Решение № 64 от 26.03.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. *******, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223130100898 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск на Г. И. Т., ЕГН ********** с адрес с.

********** срещу Н. С. Т., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ****** № 24 с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на имот с идентификатор ****.7.4 по КККР на с. *******, одобрени със Заповед № РД-18-1110/15.05.2018г. на ИД на СГКК, посл. изм. от 28.07.2021г., с площ от 3080кв.м., находящ се в с. **********, м-ст *******, при граници на имота по скица имоти с идентификатори– ****.7.3, ****.7.67, ****.7.5, ****.888.9901 и ****.7.2, основани на твърдения за придобИ.е на собствеността въз основа на давностно владение осъществявано в периода от 2008г. до м.08.2022г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: От 2008г. владее лично процесния имот. Владението си е установил, след като започнал да ползва съседния на него имот, който официално придобил през 2021г. чрез договор за покупкопродажба. Твърди, че ежегодно обработвал имота явно и необезпокоявано засявайки го със зеленчуци.

След като решил да се снабди със скица на имота, узнал че той е записан на името на ответника с КР, въз основа на КНА по обстоятелствена проверка.

Оспорва ответникът да е владял някога имота и да го е ползвал. Твърди, той да се легитимира като негов собственик въз основа на упражнявано от него владение, продължило повече от 13години.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна.

Твърди, че от много години се занимава със земеделие. Процесният имот, както и този с идентификатор ****.6.1 са били безстопанствени, което го е мотивирало преди повече от 15години да започне да ги владее и обработва. И до настоящия момент сочи само той да 1 владее и ползва имота, заявявайки се като негов собственик. Това го мотивирало и да се сдобие с констативен нотариален акт за собственост за него. Твърди, че ищецът никога не еимал претенции към него за имота, въпреки че го е виждал да го обработва. Ето защо, оспорва ищецът да е владял имота лично, постоянно, непрекъснато, явно и необезпокоявано.

Посочва, единствено през 2020г. да му е позволил и предоставил ползването на половината от имота за засаждане на зеленчуци.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Искът е допустим, доколкото ищецът заявява собственически права на основание давностно владение осъществявано от 2008г. и към датата на подаване на исковата молба. От своя страна ответникът твърди да се легитимира като собственик по давностно владение, което право му е било признато с КНА № 65/2021г. и осъществявано в периода 2006-2021г., давностно владение.

За основателността на иска по чл. 124 ГПК в тежест на ищецът е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху имота на твърдяното придобивно основание, респ. оборване съществуването на признатото на ответника право на собственост с КНА от 2021г.

В тежест на ответника, е да установят наличието на противопоставими права върху вещта, т.е че се легитимира като собственик въз основа на упражнявано от него давностно владение в периода 2006г. до 2021г. признато им с КНА № 57/2021г.

От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:

С КНА № 57/2021г. ответникът е бил признат за собственик на процесния имот по давностно владение.

За установяване, респ. опровергаване на тези твърдения за упражнявана от ищеца фактическа власт върху имота във въведения период 2008г. -м.08.2022г. от значение по делото са ангажираните от страните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д.С. и И. С., респ. С.К./братовчед на ответника/ и Т. Т./брат на ответника/.

В показанията си свидетелите Д.С. и И. С. свидетелстват за следните релевантни за спора факти:

Св. С. се занимава със земеделие и обработва земеделски земи в с. **********.

Познава ищеца и ответника. С ищеца се познавали от повече от 25години. Ответникът бил председател на земеделска кооперация в с. ******** и преди около 3години /2021г./ двамата имали пререкания по повод размера на рентата, която платили на свидетеля. От около 2009г. ищецът обработвал процесния имот, който бил съседен на друг негов имот и помежду им никога е нямало ограда. Описва имота около 3-4декара, с правоъгъкна форма намирал се на края на селото, откъм шосето и от трите му страни имало път, овощна градина. Преди да почне да го работи Г., имотът се обработвал от друг човек- К.Г., който починал към 2008-2009г. и тогава Г. започнал да го обработва, включително със семейството си. На мястото сеел различни зеленчуци през годините. Всяка година го работел и никой друг свидетелят не е виждал да го обработва. Наблюденията му били ежедневни понеже базата им била срещу имот, от другата страна на пътя. Докато не се появил Н. с документ за собственост към 2020-2021г. и забил колчета и не поискал Г. да му плаща наем, никой не се бил интересувал за имота и само Г. го работел.

2

Св. С. живее в селото. Познава ищеца и ответника от дълги години. Работел в земеделска кооперация в селото повече от 30години. От около 26-27години Г. живеел в селото. Имал земи и обработвал към 50декара, съседни на процесния имот. Описва имота да е към три декара, с квадратна форма, над мястото откъм асфалта минавал селски път, а от двете страни граничел с пасище и необработваема земя. Никога не е било оградено. До 2021г. сеел зеленчуци в мястото. Започнал да го работи към 2009г., след като починал човекът, който се грижел за имота преди това- К., по прякор Г.. Миналата година не бил работен имота, но преди това само Г. и семейството му го работели. Наблюденията на свидетеля върху имота били почти ежедневни, защото работата му била на полето. Познава Н., който сега бил председател на кооперацията в с. ********, но не бил чувал да се занимава с лична земя. Не е чувал да има проблеми с мястото от Г.. Проблемите за започнали, след като Н. е забил колчетата, в който момент нивата дори била засята.

