Решение № 516 от 08.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Пазарджик, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500708 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд рег.№876 от 10.07.2025г. постановено по гр.д.№20255220100548 по описа на същия съд за 2025г., Е ОСЪДЕН ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца М. В. А., ЕГН **********, от гр. ***, сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение от изхода на разследването и неудобства от задържането на ищеца за 72 часа, изземването на автомобил и мобилен телефон като веществени доказателства и наложената мярка за неотклонение - подписка, в резултат на незаконно повдигнато обвинение в престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 от НК, за което наказателното производство по ДП № 284/16.09.2022 г. на РУ на МВР - Септември е прекратено с постановление на прокурор при Районна прокуратура - Пазарджик с вх. № 5313/2024 г. от 09.09.2024г., заедно със законната лихва върху сумата 6000 лв., считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на производството - 20.09.2024 г., до изплащането на сумата, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 6000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. и за законната лихва за забава за периода от 09.09.2024 г. до 19.09.

2024 г.. СЪС СЪЩОТО РЕШЕНИЕ Е ОСЪДЕН ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца М. В. А., ЕГН **********, от гр.

***, сумата 1500лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение на адвокат, 1 който да го защитава по досъдебно производство № 284/16.09.2022 г. на РУ на МВР - Септември, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на производството 20.09.2024г., до изплащането на сумата, като отхвърля иска за законната лихва за забава за периода от 09.09.2024 г. до 19.09.2024 г., както и да му заплати сумата 899,53 лв., представляваща разноски по делото, от които 10 лв. държавна такса и 889,53 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба подадена от ответника Прокуратурата на РБългария представлявана от прокурор при РП-Пазарджик с въззивна жалба с вх.№20404 от 18.07.2025г. с доводи за порочност като неправилно с искане да бъде отменено в обжалваните части и да се отхвърли изцяло предявените срещу Прокуратурата на РБ искове като неоснователни и недоказани.

Твърди се, че досъдебно производство/ДП/ №284/2022г. по описа на РУСептември, пр.пр. №5313/2022г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик е било образувано на 16.09.2022г. при наличие на законовите предпоставки по чл.208 т.1 и чл.211 ал.1 от НПК, като след образуване на досъдебното производство са били предприети действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина; че по време на ДП са били събрани доказателства, които са обосновали повдигане на обвинение спрямо М. В. А. за престъпление по чл.281 ал.2 т.1 и т.5 във връзка с ал.1 от НК, поради което, такова обвинение е било предявено на ищеца - с постановление от 17.09.2022г. на разследващ орган при РУ-Септември. Според жалбоподателя действията по разследване в ДП са били извършени по реда предвиден в НПК и не са ограничили по никакъв начин правата на М. В. А., нито са накърнили доброто му име. Твърди се още, че с Постановление на РППазарджик от 17.09.2022г. спрямо ищеца А. е било реализирано задържане под стража по реда на чл.64 ал.2 НПК за срок до 72 часа, считано от 12,36ч. на 17.09.2022г. Задържането под стража е продължило до 20.09.2022г., когато със свое постановление от същата дата РП-Пазарджик е отказала да внесе в РС-Пазарджик искане по реда на чл.64 ал. 1 НПК и ищеца е бил освободен незабавно още на 20.09.2022г.; че със същото постановление, спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка”. Заключава, че ищецът е бил задържан под стража само в рамките на 72 часа до вземането на най-леката мярка за процесуална принуда ”Подписка”, като в последствие мярката за неотклонение „Подписка” е била отменена от РП-Пазарджик с постановление от 14.03.2024г. Твърди се, че наказателното производство не е 2 могло да бъде приключено през периода от 16.09.2022г. /датата на образуване/ до 10.07.2024г. /датата на която е изготвено заключителното мнение/, тъй като обективната истина не е могла да бъде изяснена без провеждане на всички необходими и възможни действия по разследването.

Допълва, че впоследствие ДП №284/2022г. по описа на РУ-Септември, пр.пр.

№5313/2022г. по описа на Районна прокуратура -Пазарджик е било прекратено с постановление от 09.09.2024год. на РП-Пазарджик, за престъпление по чл.281 ал.2 т. 1 и т.5 във връзка с ал. 1 от НК, поради наличие на предпоставките по чл.243 ал. 1 т. 1 във вр. чл.24 ал. 1 т.1 от НПК, като със същото постановление на ищеца е бил върнат лек автомобил марка „БМВ 523” с рег.№*** и мобилен телефон, които са били приобщени по делото като веществени доказателства. Твърди се, че За да прекрати производството наблюдаващия прокурор е приел, че макар и от обективна страна да са доказани останалите елементи от състава на престъплението, за което е било повдигнато обвинение, не е доказана специалната субективна цел на коментираното престъпление. И че това обстоятелство обаче не е било валидно към момента на повдигане на обвинение и реализиране на мерките за процесуална принуда спрямо ищеца и не е имало обективна възможност да бъде предвидено при образуване на делото и към момента на повдигане на обвинение, когато са били събрани надлежни доказателства, които са го обосновали и е била налице потенциалната възможност за събиране на допълнителни такива Допълва, че не е налице незаконно обвинение спрямо М. В. А., защото обвинението е предявено при спазване изискванията на действащия материален и процесуален закон, а представителя на Прокуратурата се е произнесъл със съответните актове, които не са били обжалвани от ищеца; че наказателното преследване спрямо ищеца е продължило в разумен срок в рамките на 1г. и 10 м. , наказателното производство е приключило само в неговата досъдебна фаза и е налице нисък интензитет на провежданите процесуални действия с участието на ищеца.

