Разпореждане № 142341 от 06.10.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 142341 гр. София, 06.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско дело № 20241110155831 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „ФИРМА“ ЕООД срещу М. Ю. И. за вземания по договор за потребителски кредит, които включват сумата от 496,31 лева представляваща възнаграждение за услуга „Фаст“, сумата от 30 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и сумата от 400 лева – неплатени такси по Тарифата при забава повече от 90 календарни дни.

При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за посочените вземания на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Така уговорените възнаграждения за услуги „Фаст“ и „Флекси“ не отговарят на изискванията на специалния закон. На първо място съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит /ЗПК/, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „ФИРМА“ ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. След одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от клиента договор за потребителски кредит и неговите приложения. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“ получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани по-долу в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3.

Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит и услуги, свързани с неговото изпълнение. С оглед обстоятелството, че /както е разгледано по-долу/ Общите условия към договора за кредит предвиждат в чл. 15.2.1.2 и чл. 15.2.2.1 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не 1 допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезиса на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. Другата уговорена услуга „Фаст“ е свързана с отношенията между страните по сключването на договора и отпускането на кредита, поради което също попада в обхвата на посочената забрана, тъй като не представлява допълнителна услуга свързана с договора, а касае действията по отпускане на сумата по кредита.

Същевременно в договора за потребителски кредит и общите условия към него не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на услугата - неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждане на документите и какъв – приоритетният, респективно какво преимущество получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Липсата на яснота по този въпрос води до извод за неизпълнение на императивната норма на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.

Относно претендираните вземания за „такси за извънсъдебно събиране на вземането“ следва да се отбележи, че съдържанието на тези такси и техните размери не се съдържа нито в договора за потребителски кредит, нито в стандартния европейски формуляр. Единствено в чл. 17.4 „Заключителни разпоредби“ от Общите условия се съдържа отбелязване, че „клиентът заплаща такси за извършени от кредитора услуги по тарифа“. Липсата на ясно уточнение на съдържанието на таксите за извънсъдебно събиране и техния размер във формуляра, съдържащ дължимата преддоговорна информация, и в самия договор за кредит се явява в противоречие с императивните норми на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Наред с това задължението за плащане на такси за събиране на вземането в предварително установен размер, който не е обвързан със стойността на реално извършените от кредитора разходи в тази насока, има характера на допълнително обезщетение за забавено изпълнение в нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Ето защо цитираната клауза на чл. 17.4 от ОУ е нищожна поради противоречие със закона.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенциите за сумата от 496,31 лева представляваща възнаграждение за услуга „Фаст“, сумата от 30 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и сумата от 400 лева – неплатени такси по Тарифата при забава повече от 90 календарни дни.

С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 24,01 лева за държавна такса и над 30,20 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението от 50 лева).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „ФИРМА“ ЕООД срещу М. Ю. И. В ЧАСТТА п о претенциите за сумата от 496,31 лева представляваща възнаграждение за услуга „Фаст“, сумата от 30 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и сумата от 400 лева – неплатени такси по Тарифата при забава повече от 90 календарни дни, както и в частта за разноските за разликата над сумата от 24,01 лева за държавна такса и над сумата от 30,20 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3