изпълнителното производство ще доведе до явното му несъответствие с положените от адвоката усилия за защита на страната в това производство.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТСАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. М. Н. чрез адв. Х. Р. К. от 29.03.2024г., против издаденото от ЧСИ Димитър Бойчев, рег. № 726, район на действие ВТОС, Постановление от 12.03.2024г. по изпълнително дело № 20247260400011, с което не е уважено направеното искане за намаляване на адвокатския хонорар по изпълнителното дело, като неоснователна

Решението не подлежи на обжалване.

Препис да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3