Решение № 715 от 29.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20231000500024 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2797/17.10.2022 г., постановено по гр. д. № 14301/2021 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 18 с-в, изцяло е уважен предявеният от М. Д. К. осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 100000 лв. (след допуснатото на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в проведеното о. с. з. на 06.10.2022 г. изменение на иска чрез увеличение на неговия размер от 26000 лв. на 100 000 лв.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 09.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 01.08.2020 г. до окончателното му изплащане.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 100000 лв., като то не трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като чрез своето противоправно поведение ищецът (пътник без поставен предпазен колан) не е съпричинил вредоносния резултат.

Така постановеното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е обжалвано от ответника в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата над 15000 лв. до пълния му предявен размер от 100000 лв., ведно със законната лихва от 01.08.2020 г. до окончателното й изплащане. Въззивникът твърди, че решението е неправилно, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, първоинстанционният съд не е съобразил по-ниския интензитет на действително претърпените болки и страдания, поради което присъденото заместващо обезщетение е прекомерно високо. От друга страна, поддържа релевираното в отговора на 1 исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат вследствие на противоправното поведение на ищеца (пътник без правилно поставен предпазен колан).

Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, в който развива подробни правни доводи за нейната неоснователност.

Третото лице-помагач не е подало в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, не се явява в проведеното пред САС о. с. з., като не изразява становище относно основателността на въззивната жалба.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на М. Д. К. неимуществени вреди е уважен до сумата от 15000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 09.03.2020 г. – до сумата от 15000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали чрез своето противоправно поведение (пътник без правилно поставен предпазен колан) пострадалият е допринесъл в единния съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната действителност за настъпване на вредоносния резултат.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците болки и страдания вследствие на причинените им травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, тяхната възраст, причинените им неудобства и дискомфорт при социални 2 контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – в началото на 2020 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на всички представени по делото медицински документи и след личен преглед на пострадалия, се установява, че вследствие процесното ПТП на ищеца са причинени следните травми: черепно-мозъчна, гръдна травми на гръбначния стълб, със следните увреждания: мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, контузия на гръбначния стълб и дискова херния на ниво J15-Ecl. Мозъчното сътресение е протекло без данни за пълна загуба на съзнание (кома), с умерено изразена общомозъчна симптоматика.

Контузията на гръдния кош е предизвикала болки с умерен интензитет за срок от 10-15 дни, а контузията на гръбначния стълб е обхванала всичките му отдели – шиен, гръден и поясен, което е предизвикало болки и страдания за срок от 30 дни. Дисковата херния на ниво Л5-Ес1 е предизвикала болки и страдания за 2-3 месеца, изразяващи се с лумбо-радикулерен посттравматичен синдром с коренчево дразнене в дясната лумбална област по Л4-5, без двигателен дефицит. Тя е причинила централна и рецесуална стеноза с притискане на нервно коренче, като това увреждане все още не е възстановено.

Изяснява се, че ищецът е бил хоспитализиран за три дни, а след неговото стабилизиране е продължил лечебния и възстановителния процес в домашни условия, като е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за период от 75 дни (2 месеца и половина). Към момента на прегледа пострадалият се намира в добро общо състояние, макар да се оплаква, че не може да ходи на дълги разстояния, не може да вдига тежко, до стои прав дълго време. При натиск се установява болка в поясния отдел на гръбначния стълб на ниво Л5-Ес1 и долната част на гръдния отдел на гръбначния стълб. Движенията в гръбначния стълб са съхранени, мускулната маса е запазена, походката – съхранена, вкл. на пръсти и пети двустранно. С оглед на констатираното наднормено тегло наличните спондилодискогенни дистрофично-дегенеративни промени и дисковата херния на ниво Л5-Ес1 са с неблагоприятна перспектива относно пълното отзвучаване на гръбначния дискомфорт. И към настоящия момент ищецът продължава да търпи умерени болки в кръста и гърба, които затрудняват двигателния му режим, но не ограничават работоспособността му.

При обсъждане на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска документация и личен преглед на пострадалия, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.

Същите факти се установяват и от показанията на свидетелката Р. Л. П., майка на М., която в о.с.з. на 06.10.2022 г. изяснява, че и понастоящем ищецът изпитва болки в кръст и схващане на краката. Преди процесното ПТП бил активен („като всеки млад човек”), а сега често се случва да го боли кръст – „Имаше моменти, в които е падал от болка и по няколко дни не може да се възстанови”.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички 3 други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищеца и изживените от него болки и страдания са непосредствени.

При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на делинквента Б.

К. С. неимуществени вреди е в размер на 35000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10,420 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. чл. 492, т. 1 КЗ.

Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – началото на 2020 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (черепно-мозъчна, гръдна травми на гръбначния стълб, със следните увреждания: мозъчно сътресение (без данни за пълна загуба на съзнание), контузия на гръдния кош, контузия на гръбначния стълб и дискова херния на ниво J15- J15-Ecl, вследствие на която все още търпи умерени болки в кръста и гърба, с неблагоприятна перспектива за пълното й отзвучаване; при възстановителен период от 3 месеца), на пострадал в работоспособна възраст - на 37 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 35000 лв. САС, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалият като пътник в лекия автомобил неминуемо е изживял силен стрес и уплаха - за кратък период след инцидента е бил зашеметен.

Разпечатката съдържа 33 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c0c070f-825f-4cce-8833-65c3b317e7eb