Определение № 3150 от 11.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3150 гр. София, 11.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20268002100188 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура“, представлявана от генералния директор А. В., чрез В. В. – ръководител сектор ПППО, отдел „Правен“, срещу въззивно решение № 5989/03.10.2025 г., постановено от Софийския градски съд по гр. д. № 2532/2024 г.

Касаторът излага съображения за неправилност.

Насрещната страна С. Н. С., чрез адв. Н. Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, осъдил ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура“ да заплати на С. Н. С. обезщетение в размер на 10 0000 лв. за причинени неимуществени вреди от деликт – болки и страдания, причинени от дерайлиране на влакова композиция на 10.12.2016 г. в района на гара Х., последващ пробив и изпускане на пропилен в атмосферния въздух, довели до физическо (обгазяване на ищеца) и психологическо увреждане, на осн. чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2016 г. до окончателното издължаване.

За да постанови този резултат, съдът приел за установено, че на 10.12.2016 г. в района на железопътна гара Х. е настъпил инцидент с преминаващ влак ДТВ 90570 – няколко вагона1 цистерни са дерайлирали, в атмосферата е изтекъл газ – пропилен, настъпил е взрив и е причина смъртта на 7 лица. С влезли в сила присъди двамата машинисти на влаковата композиция са осъдени за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице (7 души), тежки телесни повреди на четири лица и средни телесни повреди на десет лица.

Установено е, че машинистите са били в трудово-правни отношения с търговско дружество, което е имало сключен договор с ДП “НКЖИ“, по силата на който дружеството има правото да бъде превозвач на ЖП товари (осъдените лица не са служители на държавното предприятие). С влезлите в сила присъди е установен механизмът на настъпване на вредоносното събитие – в нарушение на редица нормативни правила (изброени подробно в присъдите), двамата подсъдими, при условията на независимо съпричиняване, стават причина за навлизане на влак № 90570 със скорост 81 км/ч. в началото на първа стрелка, преминаване със скорост 78 км/ч. през стрелка № 5 (при разрешена скорост от 40 км./ч.), навлизане на локомотивите и първите пет вагон - цистерни в езиковата част на стрелка № 5 към отклонителен коловоз 3; след втори дървен траверс започва постепенно усукване на дясна релса по отклонителния коловоз, до пълното преобръщане върху траверс; колелата на втора талига на шеста цистерна изпадат от релсовия път - дерайлират, след тях дерайлират следващите вагон - цистерни, локомотивите, първите 5 цистерни и следващ шести вагон продължават движението си по 3-и коловоз, след шести вагон се движи откъснатата част от влака, като дерайлиралите от 7-и до 17-и вагон започват хаотично движение, от които дерайлира десети вагон - цистерна, среща препятствие - релса от железния път, при съприкосновението с която настъпват деформации с голямо натоварване в точката на удара, което е превишило якостта на материала и е довело до разкъсване на метала; вследствие на удара корпусът на цистерната се деформира, получава се пълно разхерметизиране, през отвора за около 39,2 секунди изтича 45 тона втечнен пропилен, част от който се изпарява /16 тона/, голяма част се просмуква в почвата, като от изпарилата се част възникват две зони на загазяване, източно и западно от сградата на общината. Съдът е приел, че в случая побезопасното решение е било приемането на влак № 90570 на гара Х. на 10.12.2016 г. да бъде на втори (главен приемо-отправен коловоз), а не - на трети (приемно-отправен отклонителен) коловоз, а планираният пътническият влак № 90201 да бъде приет на първи коловоз; прието е, че основанието товарният влак да премине и да предстои по план на трети отклонителен коловоз е промяна в разписанието и предвидена среща с пътнически влак № 90201. Съдът установил, че преди изменението на графика за движението на влаковете за 2015-2016 г., товарният влак № 90570 е следвало да премине през гара Х. без спиране, на втори коловоз. Поради планирани времеви прозорци за механизиран среден ремонт с тежка пътна механизация (за който ремонт се установява, че не се е осъществил поради повреда на подбивната машина) е била извършена промяна в разписанието. Съдът приел, че е била налице техническа неизправност на стрелка № 5, поради което е извикана ремонтна техника - подбивна машина, която на 09.12.2016 г. (ден преди инцидента) не е могла да пристигне и да извърши необходимите дейности. Съдът приел, че предвид това, планираният прозорец за ремонт е бил отменен още на 06.12.2016 г. (т. е. е отпаднала причината за промяна на разписанието) и по-безопасното решение е било влак № 90570 да бъде приет на втори 2

(главен, приемо-отправен коловоз) и да не преминава през стрелка № 5. Липсват данни за извършен планов ремонт по железния път в района на гара Х., както и в областта на жп стрелка № 5 от въвеждането в експлоатация като нова (31.12.1987 г.) до 09.12.2016 г. От отразеното в Приложение № 5 на техническия паспорт на стрелка № 5 съдът установил, че на 04.05.2016 г. са заменени елементи от нея, а именно - от езиковата част - сменен прав (ляв) езиков профил и права (дясна) раменна релса. В периода от 31.12.1987 г. до 09.12.2016 г. са извършени и следните ремонтни работи по стрелка № 5, а именно: на 07.01.2016 г. стрелка № 5 - ръчно притягане на скрепления; на 29.01.2016 г. - механизирано притягане по III коловоз; на 18.07.2016 г. - подмяна на дървени траверси от траверсовата скара - 8 бр.; на 30.11.2016 г. - стрелка № 5 - ръчно притягане на скрепления. Не са налице резултати от измервани параметри на стрелка № 5 (междурелсие, напречно ниво, шахматни пропадания с предварително избрана база, улеите при езиковия профил, сърцето, контрарелсите, данни за геометрията на железния път) с метрична записваща станция SGMT5 - D, както не е налице одобрен годишен график от директора на поделение „ЖПС“ за 2016 г. за извършване на измервания с метрична записваща станция. По делото не е доказано да е извършвано и ежемесечно измерване на параметрите на железопътните стрелки с ръчни инструменти от техническия персонал в железопътния участък. Съдът е направил извод, че железопътният път и стрелка № 5 не са били в годно състояние, което да гарантира безопасното преминаване на процесния влак, превозващ опасен товар, през гара Х.. Съдът приел, че неправомерният резултат е настъпил, както от нарушенията, извършени от двамата машинисти, които са установени с влезли в сила присъди, така и от виновното бездействие на служители на ответника НКЖИ, които не са изпълнили вменените по закон задължения по чл. 10, ал. 1, т. 2 и 5 ЗЖТ; държавното предприятие не е създало такава организация по преминаването на влака, която в най-голяма степен да гарантира безопасното му преминаване, не е изпълнило и нормативните си задължения по развитие, ремонт, поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура. Налице е причинна връзка между бездействието на служители на предприятието, довело до неизправност на железопътната инфраструктура, и причинения вредоносен резултат, за което бездействие предприятието отговаря.

Съдът установил, че в следствие на обгазяването от взрива ищецът е получил физическо увреждане, водещо до разстройство на здравето, неопасно за живота, което не е подлежало на специфично лечение и след еднодневен престой в болница, същият се е възстановял у дома. Наред с това са причинени душевните болки и страдания, които ищецът е изпитвал около две години след инцидента, налице е посттравматично стресово разстройство, от което ищецът е имал проблеми със съня, както и вегетативни нарушения; установени са депресивно състояние, умерена дистимия, вегетативни нарушения и соматизация на депресивността; ищецът бил разстроен, плачел, не можел да спи, сънувал кошмари, в които присъствали сцени от видяното в деня на инцидента, в будно състояние в съзнанието му оживявали спомени за същите сцени;

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: допустимо ли е въззивният съд, без да обсъжда всички събрани 3 по делото доказателства, да направи правни изводи, които не кореспондират с доказателствата, приети в първоинстанционното производство, не са подкрепени от доказателства, събрани пред втората инстанция, и не са мотивирани от решаващия състав; допустимо ли е решаващият състав да формира своите правни изводи върху факти, които не са доказани по делото и противоречат на обстоятелствата, за които са налице приети доказателства – твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 532 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2009 г., I г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г.о., решение № 72 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 905/2009 г., II г.о., т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о.: решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о.

Първо следва да се изясни, че съдът обсъжда относимите, допустими и необходими доказателствени средства, надлежно събрани по делото, имащи отношение към релевантен факт, за да го установи. Правните изводи не се следват от анализ на доказателства, както счита касатора, поставяйки правния си въпрос, а на база установени факти по делото, предвид изискванията на приложимата материалноправна норма. Не е ясно какво има предвид касаторът и с питането дали е допустимо съдът да гради правни изводи без да се мотивира и какво значи правните изводи да са формиране върху факти, които противоречат на обстоятелствата, за които са налице приети доказателства. Според така зададения въпрос, явно въззивният съд е изложил съображения, съставляващи мотивировъчна част на съдебния акт, като касаторът видимо не е съгласен с тях, което е нещо различно от съдържанието на поставеното питане. Отделен е въпросът, че наличието на приети доказателства не означава, че релевантни по делото факти са установени, още по-малко, че са установени по начин, поддържан от страната.

Независимо от непрецизното формулиране, съдът приема, че има поставен въпрос за задължението на въззивния съд да установява релевантен факт, като обсъди всички относими за него и допустими доказателства, събрани в двете инстанции, заедно и поотделно. Въпросът е принципно значим, но за да се прецени значението му конкретно за постановеното решение, както и това дали разрешенията в цитираната от касатора съдебна практика е по идентични правни въпроси, при разрешаване на аналогични правни спорове, съответно действително ли е налице противоречие на възприетите становища, трябва да са ясни касационните доводи – твърдението, че съдът не е обсъдил всички доказателства и не е съобразил всички обстоятелства, е бланкетно, нужно е ясно да се посочи кои доказателства не са били обсъдени за установяване на релевантен факт. Касационният съд не е съд по фактите, а проверява правилността на въззивното решение само по конкретно посочените в жалбата доводи по чл. 281 ГПК, с някои изключения, които, безспорно, нямат отношение към настоящия казус. Следва да се посочи, че сам касаторът в касационната жалба твърди, че въззивният съд обсъдил всички доказателства и заключения на вещи лица, но изводите му не съответстват на данните по делото, т.е, оплакването няма нищо общо с въпроса дали съдът трябва да обсъди всички относими доказателства.