Решение № 197 от 11.11.2020, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

Номер 197

11.11.2020 г.

Град Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Момчилград

I Състав

На 10.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Йордан И. Геров като разгледа докладваното от Йордан И. Геров Гражданско дело № 20205150100336 по описа за 2020 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР.

Молителката Е. Х. , чрез процесуалният си представител адв.С.М. от АК Кърджали твърди в исковата молба, че е гражданка на Р.**********родена на 01.07.1992 год. в гр.Бакъркой, Р.Турция . Твърди, че на 22.08.2011 год. в Р.Турция е сключила граждански брак с В.Н.М., който е бил български и турски гражданин, като в Р.Турция носил имената К.Х.. През 2016 год. на основание сключения брак в чужбина бил пресъставен акт за сключен граждански брак № **** год. от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Ардино, където била записана с фамилното име на съпруга й в Р.България – М., вместо Х. – така както е приела да носи официално в държавата на сключване на гражданския им брак в Р.Турция.

Поради намерението й тя и съпруга й да изградят семейството си и да живеят преимуществено в Р.България и с цел улесняване на постигането на това намерение, молителката при отправено запитване до ОД на МВР- Кърджали за получаване на документ за постоянно пребиваване в Р.България й било отказано издаването на такъв с мотива, че имало разминаване в имената, с които е записана в международния си паспорт и удостоверението за сключен граждански брак. Било й обяснено, че като чужденец, сключил граждански брак с български гражданин, за да получи разрешение за пребиваване следва да представи удостоверение за сключен граждански брак и документ за 1 самоличност, в които да е записана с едни и същи имена. Това изискване се налагало от Регламент /ЕО/ №1030/2002год., съгласно който при подаване на заявление за получаване на статут на продължително пребиваване в Р.

България и издаване на български личен документ /Разрешение за пребиваване/, имената на лицето в издаденото удостоверение за сключен граждански брак и в паспорта да бъдат, съобразно изискванията на ЗБЛД.

Горното съставлявало пречка за молителката да придобие статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р.България, като съпруга на български гражданин, поради приемането на фамилното име на съпруга си. Моли съдът да постанови решение, с което на основание чл.19, ал.1 от ЗГР да допусне промяна в данните за гражданско състояние и в Акта за граждански брак № ****г., съставен в Община Ардино, като молителката Е. Х. , в Акта за брак вместо с фамилно име М. бъде записана с фамилното име Х., като занапред да бъде записана с имената Е. Х. .

В съдебно заседание молителката не се явява. Представлява се от пълномощника си адв.С.М., който поддържа исковата претенция, така както е предявена и моли да бъде уважена.

Заинтересованата страна Община Ардино, редовно призована не представлява. В срока по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор. се

Заинтересована страна Районна прокуратура Момчилград, редовно призована не се представлява. В срока по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак № ****г., съставен в Община Ардино, молителката е сключила граждански брак с В.Н.М. в Р.**********като в графа „фамилно име след брака”, молителката е записана в същото с фамилното име М..

Видно от копие от паспорт издаден в Р.Турция с превод на български език, молителката е записана в същата с имената Е. Х. .

2

Видно от копие от разрешение за пребиваване издадено от МВР Кърджали молителката е записана в същата с имената Е. Х. .

Видно от извлечение от регистрите за населението издаден в Р.Турция с превод на български език, съпруга на молителката е записан в същия с имената К.Х., както и имат дете – дъщеря записано с имената К. Х..

Предвид изложеното, съдът счита, че претенцията на молителката е основателна и допустима. За нея са налице условията на чл.19, ал.1 и чл.73 от ЗГР. Молителката носи имената Е. Х. в държавата, на която е гражданин.

Това фамилно име е приела след сключен граждански брак в Р.Турция. С това фамилно име е записан и съпругът й в Р.**********както и роденото от брака им дете. Единствено в удостоверението за сключен граждански брак издадено от Община Ардино е записана с фамилното име М.. При пресъставянето, длъжностното лице се е водило от правилата на чл.37, ал.3. от ЗГР, съгласно които, при съставяне на акт за гражданско състояние на български граждани, които имат и друго гражданство, данните се вписват въз основа на българският документ за самоличност. Така имената на съпруга, който е и турски гражданин правилно за записани В.Н.М., но неправилно е отразено фамилното име след сключването на брака, което е приела да носи молителката.

Съдът взе предвид и желанието на молителката. Уеднаквяването на имената и в двата документа за сключен граждански брак издадени, съответно от властите на Р.Турция и от Община Ардино ще я улесни, тъй като и в двете държави ще се ползва с едно и също фамилно име.

Воден от изложеното съдът:

РЕШИ:

ДОПУСКА промяна във фамилното име на Е. Х. , гражданка на Р.**********родена на 01.07.1992 год. в гр.Бакъркой, Република Турция , вписани в Удостоверение за сключен граждански брак № **** год. съставен в гр.Ардино, от М. на Х., като занапред бъде записана Е. Х. .

3

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Община Ардино, обл.Кърджали за отразяване на промяната в регистрите на населението и в удостоверението за сключен граждански брак.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 4