Решение № 69 от 15.08.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. ***, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200106 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят И. Й. С. от гр. *** е обжалвал Наказателно постановление № 24-0341-000150 от 05.06.2024 година на Началника на РУ към ОДМВР ***, РУ ***, с което на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, предложение трето от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за три месеца за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като в тази връзка се прави искане за отмяна на същото.

По делото не се явява представител на РУ ***. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 25.02.2025. Жалбата е подадена на 10.03.2025 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 19.04.2024 година около 16:50 часа в РУ на МВР – *** се получил сигнал за настъпило ПТП в гр. *** на кръстовище, образувано от ул. „***“ с ул. „***“, като 1 единият от участниците в произшествието бил напуснал същото. Веднага след получаване на сигнала на място отишли полицейските служители от РУ на МВР – *** – свидетелите П. К. и П. П., които установили само единият участник в произшествието – А. Б. С., която била до автомобила си „***“ с рег. № ***. Същата обяснила на полицейските служители, че при движението си по ул. „*** I“ в посока парк „***“ и преминавайки през кръстовище, образувано от ул. „*** I“ с ул. „***“, лек автомобил „***“ с рег. № ***, движещ се в посока ул. „***“, не спрял на поставения пътен знак Б-2 „Спри, Пропусни движещите се пътя с предимство“, и й отнел предимството, при което се ударил в предната дясна врата на управлявания от нея автомобил, в резултат на което той се завъртял и се ударил в крайпътно дърво и къща на ул. „*** I“ № 21, а водачът на другия автомобил не спрял, а продължил движението си по ул. „***“ в посока центъра на града. При извършения оглед на място полицейските служители намерили паднала на земята табела с рег. № *** и при последвалия обход в района установили автомобил „***“ само с една регистрационна табела, който бил паркиран на ул. „***“. Била извършена справка в системата на КАТ и се установило, че автомобилът бил собственост на жена, която при проведен телефонен разговор заявила, че автомобилът се ползвал от бившия й приятел, който бил от гр. ***. Тогава служители от РУ на МВР – *** издирили лицето, което управлявало автомобила и му връчили призовка да се яви в сградата на РУ на МВР – *** за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.

На 25.04.2024 година жалбоподателят И. С. се явил в полицейското ,управление, където дал писмени обяснения, в които заявил, че действително той е карал автомобила на инкриминираната дата и че не е спрял след произшествието, а подал газ и избягал, тъй като се бил уплашил. Въз основа на това, както и на писмените обяснения на А. С. свидетелят П. К., в присъствието на свидетелите Ц. Ц. и П. П., съставил против жалбоподателя АУАН с бл. № ***, в който описал гореописаните фактически обстоятелства и квалифицирал деянията, извършени от жалбоподателя, като нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не били депозирани от него и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началника на РУ на МВР - *** с № 24-0341-000150 от 05.06.2024 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушенията, въз основа на което и на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5, предложение 3-то от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя С. глоба в размер на 200,00 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 200,00 лева и 2 го е лишил от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели П. К., П. П. и Ц. Ц. - служители на РУ на МВР- ***, потвърдиха с показанията си описаната по – горе фактическа обстановка.

Жалбоподателят не се яви в провелото се съдебно заседание. Не се яви и упълномощения от него адвокат В. П. от ГАК.

Съдът извърши проверка на обжалваното наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описани са извършените нарушения, мястото на което са извършени, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наложените наказания, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят П.

К., който съгласно т. 1.3 от посочената по – горе заповед е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това съответствие е налице както в текстовото описание на нарушенията, така и в тяхната цифрова квалификация.

Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Съдът счита, че нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът счита, че не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава и то по категоричен начин 3 изложеното в АУАН, поради което съдът намира, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, като на кръстовище, образувано от ул. „*** I“ с ул. „***“, не спрял на поставения пътен знак Б-2 „Спри, Пропусни движещите се пътя с предимство“, й отнел предимството на движещия се по ул. „*** I“ в посока парк „***“ лек автомобила „***“ с рег. № ***, управляван от А. Б. С. , при което се ударил в предната дясна врата на последния автомобил, който в резултат на удара се завъртял и ударил в крайпътно дърво и къща на ул. „*** I“ № 21.

Съдът намира, че така описаните фактически обстоятелства изпълват състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП от обективна страна, тъй като съгласно същата, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая безспорно се установи, че жалбоподателят не е спазил пътния знак Б-2 „Спри, Пропусни движещите се пътя с предимство“, като отнел предимството на автомобила, управляван от А. С. по път с предимство, в следствие на което настъпил удар между двата автомобила.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 водач който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случая се установи, че жалбоподателят е нарушил чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение трето, като не е спазил правилата за предимство, в резултат на което е настъпило ПТП, поради което съдът намира, че наказващият орган напълно правилно и законосъобразно е приложил законовата норма, санкционираща нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП в редакцията й към момента на извършване на деянието, и е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200,00 лева.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията си по чл. 6, т. 1 ЗДвП да спазва пътните знаци и правилата за предимство при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

Предвид посочените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно в тази му част.

Наказателното постановление следва да се потвърди като правилно и 4 законосъобразно и в частта, с която на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева и е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца. Тези наказания са наложени от наказващия орган на основание чл. 175, ал. 1, т.

5 от ЗДвП, съгласно който текст с глоба от 50,00 до 200,00 лева и с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца се наказва водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. По делото безспорно се установи, че след настъпването на ПТП жалбоподателят е напуснал произшествието, без да спре и да установи последиците от ПТП – то, което несъмнено съставлява нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Според показанията на полицейските служители, които са отишли на мястото на произшествието, жалбоподателят не е бил там, а същият е бил намерен в следващите дни след извършване на справка за собствеността на лекия автомобил, на който едната от регистрационните табели била паднала на земята в резултат на удара в другата кола.

Пак от показанията на полицейските служители, а и от собственоръчните обяснения на жалбоподателя се установи, че същият обяснил поведението си с това, че се бил „уплашил“, което още веднъж доказва факта, че същият напълно съзнателно е напуснал произшествието. Предвид тези обстоятелства съдът намира, че наказващият орган правилно и законосъобразно е квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и правилно е наложил санкцията, предвидена за това нарушение, като се е съобразил с тежестта на нарушението.