Решение № 322 от 29.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Бургас, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20212120205373 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от П. ИВ. СТ., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 21-0769-003423 от 29.09.2021 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателката на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Жалбоподателката оспорва наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно и моли неговата отмяна. В жалбата и в писмена защита по делото излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Претендира разноски.

Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С налично в преписката становище оспорва жалбата като неоснователна, като счита нарушението за безспорно доказано. Поддържа наказателното постановление да бъде потвърдено. В случай че съдът уважи жалбата, навежда възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

С автоматизирано техническо средство – СПУКС ARH CAM S1 е било установено, че на 25.03.2021 г. в 16:30 часа автомобил „Ауди КУ 5“ с рег. № ***, собственост на „ПОРШЕ 1

ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД е бил управляван в гр. Бургас, по ул. „Крайезерна“ до № 79 от бензиностанция „Ромпетрол“ към ПВ „Запад“ с наказуема скорост при отчетен толеранс 3 % от 116 км/ч при максимално допустима за движение в населено място до 50 км/ч. Законният представител на дружеството собственик попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която било посочено, че на датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от жалбоподателката – П. ИВ. СТ.. От своя страна жалбоподателката също декларирала, че на 25.03.2021 г. в 16:30 часа е управлявала в гр. Бургас процесния автомобил. По тази причина на жалбоподателката била връчена покана за явяване в сектор „ПП“ в гр. Бургас за съставяне на АУАН, като изрично й било указано, че ако не се яви в срок до две седмици, АУАН ще се състави в нейно отсъствие. Жалбоподателката получила поканата на 21.06.2021 г., но не се явила в указания срок и свидетелят Н.Д. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас съставил на 19.07.2021 г. в нейно отсъствие АУАН за констатираното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил изпратен за връчване по постоянен адрес на жалбоподателката и й бил връчен на 30.07.2021 г. Впоследствие на 29.09.2021 г. било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя Д. са последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания в настоящото производство акт. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка неоснователно се явява възражението за нарушение на чл. 40 ЗАНН при съставяне на АУАН. В действителност в чл. 40, ал. 1 ЗАНН е предвидено, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението, но това правило не е абсолютно, като в ал. 2 на същата разпоредба се предвижда възможност за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. От данните по делото се установява, че в конкретния случай процесният АУАН 2 е бил съставен именно на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН, съгласно която норма когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Тук следва да се отбележи, че съдът не споделя изложеното в писмените бележки възражение, че жалбоподателката не е била поканена за съставяне на АУАН, тъй като доказателствата по делото установяват точно обратното. От налична в преписката покана (л.19) се установява, че на жалбоподателката е била връчена лично на 21.06.2021 г. покана за явяване, като изрично в поканата е указано, че ако не се яви за съставяне на АУАН в двуседмичен срок, актът ще бъде съставен в нейно отсъствие. В показанията си свидетелят Д., който е съставил процесния АУАН също излага, че актът се съставя след изпращане на покана на установения за нарушител за явяване за съставяне на АУАН. В случая жалбоподателката не се е явила в указания срок и изцяло в съответствие с изискването на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, АУАН е бил съставен от свидетеля Д. в нейно отсъствие.

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата в населени места, по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявала на 25.03.2021 г. в 16:30 часа, в гр. Бургас, по ул. „Крайезерна“ до № 79 от бензиностанция „Ромпетрол“ към ПВ „Запад“, лек автомобил марка „Ауди КУ 5“ с рег. № ***, с наказуема скорост 116 км/ч при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч.

Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство – СПУКС ARH CAM S1 с № 11743d1, за чиято изправност по делото са представени писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка от 11.05.2020 г.) При използване на автоматизираното техническо средство е бил съставен от контролния орган Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който е надлежно попълнен. В тази връзка неоснователно е възражението в писмената защита за допуснато нарушение при попълването на протокола. Неправилно е било възприето от процесуалния представител на жалбоподателката, че в протокола са отразени едновременно стационарен и режим на измерване в движение. Видно от протокола в полето „режим на измерване“ е отразено изрично, че режимът на измерване е стационарен. След като режимът на измерване е бил стационарен, правилно контролният орган не е попълнил начало и край на участъка.

Това е необходимо да се стори само при режим на измерване в движение, както изрично е указано в протокола. Полето „при режим на измерване Д“ има за цел да уточни, че ако режимът е в движение, следва да се попълнят полетата „начало и край на участъка“.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В декларация по чл. 188 ЗДвП законният представител на дружеството – собственик на автомобила е посочил, че на 25.03.2021 г. в 16:30 часа жалбоподателката е 3 управлявала автомобила. Тези данни е декларирала и самата жалбоподателка, като по тази причина правилно е било издадено именно срещу нея процесното НП.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП към датата на нарушението (25.03.2021 г.) предвижда за превишаване над 50 km/h наказание глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. На жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 850 лева при правилно изчисление от страна на наказващия орган на превишените километри, както и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца. Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-003423 от 29.09.2021 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на П. ИВ. СТ., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Вярно с оригинала:

ММ

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/

4