Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 331 от 16.02.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 470/2023
Вид
Определение № 331
Подписан
16.02.2024
В сила
16.02.2024
Състав
Евгений Стайков, Иванка Ангелова, Галина Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. София, 15.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20238002900470 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „МТК Гроуп“ ООД и на Столична община срещу решение № 683 от 07.11.2022 г. , постановено по в.т.д. № 642/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в.

Касаторът „МТК Гроуп“ ООД обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение № 575/16.05.2022 г. по т.д. № 2010/2021 г. на СГС, TO, VI-18 състав в частта, с която са отхвърлени исковете на „МТК Гроуп“ ООД срещу Столична община за дължимо индексирано възнаграждение по чл. 5, ал. 4 т. 2 от договора за извършване на обществен превоз от 02.12.2016 г. : 1.) за месец март 2019 г.

- за разликата между присъдената главница в размер на 45 026.54 лв, и претендираната сума от 138 710.39 лв. ; 2.) за месец април 2019 г. - за разликата между присъдената главница в размер на 46 236.80 лв. и претендираната сума от 135 079.62 лв. ; 3.) за разликата от 11 700.48 лв.- обезщетение за забава върху присъдената главница за м. март 2019 г. за периода от 15.04.2019 г. до датата на исковата молба – 12.10.2021 г., до претендирания размер на обезщетението от 35 101.43 лв. и 4.) за разликата от 11 018.99 лв. - обезщетение за забава върху присъдената главница за месец април 2019 г. за периода от 15.05.2019 г. до датата на исковата молба – 12.10.2021 г., до претендирания размер на обезщетението от 33 056.98 лв.

В касационната жалба на „МТК Гроуп“ ООД се поддържа, че в обжалваната от ищеца отхвърлителна част въззивното решение е неправилно поради превратно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и очевидна необоснованост на фактическите и правните 1 констатации на съда. Според касатора въззивният състав е приложил в обратния им смисъл относимите към предмета на спора императивни норми на чл. 20, вр. чл. 9 ЗЗД, като в резултат на неправилното тълкуване на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора от 02.12.2016 г. , съдът необосновано е приел, че в посочената клауза не се съдържа постигнато между страните съгласие при всяко ново увеличение на цените на горивосмазочните материали (ГСМ), цената на договора да се увеличава с по 2.5%.

Оплакването за нарушения на процесуалните правила е обосновано с твърдението, че въззивният състав не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и че мотивите, касаещи доказателствата, са изцяло бланкетни или липсват. Акцентирано е върху факта, че в обжалваното решение липсват мотиви относно приетите по реда на чл. 266 , ал. 2, т. 2 ГПК нови писмени доказателства. На последно място се сочи, че въззивното решение е необосновано поради вътрешното противоречие и взаимноизключващите се крайни правни изводи.

Иска се отмяна на въззивното решение в атакуваната от „МТК Гроуп“ ООД част и уважаване изцяло на предявените искове с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „МТК Гроуп“ ООД поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касация на въззивното решение в обжалваната част. Извън твърдението за очевидна неправилност на решението по съображения, идентични на тези изложени в касационната жалба, касаторът е формулирал следните правни въпроси:

Материалноправни въпроси:

1.1. „Длъжен ли е съдът да извърши надлежно тълкуване на спорна между страните по делото клауза от договор, сключен помежду им, която клауза е основание за спорното право?“ ;

1.2. „Може ли съдът при тълкуване на договор да подмени формираната при сключване му и обективирана в съдържанието му воля на договарящите?“ 1.3 „При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните при спазване разпоредбата на чл. 20 ЗЗД?“ ;

1.4 „Необходимо ли е съдът да излезе и извън текста на самия договор, да изследва обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, действителната характеристика на договора, както и други обстоятелства, които са от значение, за да се установи действителната воля на страните ?“ ;

1.5 „Следва ли съдът, при тълкуване на договора, да издири действителната обща воля на страните, като приложи всички принципи за тълкуване, съгласно чл. 20 от ЗЗД ?“ и

2

1.6 „Следва ли съдът, при тълкуване на договора и/или на спорна между страните клауза относно уговореното между страните възнаграждение, да държи сметка за обстоятелството, че сделката е търговска и е сключена от изпълнителя именно с цел реализиране на търговска печалба ?“

Поддържа се наличието на основанието чл. 280, ал.1, т.1 ГПК с твърдението, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в : решение № 67/30.07.2014г. по т.д. № 1843/2013 г. на II т.о.; решение № 236/24.10.2017 г. по гр.д. № 576/2017 г. на IV г.о. ; решение № 15/22.12.2016 г. по т.д. № 2404/2014 г. на І т.о. ; и решение № 155/06.11.2012 г. по т.д. № 744/2011г. на II т.о. ; решение № 60080/13.09.2021 г. по гр.д. № 4724/2019 г. на II г.о.; решение № 215/12.10.2015 г. по гр.д. № 49/2015 г. на ІІІ г.о. ; решение № 37/23.04.2021 г. по т.д. № 3033/2017 г. на І г.о.

; решение № 1/24.07.2010 г. по гр.д. № 777/2010 г. на І г.о.; решение № 60169/28.01.2022 г. по т.д. № 2012/2020 г. на І г.о.

