Решение № 4140 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4140 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20261100501837 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение на СРС № 22348/05.12.2025 по гр.д. № 2826/2024 съдът е осъдил Г. М. Г., ЕГН **********, да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от сумата от 335,96 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. ****, за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (16.01.2024г.) до окончателното плащане, сумата от 63,97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021г. – 06.12.2023г. и сумата от 2,58 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.11.2021г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (16.01.2024г.) до окончателното плащане, ДО РАЗМЕРА на стойността на полученото наследство, оставено от С.М.К., ЕГН **********.

Предявените искове над уважение размер са отхвърлени.

Срещу решението в частта, в която съдът е осъдил ответника, е подадена въззивна жалба от Г. Г.. Твърди се, че не се установявало извършена доставка на топлинна енергия, нейната стойност и начина на отчитане на доставената енергия. Липсвали доказателства, че ответникът е ползвал имота. Заявява се, че ответникът не е получил никакво наследство независимо, че е извършил приемане по опис. Моли решението да бъде отменено.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба, с който „Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата. Моли решението да бъде 1 потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв.

Не е постъпил отговор от третото лице-помагач „Директ“ ЕООД.

Доколкото постановеното решение не е обжалвано в частта, с която претенциите са отхвърлени, то същото е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По наведените с въззивната жалба възражения относно факта, че не се доказва ответникът да е собственик на имота, настоящият състав намира следното:

„Топлофикация“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ срещу Г. М. Г., Ю. М. Г., А. Д. В. и М. Д. Г. (съгласно уточнителна молба от 02.07.2024г. – л.63 от делото) за осъждането им да платят разделно, по ¼ част всеки един от тях претендираните суми. Твърди се, че С.М.К. е била клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. След нейната смърт 23.03.2023 г. задълженията й били наследени от ответниците.

Като доказателство по делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим имот № 165 том I, рег. № 12320 дело № 136/2020г. (л.12), от който се установява, че на 22.12.2020г. С.М.К. е продала процесния имот на трето за спора лице, като продавачът С.М.К. е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота. От така събраните по делото доказателства съдът приема, че през процесния период С.М.К. е имала качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди спрямо процесния имот - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, като от началото на процесния период – 01.05.2020г. до 22.12.2020г. (прехвърляне на правото на собственост върху имота) това качеството е произтичало от притежаваното право на собственост върху имота, а след 22.12.2020г. до края на процесния период – м.04.2022г., - от качеството на титуляр на вещно право на ползване върху имота – чл.57, ал.1 ЗС. Ирелевантно е обстоятелството дали през процесния период Стефанка Кирилова фактически е ползвала имота, защото отговорността й спрямо топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия произтича от притежаваните от нея вещни права върху имота – арг. чл.153 ЗЕ.

От приетото като доказателство съдебно удостоверение по ч.гр.д. № 2

62046/2014г. на СРС, 117 състав (л.133) се установява, че ответницата А. Д. В. се е отказала по надлежния ред от наследството на С.М.К.. От приетото като доказателство съдебно удостоверение по ч.гр.д. 3 62046/2024г. на СРС, 117 – ти състав (л.134) се установява, че ответникът М. Д. Г. се е отказал по надлежния ред от наследството на С.М.К.. От приетото като доказателство съдебно удостоверение по гр.д. № 73343/2024г. на СРС, 37 – ми състав (л.148) се установява, че ответникът Ю. М. Г. се е отказал по надлежния ред от наследството на С.М.К.. Единственият наследник на С.М.К. е ответникът Г. Г.

(чл.53 ЗН), който е упражнил правото да приеме наследството на наследодателката по опис, видно от приетия в последното по делото открито съдебно заседание заверен препис от решение от 15.09.2025г. по гр.д. № 68942/2024г. на СРС, 149 -ти състав.

Съобразно чл. 131 ГПК възраженията на ответника следва да бъдат релевирани с отговора на исковата молба, като непосочените в този срок възражения са преклудирани. В конкретния случай в производството пред Софийски районен съд не са били наведени възражения относно размера на исковата претенция, нито относно количеството на доставената топлинна енергия, както и не е било оспорено самото доставяне. Едва във въззивното производство се правят опити за въвеждане на такива възражения, което е процесуално недопустимо предвид настъпилата преклузия. Съгласно трайната съдебна практика страната не може във въззивната фаза да въвежда нови фактически твърдения и възражения, които е могла и е следвало да заяви пред първата инстанция.

Неоснователно е становището, че липсата на изрично оспорване на размера на иска представлява признание на претенцията в нейната цялост.

Действително, липсата на оспорване не съставлява изрично признание на всички релевантни факти, но същевременно води до стабилизиране на твърденията на ищеца в тази им част и до ограничаване предмета на доказване.

Независимо от горното, следва да се отбележи, че размерът на претенцията и количеството доставена топлинна енергия се установяват от представените по делото писмени доказателства – издадени фактури, които не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК, поради което същите следва да бъдат кредитирани като доказателства за удостоверените в тях обстоятелства.

С оглед изложеното възраженията, направени за първи път във въззивната жалба, се явяват преклудирани и като такива не следва да бъдат разглеждани по същество.

Първоинстанционният съд обстоятелствено е разгледал фактите, които следва да бъдат установени за уважаване на исковата претенция, като е съобразил и отправените възражения. Правилно съдът е установил дължимост на главница и цена за услуга дялово разпределение от въззивника. Изрично оспорване, че енергия не е доставяна, респективно не в претендираните количества не е отправяно пред СРС.

Относно твърдението, че въззивникът не е получил наследство, за да отговаря, то следва да се има предвид, че позоваването на приемане по опис 3 не води до освобождаване от отговорност, нито до автоматично ограничаване на същата. Обстоятелството за наследствената маса и какво е получил въззивникът, ще се преценява при изпълнение на съдебното решение.

По разноските:

Правно на разноски пред настоящата инстанция на основание чл. 78 ГПК има въззиваемата страна, като предвид липсата на фактическа и правна сложност, както и липсата на процесуална ангажираност по делото, разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22348/05.12.2025 по гр.д. № 2826/2024 по описа на СРС в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението в частта, в която исковете са отхвърлени, не е обжалвано и поради това е влязло в законна сила.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4