Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 257 от 13.02.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5377/2019
Вид
Решение № 257
Подписан
13.02.2020
В сила
05.03.2020
Състав
ДАНИЕЛА МАРИНОВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.27 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 414 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 416 ал.5 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№257/13.2.2020г.

Година 2020 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и трети състав

На двадесет и седми януари Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

Съдия Даниела Михайлова

Секретар Пламен Пламенов като разгледа докладваното от съдията

НАХД

№ 5377 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Г.2.“ ЕООД представлявано от управителя си Г.Х.Л., против Наказателно постановление № 03-011979 / 11.09.2019г. на изпълняващият длъжността Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Г.2.“ ЕООД, е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.

С жалбата се твърди, че постановлението е издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, и се иска неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно .

В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, не се явява представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление в цялост.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На

06.08.2019г. по повод постъпила жалба в Д „ИТ”-Варна била извършена проверка в хотел „ Дина Палас“ , намиращ се в кк “Златни пясъци“ и стопанисван от „ Г.2.“ ЕООД.В последствие, на 22, 26 и 27.08.2019г. била извършена и документална проверка.При нея св.П.М. установила, че в хотела на длъжност „рецепционист“ бил назначен И.К..Същевременно станало ясно, че в обекта със заповед № 2 /16.05.2019г., било въведено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане един месец.За рецепция работата била организирана в две смени-първа от 08.00ч. до 20.00ч. и втора – от 20.00ч. до 08.00ч. със съответните плаващи почивки за хранене и физиологични нужди.Според представеният график за работа през м.август 2019г. за И. К. сборът от работните часове по графика бил в размер на 247 часа, а установената норма за м. август 2019г. била от 176 часа.Всичко установено при проверката св. М. описала в протокол № ПР 1925906/30.08.2019г., с който били дадени и съответните предписания.

На 02.09.2019г. , след надлежно връчена покана, св. М. съставила против „ Г.2.“ ЕООД акт за установяване на нарушение за това, че в качеството на работодател, при въведено сумирано изчисляване на работното време, е изготвил график за м.август 2019г. така че за И.К., изпълняващ длъжността „рецепционист“ , сборът от работните часове по графика да е по-голям от нормата за продължителност на работното време за м.август 2019г., която е 176 часа, а за работника са били заложени 247 часа при работни смени от 08.00ч. до 20.00ч. и от 20.00ч. до 08.00ч.

Било прието, че нарушението е такова по чл. 9“а“ ал.3 вр. чл.9 „б“ ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и че е извършено на 01.08.2019г.След съставяне на акта били предприети действия по връчването му, като това било сторено по пощата с обратна разписка. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 – 011979 / 11.09.2019г. , с което изцяло възприел описаните в него фактически констатации, както и правната квалификация на нарушението по чл. 9“а“ ал.3 вр. чл.9 „б“ ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските За него, на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ на

„Г.2.“ ЕООД била наложена “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв.

В хода на съдебното следствие бе разпитан св. П.М. – актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението е било установено в хода на извършената проверка и по представени от работодателя документи.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните доказателства по делото, както и въз основа на писмените доказателства по административно-наказателната преписка , приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 03-011979 /

11.09.2019г. е издадено от компетентен орган- от изпълняващият длъжността Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно Заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда”.

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Актът е съставен в предвидените в чл.34 ал.1 от ЗАНН срокове. Видно от съдържанието на приложените по преписката писмо и обратна разписка, той е бил връчен на адреса на управление на дружеството.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване на акта.Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита не е било нарушено по никакъв начин, като е реализирано в цялост чрез депозиране на жалба до въззивната инстанция.При предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения , в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.От показанията на св. М. , както и от писмените доказателства по делото , по безспорен и категоричен начин се установява, че в проверения обект със Заповед № 2/16.05.2019г. е въведено сумирано изчисляване на работното време.То е било регламентирано и в Правилника за вътрешния трудов ред, копие от който е приложен по преписката.От тези писмени доказателства, както и от приложения график за м.август 2019г., по безспорен начин се установява, че И. К., който е бил назначен на работа като „ рецепционист“, е следвало да полага труд на две смени- първа от 08.00ч. до 20.00ч. и втора от 20.00ч. до 08.00ч. с почивен ден след това. Разпоредбата на чл.9 „а“ ал.3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника за периода, за който е установено сумирано изчисляване, не трябва да е по-голяма от нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9 „б“ от наредбата. В чл.9 „б“ ал.1 е регламентирано, че нормата за продължителност на работното време се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.При съпоставка между тези правни норми и съставения график за работа за м.август 2019г. за И.К. се установява, че същият е следвало да изработи 247 часа при норма от 176 часа. Поради това съдът приема за безспорно установено, че от страна на работодателя е допуснато описаното в акта и постановлението нарушение.

Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между работника и „ Г. 2.”

ЕООД са между „ работник” и

„работодател” , като дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, тъй като това нарушение не би могло да бъде отстранено. С оглед на неговите обективни характеристики пък съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.

Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.1 от КТ е предвидена санкция за работодател, който наруши правилата на трудовото законодателство.

При определяне на размера на наложената „Имуществена санкция ” наказващият орган обаче не се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН , а именно че нарушението е извършено за първи път.Действително, в Д „ИТ” е постъпила жалба с оплаквания относно продължителността на работното време, но това не е достатъчно да се приеме, че нарушението е извършвано системно. Поради това съдът намира, че следва да намали размера на наложената „ имуществена санкция” от 2 000лв. в минималния предвиден размер от

1 500лв. Това наказание е съответно на допуснатото нарушение и ще изпълни в цялост целите на ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ

Наказателно постановление № 03-011979 / 11.09.2019г. на изпълняващият длъжността Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Г.2.“ ЕООД, е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция” от2 000лв. на 1 500лв./ хиляда и петстотин лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване в

14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: