Акт от 24.04.2013, Окръжен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е N гр.

Сливен, 24.04.2013 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на двадесет и четвърти април през двехиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:

МАРТИН САНДУЛОВ мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 192 по описа за 2013 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е за отмяна на неприсъствено решение и се движи по реда на чл. 240 ал. 1 от ГПК.

Молителят твърди, че постановеното против него неприсъствено решение № 1211/09.01.2013г. по гр.д. № 4645/12 г. на СлРС следва да бъде отменено, тъй като са налице предпоставките по чл.

240 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Заявява, че е бил лишен от възможността да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовките за с.з. Книжата били изпращани по електронен път на е-мейл адрес на дружеството – ответник в първоинстанционното производство, от е-мейл адрес на СлРС - *********@*********.**, но изпратените такива на 08.10.12г.

/исковата молба/ и на 13.11.12г. /определение за насрочване на о.с.з./, не били получени от молителя. Твърди, че от 27.06.12г. не е получавал от електронния адрес на СлРС *********@*********.** никаква поща и след получаване на призовка за доброволно изпълнение във връзка с разноските по делото, неприсъственото решение по което иска да бъде отменено, се свързал със системния администратор на СлРС и всички книжа, включително посочените по-горе, му били повторно изпратени от друг е-мейл адрес - *********@***.** . С оглед тези обстоятелства молителят счита, че исковата молаб и призовката за с.з. не са му били надлежно връчени, съгласно изискванията на ГПК, тъй като не е достатъчно електронното съобщение да напусне изходящия електронен адрес, според разпоредбата на чл. 42 ал. 4 от ГПК то трябва да е постъпило в пощата на получателя. В случая този процес бил приключил успешно едва на 12.02.13г., при повторното изпращане на документите. Потвърждение за получаване той не е изпращал, поради неполучаване на съобщенията, освен това заявява, че не е давал съгласие по това дело да бъде уведомяван по електронен път.

Поради изложеното молителят иска от въззивната инстанция да отмени неприсъственото решение, постановено против него и върне делото за ново разглеждане от друг състав.

Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса получавани ли са потвърдителни електронни съобщения на адрес *********@*********.** с подател ******@*********.** или друг е-мейл адрес на дружеството-ответник в периода след 27.06.12г.

Няма направена претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл. 306 ал. 2 от ГПК насрещната по молбата страна е подала писмен отговор, с който моли да се остави без уважение подадената молба, тъй като на ответника е била надлежно връчена исковата молба и той е бил.редовно призован за с.з. В специалния закон по отношение на ЗЕДЕП – ГПК, не се изисква изпращане на потвърждение за получено електронно съобщение, съгласно чл. 42 ал. 4 от ГПК съобщението се смята за връчено с постъпването му в информационната система. Противопоставя се на допускане на поисканата съдебно-техническа експертиза, тъй като поставеният въпрос е ирелевантен към правния спор, понеже от това дали е изпратено потвърждение или не , не може да се направи извод дали страната е била редовно призована.

Няма направени доказателствени искания. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

С разпореждане от

02.04.2013г. съдът е отказал събиране на нови доказателствени средства, поискани от молителя в настоящото производство.

В с.з., молителят, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон, за него се явява процесуален представител по чл. 32 т. 3 от ГПК, който поддържа молбата и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски. Прави и възражение за намаляне на разноските на насрещната страна поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В с.з. насрещната страна, редовно призована, не се явява лично, изпраща процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва молбата и моли тя да не бъде уважавана. Претендира разноски, представя списък. Посочва, че договореното възнаграждение не е прекомерно, тъй като представлява трикратният размер по пар. 2 от Наредба №1/2004г. на минималното възнаграждение по чл. 9 от същата наредба.

Въззивният съд намира молбата за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 306 от ГПК, същата е подадена в срок, чрез постановилия атакувания акт съд, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес да иска отмяна на неприсъственото решене.

Разгледана по същество, молбата е и основателна, и следва да бъде уважена.

Настоящият състав намира, че е налице първата хипотеза, с която законът свързва отмяната на неприсъствено решение – тази по чл. 240 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Налице е ненадлежно връчване на препис от исковата молба и приложенията, както и ненадлежно връчване на призовката за съдебното заседание на ответника.

Искът е предявен от Р.К. против „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, гр. София, като ищецът е посочил електронен адрес за получаване на съобщения и призовки както за себе си, така и за ответника.

В хода на производството, до постановяване на решението, обаче, ищецът е бил уведомяван и призоваван с призовки и съобщения, връчвани му на хартиен носител.

До ответника са били изпратени на 08.10.12г. и 13.11.12г. съобщения по делото на посочения от ищеца електронен адрес, с искане от страна на РС за потвърждаване на получаването.

Такова потвърждаване не е приложено за никое от двете изпратени съобщения.

Липсват и приложени по делото съобщения за недоставяне на тези две съобщения.

Съгласно т. 18 от „Правила за изпращане на съобщения и призовки чрез електронен пощенски адрес по реда на чл. 42 ал. 4 и сл. от ГПК в районен съд – Сливен”, страните /включително „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, гр. София/, които до момента вече са заявили изрично желание съобщенията и призовките по делата да им бъдат изпращани по електронен път, следва да попълнят декларация за съгласие и заявление, че са уведомени за тези правила, като копия от същите бъде приложено по висящите дела, по които са страни.

По гр.д. № 4645/12г. на

СлРС, приключило с атакуваното неприсъствено решение, няма приложени копия от съгласието и заявлението на ответника.

Всичко това мотивира настоящия състав да приеме, че на ответника не са връчени надлежно исковата молба и призовката за насроченото от съда открито съдебно заседание.