2.1„Длъжен ли е съдът да зачете постигнатите между страните по валиден договор уговорки ?“ . Сочи се, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с постановките в : решение № 137/25.06.2010 г. по т.д. № 888/2009 г. на ВКС. II т.о.; решение № 28/01.03.2017 г. по гр.д. № 60094/2016 г. на ВКС , IV г.о. и решение № 578/13.11.2008 г. по т.д. № 338/2008 г. на ВКС, I т.о.

Процесуалноправни въпроси:

1.1. „Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилното приложение на относими към спора императивни материалноправни норми ?“ . Твърди се противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013г. на ВКС, ОСГТК ;

2.1. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи ?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с т. 3 от ППВС №1/1953 г.; решение № 91/21.04.2016 г. по гр.д. № 4497/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 50168/09.12.2022 г. по т.д. № 1983/2021 г. на ВКС, II то.о.

3.1. „Длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право, съгласно дадената правна квалификация на предявения иск ?“ Сочи се противоречие с решение № 111 /07.06.2019г. по гр. д. № 2629/2018 г. на ВКС, III г.о.; решение № 50168/09.12.2022 г. по т.д. № 1983/2021 г. на ВКС, II т.о.

4.1. „Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства, при изграждане на своитефактически и правни изводи?“

4.2 „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ?“

3

4.3 „Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда ?“. Поддържа се противоречие с т. 3 от ППВС №1/1953 г. и с практиката на ВКС, обективирана в : решение № 91/21.04.2016 г. по гр.д. № 4497/2015 г. на ІІІ г.о.; решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на I г.о.; решение № 331/4.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на IV г.о.; решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. на II т.о.; решение № 149/03.07.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. на III г.о.; решение № 50168/09.12.2022 г. по т.д. № 1983/2021 г. на II т.о.

5.1. „Във връзка с изясняване действителната воля на страните, от значение ли е преценката на въззивния съд относно поведение на една от страните, което конфронтира с тезата й за конкретно тълкуване на договора ?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 37/23.04.2021 г. по т.д. № 3033/2017 г. на ВКС, I т.о. ТО

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозирано писмено становище по касационната жалба на „МТК Гроуп“ ООД о т Столична община, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата по съществото на спора и се иска същата да бъде оставена без уважение. Поддържат се изложените съображения в касационната жалба на Столична община.

Касаторът Столична община обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 575/16.05.2022 г. по т.д. № 2010/2021 г. на СГС в осъдителната му част, с която на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД общината е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД следните суми : 1.) сумата 45 026.54 лв. - дължимо индексирано възнаграждение по чл. 5, ал. 4 т. 2 от договора за извършване на обществен превоз от 02.12.2016 г. за месец март 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2021 г.

; 2.) сумата 46 236.80 лв. - дължимо индексирано възнаграждение по чл. 5, ал. 4 т. 2 от договора за месец април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2021 г. ;

3.) сумата 11 700.48 лв.- обезщетение за забава върху главницата за м. март 2019 г. на основание чл. 86 ЗЗД за периода от 15.04.2019 г. до 12.10.2021 г. и 4.) сумата 11 018.99 лв. - обезщетение за забава върху присъдената главница за месец април 2019 г. на основание чл. 86 ЗЗД за периода от 15.05.2019 г. до 12.10.2021 г.

В касационната жалба на Столична община се поддържа, че в обжалваната му от общината част, въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и е извършил тълкуване на договора, което не отговаря на действителната воля на страните. Оспорва се виждането на съда, че в случая е бил изпълнен фактическият състав на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора с извършеното от ищеца предложение за преговори като се подчертава, че съдът не е 4 взел предвид, че предложенията за преговори не касаят процесния период, както и че те не съдържат статистически данни на НСИ за увеличение на цената на ГСМ. Сочи се, че въззивният състав не е обсъдил възражението на ответната община, че клаузата на чл. 5, ал. 4 т. 2 от договора е нищожна от една страна - с оглед императивните норми на Закона за енергетиката и в частност на чл. 30, ал. 1 т. 7 ЗЕ, а от друга страна – поради накърняване на добрите нрави. Оплакването за нарушение на съдопроизводствените правила е обосновано с твърдение, че въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с възраженията във въззивната жалба на Столична община. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му от Столична община част и отхвърляне изцяло на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Столична община се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за очевидна неправилност са свързани с оспорване на становището на съда, че случая е бил изпълнен фактическия състав на клаузата на чл.

5, ал. 4, т. 2 от договора, както и че необосновано съдът е приел, че едновременното прилагане за един и същ период от време на двата критерия за увеличение на цената, не води до нейната прекомерност. Акцентира се върху факта, че между страните е подписано Споразумение № СОА21-ДГ56-25 от 20.01.2021 г., въз основа на което на ищеца е изплатена индексация на възнаграждението на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Договора в общ размер на 1 872 739.99 лв. Извън твърдението, че въззивното решение е очевидно неправилно, касаторът е формулирал следните правни въпроси, за които поддържа, че са от значение за конкретния спор и че са решени в противоречие с практиката на ВКС :