Определение № 5632 от 03.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5632 гр. София, 03.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Д. Стоянова Касационно гражданско дело № 20258002103059 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Н., чрез адв. З. Й., срещу въззивно решение № 15 от 08.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1879/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е: 1/ потвърдено решение № 53 от 01.03.2024 г., постановено по гр. д. № 646/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, в частите за отхвърляне на предявените от Н. Н. Н. срещу В. Н. П. и Д.

Я. П. искове с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за обявяване за относително симулативен на договор за покупко-продажба на недвижими имоти – дворно място с площ от 930 кв. м., находящо се в гр. С., ул. „Б.“ № 10, ведно с построените в него постройки, обективиран в нот. акт № ***/05.11.2008 г., като симулативен и прикриващ действителната прикрита с него сделка – дарение на същите имоти, както и за отхвърляне на предявения от Н. Н. Н. срещу В. Н. П. иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на направеното с процесната сделка разпореждане с имотите в полза на ответника, до размера на запазената част на ищцата; 2/ обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 30 ЗН е отхвърлен спрямо ответницата Д. Я. П., като производството е прекратено в тази част, като са присъдени и разноски за въззивното производство; 3/ отменено определение № 270 от 16.04.2024 г., постановено по гр. д. № 646/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, вместо което Н. Н. Н. е осъдена да заплати в полза на адв. Д. Й. от ВАК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., сумата 945,33 лева – адвокатски хонорар за процесуално представителство на ответниците по делото пред първата инстанция.

1

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна в цялост.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване страната сочи, че решението е неправилно, тъй като съдът е извършил непълен и непрецизен анализ на доказателствата и е формирал грешни крайни фактически и правни изводи. Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на въззивното решение отново във връзка с оплакването за непълен и неправилен анализ на доказателствата.

Сочи също, че обжалва решението и в частта, имаща характер на въззивно определение, с която след отмяна на първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е постановено осъждането й, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв ., да заплати адвокатски хонорар в размер на 945,33 лева за процесуално представителство на ответниците по делото пред първата инстанция. Поддържа наличието на основанието по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „При липсата на договор за правна помощ, въпреки че е оказана безплатна такава, пречка ли е за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.?“; 2/ „Необходимо ли е да бъдат събрани по надлежния ред доказателства в производството относно твърдението на процесуалния представител и ответника за наличието на родствена връзка между тях или съществуващи близки отношения за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 3 ЗАдв.?“

Ответниците по жалбата В. Н. П. и Д. Я. П., чрез адв. Д. Й., в писмен отговор изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.

Претендират разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба срещу въззивното решение по съществото на правния спор е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, имаща характер на въззивно определение, е по естеството си частна касационна жалба, подадена от надлежна страна, в срок и срещу определение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 във връзка с чл.288 ГПК, и е процесуално допустима.

В обжалваното решение въззивният състав е установил от фактическа страна, че ищцата Н. Н. и ответникът В. П. са брат и сестра и наследници по 2 закон на баща им Н. Д. П., починал на 30.04.2023 г.; че с материализираната в НА № *** от 05.11.2008 г. сделка Н. П. се е разпоредил в полза на ответника В.

П., по време на брака му с Д. П., с всичките си притежавани в собственост недвижими имоти, а именно: дворно място с площ от 930 кв. м., находящ се в гр. С., на ул. „Б.“ № 10, представляващо УПИ № ***, ведно с построените в него жилищна сграда с РЗП от 65 кв. м., ведно е мазе с РЗП от 60 кв. м., гараж с РЗП от 24 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 30 кв. м., при продажна цена от общо 4 138 лева, изплатена изцяло и в брой в деня на подписване на договора; че в приета по делото декларация с нотариална заверка на подписа рег. № ***/19.05.2017 г. е обективирано изявлението на Н. Д. П., че сключеният на 05.11.2008 г. договор за покупко – продажба бил относително симулативен, като с него се прикривал договор за дарение, действителната обща воля на продавача и купувача по договора била собствеността да се прехвърли безвъзмездно, а вписаната в договора продажна цена от 4 138 лева не му е била платена; че в декларацията е вписано още, че Н. Д. П. съжалява за сключената сделка, тъй като не е искал да оставя дъщеря си без наследство, но бил заблуден от сина си, че при тази сделка тя ще има запазена част от имота, както и че В. П. ще се грижи за него, но това се оказало лъжа, защото до деня на декларацията бащата не получил никакви грижи от сина си.

Съдът е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Счел е, че единствените доказателства в подкрепа на тезата на ищцата са показанията на свидетелите Х. и М., но същите макар и обективни, са изцяло опосредени за обстоятелствата при самото сключване на сделката, тъй като нито една от двете свидетелки не е присъствала нито на изповядването й, нито на събитията непосредствено преди или след нея. Приел е, че установеното от показанията им не установява по несъмнен начин различна реална воля на страните по сделката от формално отразената такава в нотариалния акт. От друга страна е преценил, че показанията на св. Тодорова (посочена от ответника) са изцяло непосредствени за обстоятелствата при сключването на сделката, поради което следва да бъдат кредитирани приоритетно досежно волята на съконтрагентите към този момент. От показанията на последната е установил, че като съпруга на Н. П. е присъствала пред нотариуса при изповядването на сделката през 2008 г.; че договореността между Н. и В. е била за покупко-продажба на имотите срещу цена от около 4 200 лв., колкото била и данъчната им оценка; че свидетелката е видяла лично как В. е предал на баща си парите пред кантората на нотариуса, а когато се прибрали вкъщи продавачът преброил парите пред жена си. Констатирал е, че в пълно съответствие с тези данни е и признанието на продавача в нотариалния акт, че цената е била изплатена изцяло и в брой в деня на подписване на договора, имащо характер на разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД. В тази връзка е обобщил, че посочените свидетелски и писмени данни, кореспондиращи и с показанията на св. Тилева, разколебават отделно и без това недоказаното наличие на относителна симулация на сделката в насока прикриване на дарение чрез продажба.

3

При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че по исковете по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, ищцата следва да докаже реалната договореност на страните за това прехвърлителят да отстъпи веднага и безвъзмездно всички вещни права, които са предмет на сделката, в полза на приобретателя, без насрещно задължение на последния към прехвърлителя. Посочил е, че релевантен за тази преценка е моментът на съвпадане на насрещните волеизявления, като предшестващи или следхождащи сделката обстоятелства, подбуди или мотиви на страните могат да се ползват само като косвен индикатор за реалното им намерение по повод договора или могат да съставляват друг вид порок на сделката, различен от симулацията. По отношение на т. нар. „обратно писмо“ като писмен документ е изложил съображения, че ако същият е едностранно подписан единствено от страната, твърдяща наличието на симулация, не е налице същинско обратно писмо, а може да е налице само „начало на писмено доказателство“ (непълен обратен документ), който се визира в разпоредбите на чл. 165, ал. 2 ГПК и който създава само индикация за привидност. В тази връзка е формирал извод, че приетата по делото „декларация (обратно писмо)“ с нотариална заверка на подписа има значението само на „начало на писмено доказателство“, като предпоставка за допустимостта на свидетелски показания по чл. 165, ал. 2 от ГПК, които да бъдат ценени от съда в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства.

В обжалваното решение въззивната инстанция е споделила и изложените от първоинстанционния съд мотиви, че от съдържанието на ангажираните от ищцата гласни доказателства се индикира по-скоро, че Н. П. е бил мотивиран или подведен от сина си да сключи продажбата с обещанието за последващото му във времето гледане. Посочил е, че това би могло да индикира прикритост на прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка или гледане, което косвено съответства на запазеното право на ползване, в който случай отново би бил налице двустранен възмезден договор, а не дарение. В допълнение е отчела, че евентуално би бил налице някакъв порок на волята (но такъв не е предмет на делото) или неизпълнение на морален дълг (но същото е ирелевантно за иска). При тези съображения е потвърдила извода за недоказаност на сочената привидност на продажбата, като прикриваща дарение, по волята на двете страни към деня на сключване на договора.

По иска по чл. 30 ЗН въззивният съд е приел, че същият следва да бъде отхвърлен предвид резултата по исковете по чл. 17, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД и обусловеността му от тях. Съобразил е, че възмездният характер на договора и безспорната между страните липса на друго имущество, извън прехвърленото с него, лишават от основание претенцията за възстановяване на запазена част от наследство. Спрямо ответницата Д. П. е намерил, че същата не е нито страна по поддържаната за увреждаща ищцата сделка, нито е наследник на общия на Н. и В. наследодател, а и ако сделката би била дарение (както се сочи и което би било съставомерно по чл. 30 ЗН) съпругата 4 не би придобила права от нея съобразно чл. 22, ал. 1 СК . В тази връзка е формирал извод, че Д. П. не е надлежно легитимирана като ответник по иска по чл. 30 ЗН, което налага обезсилване на решението по този иск спрямо нея и прекратяване на производството в тази част.

Спрямо жалбата срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, второинстанционният състав е изложил съображения, че за уважаване искане по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е от решаващо значение правната помощ по делото да е била действително осъществена, както и относно нея да има изявление, че е предоставена като безвъзмездна спрямо лица от кръга по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., респективно да няма данни за обратното. Посочил е, че обичайно уговорката следва да бъде оформена в договор за правна защита и съдействие, но съгласно трайно приетото разрешение в съдебната практика, липсата на същински договор за правна защита може да бъде преодоляна с друг документ, от който се обосновава извод за постигната между страната и пълномощника договореност по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., в който случай при липсата на точен размер на уговореното възнаграждение същото следва да бъде определено от съда при спазване на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и задължителното за съдилищата решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС. В случая е приел, че представените пред първата инстанция две пълномощни от ответниците са двустранно подписани от клиенти и от адвокат, като в тях изрично е вписана уговорката за процесуално представителство по реда на чл.

Разпечатката съдържа 29 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c0525a7-96fa-49a9-a52a-9eb84320bd1b