Действително, с разпоредбата на чл. 42 ал. 4 от ГПК законодателят е въвел процесуална възможност за връчване на съобщения и на посочен от страната електронен адрес, и е указал, че те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.

За да се счете, че е завършен фактическия състав на връчването на електронен адрес, съдът следва да приеме наличие на „постъпване в посочената информационна система”. Тъй като ГПК е процесуален закон, за неговите цели е достатъчно да укаже общия способ на връчване, прецизирането и детайлизирането му е извършено чрез специалния закон ЗЕДЕП. Не може да се сподели виждането на насрещната по молбата страна, че вторият е неприложим, тъй като ГПК бил специален закон по отношение на ЗЕДЕП, поради което нормите му имали предимство. Връчването на електронен адрес е само един от способите за връчване и той, в своята цялост, най-вече – като краен резултат, следва да отговаря на духа на ГПК и да постига целта, към която е насочено това процесуално действие. Както се посочи вече, ЗЕДЕП нито противоречи, нито замества регламентацията на ГПК във връзка с призоваването и връчването – където са предвидени няколко алтернативни и равнозначни способа и този по електронен път е само един от тях. Тъй като ГПК си служи със специфични понятия, които са еквивалентни с тези в закона, специално предназначен да урежда правоотношения с такъв предмет, то съдържанието им, при липса на изрично дефиниране в процесуалния закон, следва да се извлича от нормите на ЗЕДЕП.

Така, за да се приеме, че е изпълнено предписанието по чл. 42 ал. 4 от ГПК и съобщенията до страната са връчени, те следва да са постъпили в съответната информационна система. За да се направи пък извод за постъпването им, следва да се отчете както момента на изпращане, така и момента на получаване на електронното съобщение, тъй като двата са функционално свързани – съобщението не може да се получи, ако не е изпратено, но също така не може да се счете за връчено, ако не е получено.

Поради това разпоредбата на чл. 10 от ЗЕДЕП – ал. 1, указва, че електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, а ал. 2 - че ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му.

В случая, съгласно т. 9 от посочените „Правила за изпращане на съобщения и призовки чрез електронен пощенски адрес по реда на чл. 42 ал. 4 и сл. от ГПК в районен съд – Сливен”, „в рамките на деня се следи дали писмото няма да бъде върнато от “mailer daemon” като недоставено до получателя”. Съгласно т. 10 от тях „при връщане на съобщение, че писмото е получено, писмото се разпечатва и се прилага към делото”. Тоест – за целите на ГПК е прието, че съдът е длъжен да се увери или в това, че съобщението не е доставено, или, че е получено.

Така е видно, че по делото на СлРС са приложени единствено копия от изпратените от СлРС до е-мейл адреса на ответника съобщения на двете посочени дати, като от тези документи, най-напред, не може да се направи извод за конкретното съдържание на тези съобщения. По никакъв начин не може безкритично да се приеме, че първото съдържа исковата молба и приложенията, а второто – призоваване за о.с.з Освен това, макар и в двете да е поискано потвърждаване на получаването, по делото няма приложени нито такива потвърждения, нито съобщения за „недоставено на получателя” – тоест – отново не може да се направи еднозначно заключение, че тези съобщения „са постъпили в информационната система на ответника”.

След като в Правилника се предвижда или установяване недоставянето на съобщението, което води до прилагане на т. 11 – изпращане на съобщенията и книжата „по друг начин”, или разпечатване и прилагане на писмо, потвърждаващо получаването на съобщението, и тези действия напълно съответстват на предвиденото в ГПК, а по делото липсват такива документи, които да удостоверят осъществяването на някоя от двете хипотези, районният съд в действителност не е имал надлежни процесуални основания да счете както, че на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията, така и че той е бил редовно призован за о.с.з.

Следва да се отбележи, че е излишно да се проверява дали в действителност са постъпили в информационната систама на СлРС съобщения от ответника за потвърждаване получаването на двете съобщения от страна на съда до него, или не. Обективно в делото няма доказателства за това, нито, че съдията-докладчик е разполагал с такава информация, следователно към момента, когато той е извършвал преценката за редовност на връчванията, той не е имал данни, обективирани в приемлива и допустима от ГПК форма, че е налице редовно връчване и призоваване на страната.

При липсата и на приложено към делото копие от съгласие на ответника за връчване на съобщения по електронен път, настоящата инстанция може да направи извод, че той е бил лишен от възможността да участва в делото, щом няма надлежно удостоверено връчване на исковата молба и призовката до него нито на електронен адрес, нито по някой от другите, предвидени в ГПК, способи.

Като е приел обратното,

СлРС е допуснал нарушение на процесуалните правила, довело и до по-нататъшните незаконосъобразни действия на съда във връзка с провеждане на производството, приключването му и постановяването на неприсъственото решение срещу ответника-молител.

В този смисъл следва да се отбележи, че по аналогични причини въззивният съд счита, че молбата за отмяна, подадена на 27.02.13г. чрез СлРС не е просрочена – връчването на съобщението и преписа от решението са извършени пак по реда на чл. 42 ал. 4 от ГПК – чрез прилагане на съобщение от 11.01.13г. за изпращане на съобщение до е-мейл адреса на ответника, без да е конкретизирано съдържанието на съобщението и без приложено върнато потвърждение за получаването му, въпреки изричното искане за това. Следователно и това връчване е ненадлежно и от неговата дата не може да започне тече преклузивният срок по чл. 240 ал. 1 от ГПК.

Разпечатката съдържа 52 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c0bbc7f-177a-4ed6-884b-8b5696551fb0