Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1711 от 18.10.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1890/2021
Вид
Решение № 1711
Подписан
18.10.2021
В сила
16.11.2021
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

  • чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 23 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1711 гр. Пловдив, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330201890 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Г. Д. Г., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 20- 1030-015286/12.01.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция - Пловдив, с което на Г.

Д. Г. е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 08.12.2020 г., в 01,00 часа в гр. Пловдив, на ул. Братя Бъкстон, жалбоподателял управлявал лек автомобил Нисан Примера с рег.№ **** , собственост на Д. Г., като в 01,15ч. в сградата на 1 РУ отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Drug Check 3000 STK 5 – ARNJ 0921 . В НП се сочи и че е издаден талон за изследване № 088802 и осем броя стикери за сигурност и поверителност, като същият е представен по административнонаказателната преписка.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя, който впоследствие в 3-дневния срок от връчването му е подал възражение, като не оспорва, че е отказал да се тества, но сочи, че е сторил това, тъй като е нямал доверие на резултатите, които ще покаже дрегера, както и защото е останал с впечатление, че ще му бъде съставен един акт.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства- показания на актосъставителя В. и свидетеля по акта С., които дават подробни обяснения за случилото се. По делото е разпитан и свидетелят П., който обаче заявява, че няма спомен за конкретния случай поради множеството проверки, които се правят, като единствено потвърждава, че подписът като свидетел по акта и на докладната записка, попълнена от него, са поставени от него. Свидетелят С. пространно разяснява за момента на проверката, спирането на водача, който е управлявал автомобила, когато е бил спрян от патрулния автомобил, завеждането му до 1 РУ при ОДМВР-Пловдив и последвалият там отказ да бъде тестван за 2 наркотични вещества, както и за алкохол. Актосъставителят В., който е отишъл на място в 1 РУ и е следвало да извърши тестването на водача, също потвърждава извършеният от жалбоподателя отказ да бъде тестван с техническо средство. Действията на полицейските служители напълно се потвърждават и от приложените по делото докладни записки, както и от талона за изследване № 088802 от 08.12.2020г.

Фактите, изложени в АУАН, са оспорени бланкетно от жалбоподателя в жалбата. Сочи се, че се оспорва изцяло фактическата обстановка.

Същевременно обаче не са представени никакви доказателства, които да оборват констатациите, а според съда описаното в АУАН и НП напълно се припокрива по време, място и начин на извършване с посоченото от свидетелите В. и С. и с писмените доказателства. Безспорно се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство с посочените параметри и номера. От представения талон за изследване № 088802, изрично е посочен номерът на техническото средство, отказът на лицето да се тества, както и предписаното от полицейския орган лицето да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в срок до 45 минути от връчването на талона, като същият е подписан от жалбоподателя. Липсват твърдения лицето да се е явило в посочения в талона период за даване на кръвна проба.

От фактическа страна се установява и твърдяното от жалбоподателя, че на същата дата и час е бил изпробван и за употреба на алкохол, за което също е отказал да се тества. В тази насока е представеното копие на НП № 20-1030014560/30.12.2020г., както и показанията на свидетелите С. и В..

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от приложените по делото Заповед № 8121з515/14.05.2018г. – т.2.11. и т. 1.3. и Заповед № 8121з- 825/19.07.2019г. Видно от Заповед № 8121к-6152/07.05.2020г. издателят на НП – М.М., е упражнявал длъжността Началник на група в сектор ПП при ОДМВР-Пловдив към момента на съставянето на обжалвания акт. Видно от Заповед № 317з1633/20.04.2015г. издателят на АУАН – А.В., е упражнявал длъжността 3 младши автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР-Пловдив към момента на съставянето на АУАН.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 08.12.2020г., за нарушение от същата дата, а НП - на 12.01.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. В НП единствено е допълнено, че е издаден талон за медицинско изследване, като издаването на такъв талон не се явява съставомерен елемент от нарушението, поради което и няма пречка да се опише същият в НП.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него. Предоставена му е възможност за излагане на възражения, като същият изрично е вписал първоначално в АУАН, че няма възражения, като впоследствие е подал и писмени възражения в дадения 3-дневен срок, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.

