Решение № 260186 от 18.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260186/18.06 Година 2021 Град ПЛОВДИВ

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Апелативен съд І търговски състав

На двадесет и четвърти март през 2021 Година

В открито заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА

ЖЕЛЯЗКОВА

Членове: СЛАВЕЙКА

КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

Секретар: Цветелина

Диминова като разгледа докладваното от съдия Н. Желязкова гражданско дело номер 769 по описа за 2020 година намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 156 от 26.06.2020г., постановено по т.д. № 81 по описа за 2017г. на Окръжен съд Смолян, с което е уважен предявеният от «Ю.Б. АД, ЕИК ... против Р.В.К. ЕГН ********** с адрес *** иск да бъде признато съществуването на вземането на ищеца по договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** от 20.02.2008г., ведно с Приложение № 1 от 28.02.2008г. към него, сключен между «ю.» АД /сега с наименование «Ю.Б.»/, ЕИК ... като кредитодател и Р.В.К. като кредитополучател на сума в размер на 46 558.32 щвейцарски франка, която по курс купува 1.1936 лв. за щвейцарски фрак на Банката към деня на усвояване на кредита - 28.02.2008г. с левова равностойност 55 572.01 лв., представляваща главница за периода от 28.02.2016г. до 09.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.07.2017г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 444 от 26.07.2017г. и изпълнителен лист от 27.07.2017г. по ч.гр.д.

№ 801/2017г. на СРС и е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата от 46 558.32 щвейцарски франка до 49 225.37 щвейцарски франка.

Решението в частта, с която предявения иск е уважен е обжалвано от Р.В.К. ЕГН ********** с адрес *** с твърдения за неправилност, поради противоречие с материалния закон и правото на ЕС, поради необоснованост и поради съществени нарушения на процесуалния закон, а искането, отправено до въззивния съд е решението в атакуваната част да бъде отменено и предявения иск отхвърлен. Претендира разноски и присъждане на възнаграждение на адв. Д. Д. при условията на чл. 38, ал.2 ЗА.

Ответникът – «Ю.Б. АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление ***, офис 9 счита жалбата за неоснователна.

Решението е обжалвано и в отхвърлителната му част с подадената насрещна въззивна жалба от «Ю.Б. АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление ***, офис 9 с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, а искането е в тази част решението да бъде отменено и иска уважен изцяло. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на данните по делото и като съобрази предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ... против Р.В.К. ЕГН ********** с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.3 ТЗ. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 20.02.2008г. между „ю.“ АД ЕИК ... със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д. като кредитодател и Р.В.К. като кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***от 20.02.2008г., по който страните са се съгласили кредиторът да предостави на кредитополучателя кредитен лимит в щвейцарски франкове в размер на равностойността в щвейцарски франкове на 62 000 лв.по курс „купува“ за щвейцарски франк към лева на „ю.“ АД в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 30 000 лв. по курс „купува“ за щвейцарски франк към лева на „ю.“ АД за покупка на недвижим имот, описан в договора и равностойността на 32 000 лв. по курс „купува“ за швейцарски фрак към лева на Банката в деня на усвояване на кредита за други разплащания, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на настоящия договор. Ищецът твърди, че съгласно чл. 3, ал.1 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в щвейцарски франкове е в размер на 4.5 %, а дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита. Сочи, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Твърди, че кредотополучателя дължи и такси, както следва:

- такса за управление на кредита – 1.5 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на кредита;

- в началото на всяка година, считано от усвояване на кредита кредиполучателя заплаща на банката годишна такса за управление в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница към същата дата;

- административна такса за обработване на документи в размер на 20 лв., еднократно платима при подаване на молба за кредит.

Ищецът сочи, че срокът за погясаване на кредита е 396 месеца, считано от датата на усвояването му 28.02.2008г.. Твърди, че с договор за прехвърляне на вземания от 09.04.2008г. банката е прехвърлила на „Б.“ АД вземанията по договора за кредит № ***от 20.02.2008г., а с договор за цесия от 07.02.2013г. цесионера „Б.“ АД е прехвърлил обратно на банката вземанията по същия договора за кредит № ***от 20.02.2008г., за което е редовно уведомен длъжника – л. 119.

Сочи, че с нотариална покана с рег. № 2666, акт 147, том І от 03.05.2017г. на Нотариус А.Ш.с рег. № ***, връчена лично на длъжника на 14.06.2017г. банката е уведомила Р.К., че поради неплащане на дължимите погасителни вноски по кредита – 46 бр. вноски за главница, считано от 28.09.2013г. и 46 бр. вноски за лихви обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. В указания седмодневен срок от уведомлението длъжника не е погасил задълженията си, поради което и ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 49 225.37 щвейцарски франка, представляваща главница за периода 28.09.2013г. до 09.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 12.07.2017г. до окончателното погасяване на вземането, което искане е удовлетворено и по образуваното ч.гр.д. № 801/2017г. по описа на РС Смолян е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изп.д. № 213/2017г. по описа на ЧСИ П.М.с рег. № **. Ищецът твърди, че след като със съобщение на РС Смолян, получено на 19.10.2017г. е бил уведомен, че длъжника е подал възражение срещу заповедта за изпълнение предявява иск да бъде признато за установено по отношение на Р.В.К., че съществува вземането на Банката в размер на 49 225.37 шв. франка, дължима главница за периода 28.09.2013г.

