Решение № 1371 от 10.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1371 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100505017 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 3237 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 42298 по описа за 2023 г. на СРС, 177 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу И. Б. З., ЕГН **********, искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждането на ответника за сумите, както следва: 615,23 лв., представляващи главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., 153,45 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2020 г. – 12.07.2023 г., както и сума за дялово разпределение, дължима за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., в размер на 18,48 лв., и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, в размер на 5,00 лв., начислена за периода 15.08.2020 г. - 12.07.2023 г., като неоснователни.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която въззивникът излага оплаквания за неправилност на съдебния акт, с който първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е материално легитимиран да отговаря по предявените искове. Поддържа, че ответникът е собственик на процесния имот, с оглед на което следва да отговаря за заплащането на доставена в имота 1 топлинна енергия. Заявява искане за отмяна на постановеното решение и за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият И. Б. З. оспорва въззивната жалба с доводи за неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение. Моли, решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, както и несъответствия на дейността на съда с правилата на процесуалния закон, които да налагат отмяна на съдебното решение само на това основание. Във връзка с доводите на страните, релевирани във въззивното производство, настоящият състав на съда намира, че дължи собствен анализ на формираната в хода на съдебното дирене пред СРС доказателствена съвкупност, както и да изложи свои мотиви по приложението на закона и основателността на заявените от ищеца претенции.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Спорно по делото е обстоятелството дали ответникът – въззиваем притежава качеството потребител на топлинна енергия, въз основа на което да се ангажира отговорността му за заплащане на процесните суми.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.

1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2019 г. – м.04.2021 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на 2 топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Следва да се даде отговор на въпроса дали ответникът е собственик на процесния недвижим имот, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия.

За установяване на качеството потребител на ответника, първоинстанционния съд съдът служебно е изискал по делото да бъде предоставена информация от Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, относно наличието на документ за собственост по отношение на процесния недвижим имот, с административен адрес: гр. София, ж.к. „*******, *******. В тази връзка по делото е постъпил като препис от Протокол № 22, статия 16 от 27.09.1971 г. на ИК на СГНС. В писмото от Столична община с вх. № 342298 от 29.11.2023 г., към което е приложен и посочения протокол, е отбелязано че след извършена проверка на съхраняваните документи в архива на Дирекцията се установява, че по силата на изготвения протокол, с оглед извършено отчуждаване на имот, находящ се на ул. „*******, собственост на А.Л.М., е определено същият да бъде обезщетен с жилища – ап. 141 и *******, на етаж *******“ (нов ж.к. „Света Троица“). Видно от съдържанието на протокола, в т. 55 от същия е посочено, че като обезщетение срещу отчуждения имот на А.Л.М. се предоставят ап. 146 и ******* на *******“. Предвид факта, че протоколът има за предмет разпределението на жилища в блок № 174, е възможен изводът, че доколкото в т. 55 е изписано технически блок № 164 се касае за допусната грешка. Независимо от изложеното, както правилно е приел първоинстанционният съд, следва да бъде съобразено обстоятелството, че в т. 55 от протокола е отбелязано, че на А.М. се предоставят жилища, находящи се на етаж № 3, като не е отбелязано наличието на вход. като не е отбелязано наличието на вход.

От приетото като доказателство по делото Удостоверение за родствени връзки с изх. № РИЛ-24-ВК08-28/09.01.2024 г. се установява, че А.Л.М., починал на 16.06.1977 г., е баща на Е.А. З.а, която е майка на ответника в настоящото производство.

Безспорно по делото се установява, че ответникът И. З. е единствен законен наследник на починалата на 20.12.2004 г. Е. З.а, видно от Удостоверение за наследници с изх. № РИЛ23-ТД26-704/14.08.2023 г.

От така събраните доказателства по делото не се установява безспорно, че ответникът е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот, тъй като не са ангажирани доказателства, по – конректно удостоверение за идентичност на адрес, посредством което да се установи, че придобитият от А.М. имот – *******, като обезщетение срещу отчуждаване, е идентичен с процесното жилище. Ищецът твърди, че топлоснабденият имот се намира във вх. „Ж“, етаж № 8, а в протокола е отбелязано, че придобият апартамент № *******, като липсват данни дали същият е във вход „Ж“.