Акцентира се, че от 20.09.2022г. до 14.03.2024г. ищецът А. е бил с найлеката мярка за процесуална принуда „Подписка”, като по делото не са приложени писма, отправени до МВР съгласно разпоредбата на чл.60 ал.2 от НГК, което на практика означавало, че М. В. А. не е бил търсен от Полицията за контрол по изпълнение на мярката за неотклонение „Подписка”. В тази връзка, вследствие евентуални действия на Прокуратурата на Р.България 3 ищецът А. не е понесъл никакви ограничения, както в правата си, така и в правото си на свободно придвижване и личен живот.

Допълва, че в хода на съдебното производство не са ангажирани от ищеца М. В. А. никакви писмени доказателства, от които да се установи наличието на претърпени неимуществени и имуществени вреди, като пряк резултат от действията на Прокуратурата; че не са събрани и доказателства в подкрепа на изнесените в исковата молба твърдения за уронване на честта, престижа, достойнството и доброто име, причинен психически дискомфорт и стрес, потиснатост, безпокойство, безсъние, пренебрежително отношение на близки и приятели, психо-емоционален стрес; не била представена медицинска или друга документация, от която да се извличат изводи за съпричастност на Прокуратурата към твърдяното състояние на ищеца М. В. А. и че не се ангажират доказателства, процесното обвинение и воденото досъдебно производство да са единствена причина ищецът да е претърпял сочения в исковата молба негативен ефект върху имиджа и доброто му име в обществото, както и да е настъпил отрицателен ефект върху психоемоционалната му сфера.

Според жалбоподателя, не се ангажират и доказателства за причинени негативни последици за ищеца от невъзможността му да ползва лекия автомобил, марка „БМВ 523” с рег.№***, който е бил приобщен като веществено доказателство по ДП №2284/2022г. по описа на РУ-Септември, пр.пр. №5313/2022г. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, нито доказателства за причинени по автомобила деформации или повреди, които да сочат пряка причинна връзка с действията на Прокуратурата. Счита, че от представеното с писмения отговор свидетелство за съдимост е видно, че ищеца М. В. А. е осъждан по НОХД № 72/2018год. по описа на РС - Средец, като със споразумение №60/2018г. влязло в сила на 22.05.2018г. същия се е признал за виновен в извършено престъпление по чл.343 ал.3, б.”а” във връзка с ал. 1, 6.”6” във вр. чл.З42 ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал. I от НК. Според Прокуратурата тези данни за съдимостта на ищеца сочат на по-нисък интензитет на твърдени вреди и невъзможност за разграничаване на същите, тъй като към момента на образуване на ДП№284/2022г. по описа на РУСептември - 16.09.2022г., ищеца не е бил реабилитиран по осъжданото му по 4

НОХД № 72/2018 год. по описа на РС - Средец. Твърди се, че ищецът М. В. А. не е ангажирал доказателства, че евентуалните вреди не са от горното осъждане, доколкото когато ищеца е осъждано лице, както е в случая, така наречените „обичайни вреди” следва да бъдат доказани от ищеца безспорно, за да му се присъди обезщетение, като ищецът е длъжен да посочи ясно и точно какво точно претендира. Коментирани са свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели близки роднини на ищеца -баща и съпруга като заключава, че твърденията на посочените свидетели не доказват исковата претенция за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Според Прокуратурата свидетелката Г. Х. А. е заявила, че ищецът изпитвал страх от осъждане, а не от конкретни действия на Прокуратурата и подчертала, че М.

В. А. не е комуникирал с никого - нито с роднини, нито с приятелския му кръг, бил притеснен и подтиснат, което твърдение противоречало на изложеното в исковата молба твърдение, че ищеца е изпитал страдание от пренебрежението на приятели и роднини и че обвинението спрямо него е оказало силно негативен ефект върху имиджа и доброто му име в обществото.

Акцентира, че чрез разпита на св.А.а е била доказана и твърдяната от ищеца негативна последица от невъзможността му да ползва лекия автомобил, марка „БМВ 523” с рег.№***, тъй като свидетелката не е изложила никакви твърдения за конкретно причинени деформации или повреди по автомобила, а единствено е посочила, че автомобилът бил в окаяно състояние, защото имал паяжина и свален прозорец, като освен наличната паяжина, нямало големи щети. Единственият разход, твърдян от прокуратурата който бил извършен за автомобила бил за обслужването - смяна на масло. Допълва се, че свидетелят Й. М. Й. също не е изложил твърдения в подкрепа на исковата претенция и изложената в нея теза, че от воденото досъдебно производство ищецът е претърпял негативен ефект върху имиджа и доброто му име в обществото и е настъпил отрицателен ефект върху психоемоционалната му сфера, доколкото бил заявил единствено, че синът му бил затворен, не говорел и не излизал с приятели и че от показанията на св.Й. не може да се прави извод за наличие на причинна връзка между това състояние и действията на Прокуратурата или полицията.

Заключава, че освен недостатъчните и ненадеждни показания на посочените свидетели, ищецът не е представил други доказателства - устни или писмени в подкрепа на твърдените претърпени неимуществени и 5 имуществени вреди, не е посочил други свидетели - близки, приятели и съседи, които са имали най-преки впечатления от неговото състояние и как те самите са възприемали случващото се с него. И че ищецът не е доказал твърдените от него „чувство на тревожност, потиснатост, безпокойство, накърняване на авторитета, самочувствието и доброто име в обществото.