В показанията си свидетелите С.К. и Т. Т. свидетелстват за следните релевантни за спора факти:

Св. К. разказва, че Н. се занимавал със земеделие и знае, че имал място от лявата страна на влизане в с. **********, а другото било до гробищата. Мястото на влизане в селото било към три декара. Свидетелят не е ходил точно на мястото, но Н. му го е показвал -като са минавали покрай него. Ходил е в имота два пъти, когато имало сергии и си купувал дини. Имал го от 7-8, 10години. Когато е минавал покрай мястото, то не било обработвано.

Доколкото знаел, Н. косял трева от него за зайците си. Не знае някой да му е пречил за косенето, нито знае да е имало през 2021г. проблем с мястото. Виждал е ищеца, но не го познавал. Станал свидетел при издаване на нотариалния акт на Н.. Н. не му е казвал, че някой е садил нещо в имота. Само станало на въпрос, че в мястото имало сят бостан и тогава Н. му казал да си прибере продукцията и тогава да решават нещо. Не е виждал в съседните парцели да е било сято нещо.

Св. Т. живее в гр. *******. Брат му имал две-три парчета земя в селото срещу гробищата. Косял ги и носел храна на зайците си. Мястото му се намирало на входа на селото, от дясно до гробищата, но извън тях. Не било заградено. Представлявало поляна, само косял, но не и да копае. Свидетелят ходил два пъти, за да го види преди много години.

Н. не бил ползвал имот от около три декара в местността *******. Не познава ищеца. От Н. знаел, че някакъв Г. искал да сее бостан в мястото, при което той му казал да го сее, а той ще си коси тревата. Отрича да е ходил при нотариус за процесния имот.

Съгласно постъпилите документи от ОСЗ ******** и АГКК, ищецът е собственик на съседен на процесния имот, придобит с договор за покупко- продажба през 2021г., но обработван още от 2016г. въз основа на сключен със собственика договор за аренда. Другите му съседни имоти са земеделски земи, с изкл. на един от тях, намиращ се в границите на населеното място, са записани в собственост на Община ******** и една нива на физическо лице. В периода 2020-2023г. процесният имот не е заявяван за обработване от никой ползвател.

Ищецът заявява собствени права върху имота на оригинерно придобивно основаниедавностно владение осъществявано в периода 2008-м.08.2022г., като оспорва ответникът някога да е владял имота. Ответникът се легитимира като собственик въз основа на КНА № 57/2021г.

Легитимиращото действие на КНА е оспорено от ищеца, което съобразно прието тълкуване с ТР № 11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС предполага доказване от ищеца, както на твърдяните от него противопоставими права на титуляра на акта, така и опровергаване на фактите, обуславящи придобивното основание посочено в КНА, в случая осъществявано от ответника давностно владение.

3

Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно- обективният- да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и субективнияттази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобИ.е на вещни права върху имота. Или, за да докаже, че е придобил процесния имот по давност, ищецът е следвало да установи, че е упражнявал фактическа власт- лично или чрез другиго с намерение за своене.

Понеже субективният елемент е по- трудно доказуем, като част от вътрешния свят на човека, в чл. 69 ЗС е установена оборима презумпция, задължаваща съда при доказан факт на осъществяване на фактическа власт върху вещта, да приеме за осъществен и предполагаемия такъв за наличие на намерение за държане на вещта като своя. Тази презумпция дефакто ползва владелеца дори и в отношенията му с лице, което е притежавало правото на собственост върху вещта към началния момент на давностния срок и възлага на последния доказателствената тежест по установяване основание за упражняваната фактическата власт, т.е че вещта е била държана за другиго.

Анализът на ангажираните по делото гласни доказателства обосновават извод, че ищецът е установил фактическа власт върху имота през 2009г., когато е започнал да се грижи за имота, като съседен на обработвания от него имот ****.7.3 и след смъртта на предишния му ползвател наричан от свидетелите К.Г.. За този факт информация има в показанията и на двамата свидетели- С. и С.. Техните показания са подробни, последователни, обективни и взаимнодопълващи се. Отразяват техни лични впечатления, трупани в годините почти ежедневно, доколкото единият е арендатор на земи в съседство, а другият работи в кооперацията в селото. Те са съответни и на събрани писмени доказателства, в частност договора за аренда от 2016г. за имот ****.7.3 и последващото негово закупуване от ищеца през 2021г. Затова съдът ги кредитира в цялост. Показанията на свидетелите К. и Т. в това отношение не им противоречат, а и поначало не са информативни. От тях се установява, че тези свидетели нямат трайни и непосредствени впечатления за имота. Объркващи са относно това кой точно имот касаят, предвид даваното описание за параметрите му и навеждат на извода, че свидетелите говорят за другия имот на ответника, за придобИ.ето на който също са свидетелствали при издаване на КНА № 57/2021г. и нямащ общо с процесния. Нещо повече, св. Т. изобщо отрича ответникът да е владял имот с площ от три декара в местност ******* и сочи имотът, който е обработвал да е бил поляна до гробищата. Предвид че и двамата свидетели признават да са ходили в имота по два пъти, в т.ч св. К. да не е влизал никога в него, то достоверността на казаното от тях, че имотът не е обработван бива дискредитирана и съдът не дава вяра на казаното в тази му част като касаещо процесния имот. Този извод не се променя от липсата на данни за заявяване имота за ползване в ОСЗ, доколкото това не е задължително условие за ползването на имота, а и принципно заявяването му изисква представяне на документ за собственост или друго правно основание /договор за наем или аренда/, с какъвто ищецът не е разполагал.