По делото са постъпили по реда на чл. 186 ГПК и данъчни декларации, 3 подадени от Е. З.а – с вх. № 0116527/22.05.1998 г., и И. З. - вх, № 2212-167/10.03.2005 г., с които първо наследодателката на ответника, а впоследствие и той са декларирали право на собственост по отношение на процесния недвижим имот, като същите не са оспорени от ответника.

Въпреки липсата на оспорване пред първата инстанция на данъчните декларации, съдът намира за необходимо да се произнесе по въпроса, доколкото е от значение за разрешаване на спора между страните.

Представянето на документ за собственост/друго вещно право/ върху недвижим имот действително не е изрично нормативно предвидено като предпоставка за приемане и обработване на декларацията по чл. 14 ЗМДТ, с която придобИ.ето на вещно право върху недвижим имот се декларира. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът уведомява за придобитите имоти писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. По своята правна същност декларацията представлява писмено, извънсъдебно признание относно съдържащите се в нея обстоятелства и факти, и има характер на частен свидетелстващ документ. Същата, когато е подадена в изпълнение на предвидено в закон задължение от данъчнозадължено лице по чл. 11 от ЗМДТ има обвързваща сила по отношение на административния орган, който се явява компетентен съгласно чл. 4 от ЗМДТ относно правно релевантните за облагането с данък факти, които съдържа.

Попълването и подаването на данъчна декларация обаче само по себе си не е основание нито за придобИ.е, нито за загубване на правото на собственост. Вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, предвидени в гражданското законодателство. В материалния закон е предвидена възможност за служителите от общинската администрация да проверяват подаваните декларации и да изискват допълнителни данни за облагаемия имот, да сверяват данните от декларацията със счетоводните книги, с планове, скици и документи /чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ/. В същата норма е предвидено, че служителят на общинската администрация, въз основа на така извършваната проверка на подадените декларации, може да поиска и допълнителни данни за облагаемия имот.

От анализа на разпоредбите, визирани по-горе, следва, че макар представянето на документ за право собственост или за учредено право на ползване да не е уредено нормативно като безусловно задължение на декларатора, доколкото качеството на собственик или ползвател е елемент от фактическия състав за възникване на задължението за облагане с данък върху недвижимите имоти, то при подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ се следва представяне на такъв документ, от който да е видно, че деклараторът има достатъчно основания да счита себе си за собственик (т.е.

4 титуляр е на правото), освен ако такъв документ той вече е представил.

В случая безспорно се установява, а и не се спори, че по отношение на описания в декларациите по чл. 14 от ЗМДТ недвижим имот са открити данъчна партида в Столична община първоначално на наследодателя на ответника Е.А. З.а и впоследствие на самия ответник. Доколкото по делото няма данни при изпълнение на задълженията си по чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ служителят да е установил несъответствие между данните по собствеността за посочения като облагаем имот и данните, отразени в кадастралните регистри, а данъчната декларация е приета за редовна от Столична община, то следва да се приеме, че тя удостоверява притежавано от декларатора вещно право на собственост. Следователно, ответникът към 2005 г. е декларирал изгоден за него факт с правно значение, че е собственик на имота, находящ се в гр. София, общ.

„Илинден“, ж.к. „*******, *******, за което започва да дължи ежегодно заплащане на съответния местен данък върху придобития недвижим имот, както и ежегодна местна такса за битови отпадъци, съгласно чл. 6, ал. 1 буква "а" от ЗМДТ. Няма открито производство по оспорване истинността на този документ по реда на чл. 193 от ГПК, този документ не е изключен от доказателствения материал по делото, отделно от това ответникът не е заявил, че депозираната пред Столична община декларация по чл. 14 ЗМДТ удостоверява неверни фактически обстоятелства. Ето защо, същият следва да бъде ценен наред с останалите събрани по делото доказателства, а именно Протокол № 22/27.09.1971 г. и представените удостоверения за родствени връзки и за наследници. Ето защо, според настоящия съдебен състав, тези доказателства в своята съвкупност и при липсата на данни за отчуждителни сделки, установяват правото на собственост на ответника по отношение на процесния имот за процесния период.

Поради изложеното, съдът приема, че между ищеца и ответника са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия от 2016 г., за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.