Присъда № 69 от 14.09.2022, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 361/2022
- Вид
- Присъда № 69
- Подписан
- 14.09.2022
- В сила
- 30.09.2022
- Състав
- Доротея Петкова Янкова
Цитирани разпоредби
- чл.279, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.271, ал.2, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 69/14.09.2022 година по НОХД № 361/2022 година по описа на ЕРС.
Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия А.А.Х. /A.A.H./, роден на 27.02.1998г. в гр.Камушли, Сирия, гражданин на Сирия, без документи за самоличност, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 23.07.2022г. в района на гранична пирамида № 167, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, в хипотезата на чл.269, ал.3, т.1 от НПК с участието на назначения му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимия не е намерен на последния негов адрес, напуснал е същия, без да уведоми съответните органи за новия си адрес, липсват данни за негов адрес на територията на страната ни и местонахождението му към момента не е известно. Поради това и съдът, приемайки, че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е обезпечено, чрез участието на назначен му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството, по аргумент на чл. 269, ал.3, т.1 от НПК във вр.чл.271, ал.2, т.2 от НПК, е дал ход и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимият А.А.Х. /A.H.A. / обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и му бъде наложи наказание при условията на чл.54 от НК, в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от три години и глоба в минимален размер от 100.00 лв.
Служебният защитник на подсъдимия - адв.М. от АК – Ямбол не оспорва съставомерността на деянието, за което подзащитния му е привлечен към наказателна отговорност. Моли съда да се произнесе със справедлив съдебен акт.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдим по делото е А.А.Х. /A.A.H./, роден на 27.02.1998г. в гр.Камушли, Сирия, гражданин на Сирия, без документи за самоличност.
Подсъдимият А.А.Х. /A.H.A. / през м. юни 2022 година напуснал държавата си по произход - Сирия заедно с баща си и чичо си и влязъл на територията на република Турция, с намерение да достигне до Федерална република Германия, с цел да работи и пребивава във ФРГ. Тъй като подсъдимия не разполагал с надлежно разрешение, даващо му право на влизане в страната ни, както и на територията на друга страна от Европейския съюз, вкл. и във Федерална република Германия същият с помощта на баща си и чичо си организирал предвижването си до Федерална република Германия, чрез неустановено по делото лице, което срещу парично възнаграждение приело да осигури предвижването му до Федерална република Германия през република България не по установения за това ред - без съответните изискуеми разрешения от граничните власти.
По време на престоя си в република Турция подсъдимия пребивавал в гр. Истанбул.
В изпълнение на договореното с неустановеното по делото лице подсъдимия и близките му били придвижени от гр. Истанбул до гр.Одрин, от където на 22.07.2022 година подсъдимия, близките му и още едно лице, чужд гражданин, били откарани в близост до турско 1 българската граница. От това място подсъдимия, неговите близки и техния спътник, водени от две неустановени по делото лица, в ранните часове на 23.07.2022 година достигнали до възпрепятстващото съоръжени на българо - турската граница. На 23.08.2022 г., сутринта подсъдимия А.А.Х. /A.H.A. /, заедно със спътниците си и водачите, с помощта на стълба осигурена от водачите, преодолял възпрепятстващото съоръжение на границата на република България, като преминал по стълбата над възпрепятстващото съоръжение на границата между република Турция и република България в района на гранична пирамида № 167, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол. По този на начин на 23.08.2022 г., сутринта в района на гранична пирамида № 167, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол подсъдимия А.А.Х. /A.H.A. /, влязъл през границата на страната от република Турция в република България без надлежно разрешение от граничните власти. След това подсъдимия заедно с другите три лица и водачите им продължил движението си към вътрешността на страната. На 23.07.2022 г. подсъдимия и спътниците му, водени от двамата водачи достигнал до място, където пристигнал лек автомобил марка „Сеат“, модел „Инка“, с който следвало да продължат движението си в република България. Подсъдимият и спътниците му се качили в автомобила. След 14.30 часа на 23.08.2022 година, след получен сигнал от органите на ГПУ - Елхово лекият автомобил „Сеат“, модел „Инка“ при предвижването му по път I – 7 в посока към гр.Ямбол е бил спрян за проверка на пътя Елхово - Ямбол, в района на Каравеловско ханче от св. С.Г. - полицейски инспектор в ГПУ – Елхово при РДГП – Елхово. При извършената полицейска проверка на водача на автомобила, българския гражданин Николай Стрясков и пътниците в автомобила от св.Стоян Георгиев, подсъдимия не представил документ за самоличност, нито представил документи, удостоверяващи правото му да влезе и пребивава на територията на Република България, поради което подсъдимият е бил отведен в ГПУ – Елхово и задържан.
От писмо изх. № КП- 3848/01.09.2022 година на ДАБ при МС е видно, че подсъдимия е подал молба за международна закрила и е регистриран в ДАБ при МС с имена А.А.Х. /A.H.A./, с ЛНЧ ***.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият А.А.Х.
/A.H.A. / не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимият, дадени в хода на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля С.Г., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите доказателства, същите съдържат твърдения относно времето на извършване на деянието, механизма на извършването му и формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от доказателствата съдът ги цени с доверие.
Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, непротиворечиви, кореспондиращи с другите доказателства, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени средства като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият А.А.Х. /A.H.A. /, е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 23.07.2022г. в района на гранична пирамида № 167, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, 2 обл.Ямбол, действайки като извършител е влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият А.А.Х. /A.H.A. / е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.
Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля С.Г., както и в писменото доказателство - протокол за полицейски обиск на лице, удостоверяващ, че при обиска на подсъдимия на 23.07.2022 година не са намерени никакви документи. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция за което е начинът по който същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на Федерална република Германия, преминавайки през Република България. Наличните по делото доказателства не обосновават извод, че към момента на деянието подсъдимия е действал с цел да се ползва от правото на убежище съгласно с Конституцията.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия А.А.Х. /A.A.H./, роден на 27.02.1998г. в Силия, регистриран в ДАБ при МС с имена А.А.Х. /A.H.A./, с ЛНЧ ***, за виновен в престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока, а като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от чистото му съдебно минало и направените самопризнания. Посочените смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат определени нито като многобройни, нито като изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации и при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, в размер на предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от 3 свобода. Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.