Решение № 325 от 23.06.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Ямбол, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330100766 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „Странджа Сакар 2020“ ЕООД, против В. Д. В. и С. И. К. иск, с които се претендира осъждане на ответниците да заплатят на ищеца парични суми, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване от получена рента да стопански години.

В исковата молба се твърди, че ищеца чрез договор за дарение на *** г. получело 3/78 ид.ч. от седем земеделски земи, намиращи се в землището на с. С., общ. Б., обл. Я., подробно описани в исковата молба.

С договор за покупко- продажба от *** г. ищцовото дружество закупило 6/ 78 ид.ч. от посочените в исковата молба седем земеделски земи.

С договор за покупко- продажба от *** г. ищцовото дружество закупило 125/ 546 ид.ч. от посочените м исковата молба седем земеделски земи.

В резултат на посочените по-горе сделки ищцовото дружество станало собственик на 94/273 ид.ч. от посочените в исковата молба седем земеделски земи, намиращи се в землището на с. С., общ. Б., обл. Я..

Твърди се, че след справка в АВ, ищцовото дружество установило, че друг от собствениците ЕТ“***- С. Н.“ сключили договор за аренда на посочените в исковата молба седем земеделски земи, намиращи се в землището на с. С., общ. Б., обл. Я. с арендатора „Агролес Димов“ ЕООД. Договора бил сключен за 20 стопански години, считано от стопанската 2016- 2017 г., като в ч. 3 от договора за аренда било уговорено арендно плащане парично или в натура- по 25 кг. на декар зърно или паричната му равностойност по цени на зърнената борса. Падежът на плащането бил договорен от 01.10. до 31.10. ежегодно рента, платима в пари и от 17.07. до 15.08. за рента, платима в натура. След като придобили през 2021 г. собствеността на ид.ч. от посочените в исковата молба седем земеделски земи, намиращи се в землището на с. С., общ. Б., обл. Я., ищцовото дружество, през 2024 г. ищеца се свързал с арендодателя и арендатора, като изразили претенциите си за рента за стопанските 2021-2022 г. и 2022-2023 г., но били уведомени, че същата вече била платена на 1 бившите собственици, като никой от двете дружества не били уведомени, че ответниците се била разпоредили с идеалните си части от имотите си в полза на ищцовото дружество.

Последното с писмо от 25.01.2024 г., получено на 31.01.2024 г.поискали информация от ЕТ“***- С. Н.“ за стопанската 2021- 2022 г. и стопанската 2022-2023 г. на кого са платили рентата по договора за посочените по- горе земеделски земи. С писмо от 14.02.2024 г. им било отговорено, че на ответника В. Д. В. била получила рента за стопанските 2021- 2022 г. и 2022-2023 г. в общ размер на 200, 87 лв., лично за всяка една от стопанските години, като за стопанската 2021/2022 г. в размер на 100 лв. и за стопанската 2022/2023 г. в размер на 100, 87 лв. ; като ответника С. И. К. била получила рента за стопанските 2021- 2022 г. и 20222023 г. в размер на общо 192, 00 лв., с пощенски записи за всяка една от стопанските години в размер на по 96, 00 лв.

Счита се, че ответниците неоснователно са се обогатили с получените от тях суми за рента, за сметка на ищцовото дружество, като въпреки направения опит за доброволно уреждане на спора, то такъв не бил се стигнал, като същите твърдяли, че са взели рента за други земеделски земи, а не за въпросните.

Иска се уважаването на исковете и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.

Д. В., чрез пълномощник адв. Е. Д.- В.- БАК. Предявения иск се счита за недопустим, а отделно и за неоснователен. Предявения иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че ответницата притежавала посочените в ИМ поземлени имоти в ид. части, придобити по наследство. Не оспорват факта, че същата била отчуждила собствените си идеални части на *** г. и *** г., видно от приложените н.актове, обективиращи договори за дарение и покупко- продажба, като последните не са оспорени. Също така не се оспорва и твърдението, че имало сключен на 17.03.2016 г. валиден договор за аренда на ЗЗ, между арендодателя съсобственик ЕТ „*** С. Н.“ и арендатора „Агролес Димов“ ЕООД. Оспорва се твърдението, че ответника получила от съсобственика ЕТ „*** С. Н.“ рента, или други плащания. От приложените разходни документи, не установявали извършени от съсобственика плащания към ответницата. До като била собственик на ид.ч. от посочените земеделски земи в землището на с. С., общ. Б., обл. Я. била получавала рента от „Агролес Димов“, което дружество било различно ЮЛ, респ. различен правен субект. Счита се, че по предявения иск по чл.59 ЗЗД не била налице активна и пасивна правна легитимация по спора, както за ищеца, така и за ответника. Твърди се, че ако ищеца действително не бил получил рента за земите си, той бил в правото си да търси следващите му се арендни плащания, но не от ответницата в качеството й на бивш собственик, а от арендатора, който бил задължено лице и правно легитимирана страна по спора. В случая ищцовото дружество, не било изпълнило задължението си по закон да представи на арендатора своевременно документ за собственост, с който да се легитимира като страна имаща право да получи рента. Твърди се, че ищцовото дружество било обедняло, защото не било получило рента, но това обедняване не било в пряка причинно- следствена връзка с обогатяването на ответницата. Твърди се, че дори и ответницата да била получила плащане на рента от арендатора по действащия договор за аренда, то това плащане не било неоснователно.

Твърди се, че ищцовото дружество не било нито изправна, нито добросъвестна страна, като отказало доброволно уреждане на спора. С оглед неговите действия и декларираните от ответника желание за доброволно уреждане на спора, счита се, че е налице злоупотреба с право, като крайната цел била не само да бъдат заплатени неследващите му се по закон обезщетения, но и да се обогати с разноските, но в тази насока ответницата не била дала повод за завеждане на делото. В условията на алтернативност се оспорва иска по размер, като се развиват съображения в тази насока. Иска се отхвърляне на иска, присъждане на разноски за настоящата инстанция, като се оспорват претендираните от ищеца разноски, като ответницата не била дала повод за завеждане на делото.

2

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.

И. К., чрез пълномощник адв. С. С.- БАК. Твърди се, че сумата от 96, 00 лв. получила с пощенски запис от арендатора- подател „Агролес Димов“ ЕООД, като не било отразено за коя стопанска година се плащало и дали било за рента или дивиденти. Когато получила парите ответника помислела, че й изплащят дивиденти за земята която продали. След завеждането на иска била готова да плати сумата от 200 лв., но пълномощника и предала, че ищеца претендира по-висока сума. Въпреки, че не била знаела, че тези пари ги получава за стопанската 2022- 2023 г. за вече продадената земеделска земя, била готова да ги плати незабавно.

В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.

Ответникът В. Д. В. оспорва исковете, чрез пълномощник адвокат.

Ответникът С. И. К. оспорва исковете, чрез пълномощник адвокат.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото решения на ПК гр. Б., безспорно се установява, че е възстановена правото на собственост на Д.В.Н., б. жител на с. С., общ. Б., обл. Б., на седем броя ниви в землището на с. С., общ. Б., обл. Б., като същите били в съсобственост с „***- С.

Н.“ ЕТ с. С.. Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от населеното място с. С., от което се установява, че Д. В. и Д. В. Н. били имената на едно и също лице.

От представените договори за дарение и покупко- продажби на недвижими имоти, безспорно се установява, че ищцовото дружество е придобило 94/273 ид.ч. от седемте броя ниви, находящи се в землището на с. С., общ. Б., обл. Б.. От представения договор за аренда на земеделски земи от 17.03.2016 г., вписан в СВ гр. Е., се установява, че съсобственика „***- С. Н.“ ЕТ в качеството й на арендодател отдал за временно и възмездно ползване на арендатора „Агролес Димов“ ЕООД посочените по- горе земеделски земи. Договора за аренда бил сключен за 20 стопански години, считано от стопанската 2016/2017 г., като в чл.3 от договора за аренда било уговорено аредно плащане който арендатора следвал да извършва, а именно парично или в натура, изчислено върху стойността на получените средни договори от декар на внесената обработваема земя- по 25 кг. на декар зърно или парично остойностена към датата на получаване на рентата по цени на зърнената борса. В чл.4 било уговорено, че арендаторът заплаща на арендодателя в следните срокове- в натурасрок от 15 юли до 15 август ежегодно; левова равностойност на зърното- от 01 октомври до 31 октомври, ежегодно.

Представена е молба от ищцовото дружество, адресирана до ЕТ“***- С. Н.“ с изискването на информация на кого са платили договорената рента по договора за аренда на земеделска земя за стопанската 2021-2022 г. и 2002-2023 г., какъв е размера на дължимата рента, ако не са платили, че същата се дължи на ищцовото дружество и в случай, че са извършели плащания за посочените две стопански години на някой от наследниците, които са им продали земята да им предоставят исканата информация.

Видно от известието за доставяне молбата е получена от управителя на ЕТ, като последните са отговорили, че получават рента само за дела който изкупили, като са посочили наследниците които са получили рентата, включително и двамата ответника, които са я получили първия ответник по банкова сметка, а втория с пощенски запис.

Представен е и КНА за право на собственост върху недвижим имот от *** г. с който ответника В. Д. В. е призната за собственик на 1/6 ид. ч. от посочените недвижими имоти, находящи се в землището на с. С..

Представено е платежно нареждане от задълженото лице С. К., която с преводно нареждане от 29.10.2024 г. превела на ищцовото дружество сумата от 200 лв., с основание за 3 превода задължение 96, 00 лв. по гр. дело 766/2024 г.

Представени са още справка от ЕТ „*** – С. Н.“ и от „Агролес Димов“ ЕООД, адресирани до „Странджа Сакар 2020“ ЕООД, и приложенията към тях, с отбелязване 2021/22 г., 22/23 г.

По делото е назначена и изготвена съдебно- икономическа експертиза, в. лице по която след като се запознало с материалите по делото и направило справка в счетоводството на „Агролес Димов“ ЕООД посочило, че С. И. К. била получила рента в размер на 96, 95 лв. за стопанската 2022/2023 г., а В. Д. В. била получила рента в размер на общо 200, 87 лв., от които- 100 лв. за стопанската 2021/2022 г. и 100, 87 лв. за стопанската 2022/2023 г.

Сумата в размер на 96,95 лв., представляваща рента за стопанската 2022/2023 г., била изплатена на С. И. К. с пощенски запис, за което бил представен списък и платежно нареждане. На 25.09.2023 г. „Агролес Димов“ ЕООД бил превел по банкова сметка на Български пощи сума в размер на 5 702, 76 лв. представляващ сбор от всички суми, изплатени с пощенски запис. Датата на пощенския запис, излъчен към С. И. К., не фигурирал в списъка. Сумата в размер на 200, 87 лв., представляваща рента за стопанските 2021/2022 г. и 2022/2023 г. била изплатена на В. Д. В. с банкови преводи по сметка, на 20.09.2022 г.- 100 лв., с основание „рента 2022“ и на 25.09.2023 г.- 100, 87 лв., с основание „рента 2023 г.“. С. И. К. и В. Д. В. не били връщали суми на „Агролес Димов“ ЕООД, освен посочените в т.1 и т.2.

При изслушване на в.лице същото е заявило, че поддържа представеното заключение.

На въпрос на пълномощника на ответника С. И. К., в. лице отговори, че по отношение на сумата, която била изплатена с пощенски запис, бил и предоставен списък на всички лица, които били получели рента с пощенски запис, като това станало с иден общ превод, като на в. лице било предоставено самото платежно нареждане, с което сумата била наредена от „Агролес“ по сметка на Български пощи. В този списък фигурирал името на С.