По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, същата съдържа няколко отделни състава на административни нарушения: отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Осъществяването на което и да е от горните нарушения ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя по същата правна норма. Следователно, отказът да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, обективиран в съставения на място АУАН, е достатъчно основание за санкционирането му по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така Решение № 1935 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1870 от 23.10.2020 г.

4 по к. адм. н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1705 от 12.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 871 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 383 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2408 от 19.12.2016 г. по н. д. № 2462 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2251 от 15.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 2580 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано извършването на отказ на лицето да се тества с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества.

На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като същата се явява безспорна с оглед събраните по делото доказателства и най-вече с оглед разпита на св. С..

От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на АУАН за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.

Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).

Отказът на водача да се пробва с техническо средство е удостоверен в издадения талон № 088802, който е подписан от жалбоподателя. На водача, видно от талона, е било предложено да се тества и с доказателствен анализатор или да се подложи на медицинско и химическо изследване, като впоследствие и двата варианта не са били изпълнени от водача. В талона е 5 указано, че следва да водачът да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД до 45 минути от връчването на талона, в съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от Наредбата, което в последствие не е било сторено.

По отношение на възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че за същото деяние има издадено друго наказателно постановление, съдът констатира след извършена служебна проверка и съгласно представеното по делото копие на НП № 20-1030014560/30.12.2020г., че действително е било образувано друго производство по АНД № 993/2021г. по описа на РС-Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление спрямо жалбоподателят за извършено от него нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че на същата дата в същия час в град Пловдив, жалбоподателят, като водач на МПС, отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Същото към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила акт, поради което и издаденото наказателно постановление не е влязло в сила към днешна дата.

В случая не се касае за едно единствено нарушение обаче, както твърди процесуалният представител на жалбоподателя, а за две отделни нарушения.

В тази връзка следва да се посочи, че непрецизността н а разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП, действително създава предпоставки за различно правоприлагане на нормата, поради което и към момента в съдилищата в страната е налице противоречива съдебна практика, която е дала основание и за образуване на Тълкувателно дело № 1/2021г. на ВАС за разрешаването на този правен въпрос, по което тълкувателно дело към момента няма постановен краен съдебен акт.

Според настоящия състав, употребата на съюзите и/или в посочената разпоредба граматически поставя възможност за извършване на нарушение, както в условията на алтернативност, така и в условията на кумулативност по отношение на всяко от изпълнителните деяния, включени в цитираната разпоредба и то е в зависимост от конкретния избор на поведение на нарушителя. Така разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа възможност за водача да формира един отказ, касателно изследването за употреба на алкохол, както и да извърши друг отказ, касаещ проверка за употреба на наркотични вещества. При определени хипотези е възможно и на практика 6 водачът да откаже и двата вида изследвания, или съответно да не изпълни предписание по отношение едното изследване и/или на другото. Настоящата съдебна инстанция намира, че при тази законовата формулировка на чл.174, ал.3 от ЗДвП всеки отказ следва да се разглежда като самостоятелно нарушение, доколкото се отказва извършването на две различни по вид изследвания, извършвани по различен ред и с различно техническо средство, както и с отделен резултат по всяко изследване. Обратното на това тълкуване би означавало, че в едно и също положение по отношение на санкция за нарушението биха били нарушители с един отказ и съответно такива с два, което безспорно е по-укоримото поведение, но санкцията би била една и съща, а такова тълкуване е лишено от логика. Смисълът, вложен от законодателя, е да се установи употребил ли е съответният водач на МПС алкохол, както и употребил ли е наркотични вещества и техни аналози и затова, при положение, че се откаже проверката с техническото средство или теста за наркотични вещества, то водачът е длъжен да изпълни предписанията за медицинско изследване. След като е отказал да изпълни тези си задължения, на практика водачът е извършил и двете вменени му нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП.