Решение № 786 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Г.А при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.А Административно наказателно дело № 20251110214109 по описа за 2025 година Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на жалба подадена от Р. М. М., чрез адв. Ж. Ж. - САК срещу наказателно постановление (НП) №276/20.08.2025 г. на началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) към Регионална дирекция на гранична полиция (РДГП) – АЕРОГАРИ – Главна дирекция гранична полиция (ГДГП) при Министерство на вътрешните работи (МВР), с което му е наложено административно наказание на основание чл.264, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) глоба в размер на 1 000 (хиляда лева) лв. за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР.

С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, като необосновано, тъй като приетата фактическа обстановка не отговаря на действителната. Твърди се, че НП е издадено от некомпетентен орган, фактическата обстановка не отговаря на действителността, не ставало ясно как е определен часът на нарушението, жалбоподателят не бил пречил на органите на полицията, в процесното НП не се сочело кое полицейско разпореждане не е изпълнено от жалбоподателя, а и дори да се приеме, че неизпълнението се е изразило в „отрича да е управлявал автомобила“ не е 1 довело след себе си до поведение, чрез което да се е пречело на полицейски орган за изпълнение на служебните му задължения.Посочената за нарушена норма е санкционната такава и не поражда задължение за дължимо поведение, както и се твърди нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като липсва яснота за какво нарушение жалбоподателят е бил привлечен към административнонаказателна отговорност, липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и в какво се изразява съзнателното препятстване на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба. Твърдят се и формални нарушения по ЗАНН, както и че наложената административна санкция е явно несправедлИ.. Претендират се разноски.

Жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Последният поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на обжалваното НП, както и наложеното административно наказание. Претендират се разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят по същество поддържа казаното от адвоката си.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата. Депозирани са писмени бележки, с които се излага становище по същество и се претендира юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско такова.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

На 23.07.2025 г. жалбоподателят, заедно със свидетелките Катя Г.а и Теодора И.нова се намирали към 21:00 ч. на летище София, Терминал -1. Те се прибирали от служебна командировка от Исландия, с междинен полет в Дания. Пред изхода на летището, в нарушение на знак В-2 на спирка на градски масов транспорт, ги очаквал паркиран служебен автомобил, като шофьорът на същия отворил багажника и си тръгнал. Те си качили багажа и в този момент зад тях чули полицейски сирени и автомобил на полицията спрял зад тях. Полицейските служители изискали документите на М. и той им ги дал. Сред проверяващите бил свидетеля М. Ч., който не си спомня дали автомобилът е бил в движение. Свидетелят Ч. не си спомня какво е питал 2 жалбоподателя, но същият се бил представил като водач на автомобила.

Когато му казал, че ще му бъде съставен фиш за глоба за административното нарушение, то жалбоподателят поискал да му бъде съставен акт. Докато пишел в служебния си автомобил акта за установяване на административно нарушение при него дошъл жалбоподателят и му казал, че той не бил разбрал какво го питат и си помислил, че го питат кой е управлявал самолета, а не автомобила. Със свидетеля Ч. по време на проверката бил неговия колега свидетеля Ал. Й., който видял товаро-разтоварната дейност на паркирания автомобил и тъй като същият не бил в движение се поинтересувал кой го е управлявал. След като били останали с убеждението от думите и действията на жалбоподателя, че той е водачът пристъпили към изискването на документите му и му пояснили, че ще му бъде съставен фиш, като по негово желание започнали да съставят акт. Малко след което жалбоподателят им заявил, че не той е водач на МПС-то, като не бил разбрал какво е питан и смятал, че въпросът им е относно това дали е управлявал самолет. Случаят бил докладван на водещия офицер свидетелката Г., която прегледала записите от охранителните камери на летището и установила, че не жалбоподателя, а друго лице, с черна тениска е бил водач на автомобила, който е спрял на забранено за това място и след това е напуснало летищния комплекс. След което свидетелката Г. също отишла на място и се опитала да комуникира с жалбоподателя, който отказвал да стори това. Тогава тя не е издавала разпореждане към жалбоподателя, а към подчинените си служители да му съставят акт за това, че пречи на извършване на полицейска проверка.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН), на жалбоподателя от М. Д. Ч. – младши експерт при ГПУ – София при РДГПАерогара, оправомощен със Заповед №3283з-5671/15.11.2024 г. на директора на ГД „ГП“, на 23.07.2025 г. за това, че на същата дата около 21:25 ч. е извършил нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР, изразяващо се в това, че при извършена полицейска проверка е заявил, че е управлявал автомобил с ДК № *********, ***, черен на цвят, паркиран в зоната на знак В2 от ЗДвП, след което отрича и не назовава кой е управлявал МПС-то. Същият бил съставен в присъствието на един свидетел, който е очевидец. АУАН е връчен на същата дата лично на жалбоподателя, който вписал, че ще подаде възражения в срок.

Въз основа на АУАН е издадено НП №276/20.08.2025 г. от началник на ГПУ 3 към РДГП – АЕРОГАРИ – ГДГП при МВР. Същото е било връчено лично на жалбоподателя на 10.09.2025 г.

Установява се от BUATSA, че полет, с полетен №580JS по маршрут Аархюс – летище София е с излъчено съобщение за кацане на 23.07.2025 г. в 17:56 ч. и в архИ. на ДП РВД няма информация за командира на полета и пътниците на въздушното средство.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като логични и непротиворечиви. Не са налице съществени противоречия, които да се налагат да се обсъждат. Не се кредитира показанията на свидетеля Г. само в частта, в която същата заявява, че е бил съставен на жалбоподателя фиш, но с оглед факта, че същата не е присъствала в началото на проверката същите в тази им част не са взети предвид.

Не се кредитира и справката на BUATSA, като неотносима по делото. По същото липсват данни, че посочения полет е бил пилотиран от жалбоподателя на процесната дата.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, в законния четиринадесетдневен срок, доколкото НП е връчено на 10.09.2025 г., а жалбата е подадена до съда на 12.09.2025 г., като същата се явява и основателна, поради следното:

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, установи следното:

АУАН не е съставен от съответното компетентно длъжностно лице, оправомощено съгласно изискването на чл.267, ал.1 от ЗМВР, тъй като издателят е служител на МВР, но липсват данни за оправомощаването му по предвидения в тази норма ред от министъра на вътрешните работи.

На следващо място и НП не е издадено от компетентно длъжностно лице, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.267, ал.2 от ЗМВР: „Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от 4 оправомощени от него длъжностни лица“ .

В случая не е приложена заповед, с която издалият процесното НП е бил оправомощен с правата дадени по закон в цитираната разпоредба на министъра на вътрешните работи от последния. Приложената Заповед №8121К-14687/29.11.2023 г. на министъра на вътрешните работи касае назначаването на издателя на НП на длъжността, която същото заема, но не й предоставя правомощия по издаване на НП за нарушения по ЗМВР.

Поради което както АУАН, така и процесното НП са съставени/респ. издадени от некомпетентни длъжностни лица, поради което цялата административнонаказателна процедура е опорочена и НП се явява нищожно.

Относно останалите предпоставки административнонаказателната процедура: за преценка на

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин не е сторено. Следва да се отбележи като грубо нарушение на ЗАНН напр. липсата на описание на съставомерни за административното нарушение фактите.

На първо място нито в АУАН, нито в процесното НП е посочено какво е било конкретното дължимо поведение от страна на жалбоподателя, подведено като: „пречене на орган на МВР да изпълни задълженията си по закон“.

Описаното в НП: „отрича да е управлявал автомобила“, което не съответства на описаното в АУАН: „отрича казаното от него и не назовава кой е управлявал МПС“, не води до извод какво е било конкретното „дължимо поведение“ към органите на МВР в процесната хипотеза. Разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗМВР е санкционна такава, с нея не се поражда задължение за дължимо поведение от страна на гражданите. Задължителността на полицейските разпореждания произтича от чл.64, ал.4 от ЗМВР, но не и от чл.264, ал.1 от същия закон. Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи имат право да издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Дадените полицейски 5 разпореждания са задължителни за адресатите си по силата на посочената погоре норма, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. За да е съставомерно обаче и да е налице административно нарушение попадащо под хипотезата на санкционната разпоредба на чл.264 от ЗМВР, е необходимо това пречене да е противозаконно, т.е. да е налице дължимо поведение от страна на гражданина по силата на законовата разпоредба и което поведение да не е било изпълнено. Такова издадено разпореждане в случая не се установи да е било издавано от полицейски орган по отношение на жалбоподателя и същият да не го е изпълнил.

Ето защо и по същество не се установи да е реализирано административно нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР.

С посочване на правна норма, която е санкционна и без визиране на конкретното дължимо поведение е нарушено правото на защита на жалбоподателя да узнае в какво е обвинен. Съдът не може да тълкува волята на административнонаказващия орган, а същата следва да е напълно точна, ясна и категорично изразена.

Както бе посочено по-горе е налице и разминаване между описанието на административното нарушение в акта и в НП, което е недопустимо, тъй като жалбоподателят е следвало да е наясно срещу кои факти следва да се защитава.

Не на последно място следва да се отбележи, че правната регламентация на пътните знаци не е в ЗДвП, както е посочено в АУАН и в процесното НП, а в ППЗДвП, конкретно относно знак В2, чл.47, ал.3 от ППЗДвП.