Решение № 67 от 26.05.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. В., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело № 20261300500001 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по подадена от Т. ЕАД, със седалище в гр.С. въззивна жалба против решение № 118/02.10.2025 г. на Районен съд - Б., постановено по гр.д. № 443 по описа за 2024г., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск по чл.422 ГПК за установяване на вземания на ищеца по отношение на ответника А. И. А., представляващи суми за доставена и неизплатена топлинна енергия на топлоснабден имот в гр.С. , за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 154/2024 г. на ВРС.

Въззивникът сочи, че решението е необосновано, немотивирано, неправилно и неоснователно. Сочи се, че не са взети предвид събраните доказателства относно правото на собственост на ответника върху процесния имот. Моли решението да бъде отменено, и да бъде уважен предявения иск.

Претендират се разноските в производството.

Ответникът по въззивната жалба се представлява от особен представител и в срок е постъпил отговор. С него е оспорена въззивната жалба като неоснователна и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното 1 решение.

В открито съдебно заседание въззивникът не се явява. Депозирал е писмено становище, с което моли да се отмени обжалваното решение, поддържа депозираната въззивна жалба. Моли да му се присъдят разноски.

В съдебно заседание представител на въззиваемия не се явява.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд.

ОС - В., в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, като счита че първоинстанционното решение е допустимо.

2

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към нея. Същата е приета на базата на събраните в първоинстанционния процес доказателства.

ОС- В. намира от фактическа страна следното:

„Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление - гр.С.

1680, обл.С., общ.Красно село, представлявано от А. А. - Изпълнителен директор и ИЕ, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу А. Т. А. с ЕГН **********, за заплащане на сумите, както следва: сумите: на 4 638.33 лв. - неизплатена цена на топлинна енергия/ТЕ/ с пр. осн. чл. 79 ал.1, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и 543.63 лв. - мораторни лихви с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, 61.82 лв. – сума за дялово разпределение и 11.15 лв. - мор. Лихви, представляваща стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С. 1330, обл. С., общ. КП, ж.к.***, инсталация 4000031262 / аб. № 141407, както и разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Залепено е уведомление по чл. 47 от ГПК, като длъжникът /ответникът/ не се е явил в указания срок да получи книжата по делото. След дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата си молба ищецът„Т. С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника А. Т. А.. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди, както и че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание чл. 150, ал.

1 от Закона за енергетиката.

Представени са доказателства, че Етажните собственици са избрали сумите за консумирана топлинна енергия в отделните имоти в сградата, да се определят от „ТС“ ЕООД, което дружество извършва дялово разпределение на 3 топлинната енергия.

Назначена е по делото и приета експертиза, според която дяловото разпределение през процесния период е извършено в съответствие с нормативната уредба и дължимите суми са правилно изчислени.

Назначена е по делото и приета съдебно-счетоводна експертиза, която прави заключение, че въз основа на събраните по делото доказателства сумите за топлинна енергия за процесния период не са платени от ответника и по пера са в претендирания размер.

По делото е налице писмо № П - 1414/28.03.2014 г. на СО, р-н „КП“, че ответника има сключен договор за продажба от 18.12.1981 г. на адреса и е издаден от ДРНС. Липсват писмени документи, от които да се установи, че ответникът в първоинстанционното производство е собственик на имота или негов ползвател.

В тази връзка, ОС - В. намира възражението, че А. Т. А. е собственик на идеална част на процесия топлоснабден имот за неоснователно. Правилно районеният съд е отбелязъл, че липсват документи, от които да се установява по категоричен начин, че именно А. е собственик.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл.

150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, 4 ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

По делото липсват представени доказателства за сключен договор за ползване на топлинна енергия за битови нужди, както и липсват категорични доказателства, че А. Т.А. е собственик на процесния имот.

В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, докладчик съдията ГН, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Правилно контролирания съд е отбелязъл, че не е налице пасивната материална легитимация по иска за установяване на вземането за ползвана топлинна енергия, доставена от „Т. С.“ ЕАД на А. Т.А., в качеството му на собственик на топлоснабдения имот.

Право на разноски има въззиваемата страна, но такива не са 5 претендирани, съответно не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, ОС -В., в настоящия съдебен състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118/02.10.2025 г. на Районен съд - Б., постановено по гр.д. № 443 по описа за 2024г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6