09.07.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 12.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ответникът – Р.В.К. ЕГН **********, представлявана от адв. Д.Д. със съдебен адрес *** Б е депозирала писмен отговор, с които оспорва наличието на активна легитимация за банката ищец и твърди, че договора за кредит не доказва съществуване на процесното вземане. Навежда възражение за нищожност на договора за кредит, като сочи, че предмета му е уговорен с нищожни клаузи, а дължимите месечни вноски не са изрично посочени; касае се за кредит в неопределена стойност без да е предоставена сума в швейцарски франкове. Като неравноправни са оспорени клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 и чл. 12, с които е предвидено правото на кредитора едностранно да променя възнаградителната лихва. Наведено е възражение за унищожаемост на договора за кредит, поради въвеждане в заблуждение на кредитополучателя, относно размера и вида на валутата, в която дължи връщане на заетата сума. Според ответницата разпоредбите на чл.1 и чл.2 от договора за кредит и чл. 6, ал.2 и чл.22 са неравноправни и затова нищожни, тъй като създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя във вреда на последния и не отговарят на изискването за добросъвестност, евентуално като нищожни на основание чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД, тъй като конкретен размер на кредита и месечните вноски в щвейцарски франкове не е уговорен при сключване на договора.

Евентуално заявява възражение за нищожност на основание чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД, тъй като кредит в щвейцарски франкове не е отпуснат и усвоен и най – сетне счита договора за нищожен като сключен в противоречие със закона, а в подкрепа на възраженията сочи решение по дело С-186/16 на Съда на ЕС. Оспорва твърдението на ищеца, че кредит й е отпуснат в швейцарски франкове и в тази връзка твърди, че подобно вземане за Банката не съществува. Твърди, че договорните клаузи не са формулирани на ясен и разбираем език и затова не отговарят на изискването на чл. 147 ЗЗП. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на кредита.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва изложените в отговора на ответницата възражения като счита същите за неоснователни. Сочи, че клаузата на договора за кредит, която урежда връщането на кредита във валутата, в която е уговорен е част от основания предмет на договора. Оспорва твърдението, че кредитът е отпуснат в лева, а не в швейцарски франкове. Като неоснователни оспорва възраженията на ответника за налични неравноправни клаузи.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответницата, представлявана от адв. Д.Д., с който подържа възраженията, наведени с отговора.

От приложеното ч.гр.д. № 801/2017г. по описа на СмРС се установява, че със заявление „Ю.Б.” АД е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***от 20.02.2008г. и приложение № 1 към него от 28.02.2008г. частично за сумата от 49 225.37 шв. фрнака дължима главница за периода 28.09.2013г. – 09.07.2017г. Искането е удовлетворено като на 26.07.2017г. е издадена срещу длъжника, ответник в настоящото производство, заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 49 225.37 шв. франка - главница за периода 28.09.2013г. до 09.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2017г.; договорна възнаградителна лихва в размер на 12 577.94 шв. франка за периода от 28.09.2017г. до 14.06.2017г.; наказателна лихва за просрочение в размер на 1036.33 шв. франка за периода от 28.09.2013г. до 09.07.2017г.; банкови такси в размер на 961.72 шв. франка за периода от 30.09.2013г. до 09.07.2017г.; банкови такси в размер на 252 лв. за периода от 30.09.2013г. до 09.07.2017г. и разноски в размер на 1753. 19 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2213.87 лв.. В заповедта е посочено, че вземането произтича от извлечения от счетоводните книги на банката от 09.07.2017г.. На 28.07.2017г. е получен изпълнителен лист. На 16.08.2017г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като същите са коригирани, съобразно искането, а именно само за 49 225.37 шв. франка - главница за периода 28.09.2013г. до 09.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2017г. и разноски в размер на 1753. 19 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2213.87 лв.. На 20.09.2017г. е постъпило писменно възражение от дръжника, за което заявителя е уведомен на 19.10.2017г. с нарочно съобщение. В срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявен и настоящия иск, който предвид изложеното съдът намира за процесуално допустим. Пред заповедния съд е направено искане по реда на чл. 420, ал.2 ГПК, което е уважено и е спряно изпълнението. По частна жалба на длъжника е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на парично задължение и е обезсилен издадения изпълнителен лист.

С определение № 710 от

02.12.2019г., постановено по ч.т.д. № 2241/2019г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.отд. е потвърдена допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК.