Решение № 555 от 02.11.2022, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Ямбол, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330100089 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от К. Х. С. от гр.П. срещу Р. С. М. от гр. Я., в която се твърди, че на С. Г. Б. и ответницата е било отстъпено като обезщетение право на строеж върху общинска земя за отчужден техен недвижим имот в гр. Я.- за притежавани в един неделим парцел две отделни къщи. По този начин са придобили собствеността върху жилище -апартамент на ул. „Д. Б.“ № ***** с площ от 92,95 кв.м.. С. Г. Б. е подарила на ищеца нейната 1/2 ид. част от имота, а другата ½ е придобил по давност. От 09.10.2001 г., когато е сключен договорът за дарение с нот. акт, той е установил владение върху целия имот. Отдавал е под наем част от стаите, а останалите е заключил и единствен има достъп до тях. Посещава целия имот, притежава ключ от входната врата. Ответницата живее в Л..

Роднините й нямат информация за нея от 1984 г.. Не се е прибирала в България, не е посещавала имота, не се е интересувала от него, не е извършвала никакви дейности, свързани с ремонти и поддръжка на същия, заплащане на разходи, данъци и такси, които изцяло са заплащани от ищеца. Тя не е получавала и наеми. Ищецът е заплащал самостоятелно данъците, таксите за входа и е извършвал необходимата поддръжка на имота.

Поради това се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че е собственик и на останалата ½ ид.ч. от имота. Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.

В с.з. искът се поддържа.

В срока за отговор ответницата чрез особения си представител е оспорила иска като неоснователен. Заявява, че през 2001 г. ищецът е придобил единствено голата собственост, т. к. С. Г. Б. е запазила правото си на ползване върху имота пожизнено и е живяла в него до смъртта си. Поради това счита, че той упражнява единствено държане на ид. част на 1 ответницата и оспорва твърдяното от него владение. Счита за неотносим факт отдаването под наем на имота, т. к. сключването на такъв договор може да се осъществи и от несобственик. Намира, че плащането на данъци и разходи за ползване на имот не съставлява форма на обективиране на намерението за своене.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че процесният апартамент е предоставен на Р. С. М. и С. Г. Б. като обезщетение за отчужден имот на последната през 1981 г., за което са представени Заповед № ***01.07.1981 г. и Заповед № ***/15.10.1981 г., двете на председателя на ИК на ОНС-Я., Допълнителна заповед № ***/29.01.1991 г. и изменящата и допълваща я Допълнителна заповед № ****02.06.2000 г. на кмета на Общ. Я.. Видно от първата заповед, е отчужден имот от С. Г. Б. и М. Д. Н.. За С. Г. Б. е отразено, че е сама на 59 г. и желае да бъде обезщетена с едно двустайно жилище за себе си и едно тристрайно за дъщеря си Р. С. И.сама на 19 г. С втората заповед е изменена предходната и двете са обезщетени с едно общо тристайно жилище. Последното е конкретизирано в заповедите от 1991 г. и 2000 г. По делото е представена и молба от 10.07.1984 г. от С. Г. Б. и Р. С. И. до директора на СДИССЯ., с която е заявено желание обезщетението да бъде с тристайно жилище в строежа на бул.“****“, зад ***.

Страните не спорят, че С. Г. Б. е леля на ищеца по бащина линия, както и че ответницата се е омъжила за **** и трайно живее в Л.. По тази причина отношенията й с майката са били влошени. Съгласно писмо № *****/12.09.2022 г. на ОД на МВР-Я. след справка към 12.09.2022 г. за задграничните пътувания е установено, че няма регистрирани влизания и излизания на теритоирята на България на Р. С. М..

Ищецът е представил Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** том *** рег.

№ ****, дело № ****/09.10.2001 г. на нот. рег.№ ****, с район ЯРС, с който С. Г. Б. му е дарила ½ ид.ч. от апартамент **** на ул. „Д. Б.“ № **** с площ от 92,95 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, коридор и две тераси. Дарителката е запазила правото си на ползване върху имота, докато е жива.

Съгласно Удостоверение ********14.12.2021 г. на общ. Я., така описаният в акта имот съответства на самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Я. с адрес ул. „Д. Б.“ № *****. Същите данни са нанесени в Схема № ****05.10.2021 г. на СГККК-Я..

Свид. И. е съсед на ищеца във вх. *** на ул. „Д. Б.“ № *** от ет. *** ап. *** където живее постоянно от началото на 1999 г.. Касиер е на входа от 10-тина години. Сочи, че С. Б.

- лелята на К.- е живяла в апартамент *** от началото от 1999 г., докато е починала през 2003 г. Ищецът понастоящем не живее там, но има достъп до имота, разполага с ключовете за входната врата, както и за апартамента. Докато е била жива леля му, е идвал постоянно при нея, помагал й е и с каквото може. Според свидетеля, може да се каже, че е живеел там, тъй като ищецът и съпругата му са се грижили за нея, не са я оставяли сама, пътували са от 2

Т. където са имали жилище и където ищецът е работел, за да я обслужват, догато е била на легло. Когато лелята е починала, са се преместили в П.. Свидетелят не е виждал някой друг да я посещава. Скоро е разбрал, че е имала дъщеря, която не е виждал, нито познава. Не знае името й. Сочи, че не е идвала въобще във входа на блока. Ищецът е правел ремонти в жилището- боядисване, смяна на външна дограма на северната тераса преди няколко години.

В домовата книга апартаментът е записан на негово име като собственик. Двамата не са разговаряли по въпроса за собствеността, но и никой друг не е предявил претенции за този имот. Откакто свидетелят е касиер, за припадащия се на процесния апартамент дял във всички ремонти на общите части на входа –напр. на покрива, смяната на външната врата, поставянето на звънци, електронно отваряне- е заплащал К. С.. Настанявал е наематели от 2004 г. досега. Изцяло се е грижил за поддръжката на апартамента. Често идва от П. до Я., ако е необходимо нещо да се ремонтира по апартамента. Наемателите ползват 3 стаи, а една не ползват. В нея има багаж на К. С. и останал от леля му.

Свид. А. – съседка на ищеца, живуща на етаж 5-ти в същия вход, от 2000 г.- дава показания, че той е посещавал леля си С., за да се грижи за нея, заедно със съпругата си.

Това свидетелката е наблюдавала, откакто е заживяла в жилището си- от 2000 г.. По 2 пъти на ден през седмицата съпрузите са идвали при нея. Не са нощували там. Лелята е била куца и свидетелката също й е пазарувала. С. Б. е починала на 13.10.2003 г. и К. С. я е погребал. Тя е живяла в гр. Я., докато е зазляла, след което ищецът я е прибрал при себе си в гр.Т. където е починала. Впоследствие е правил ремонти в апартамента. Сменял е дограми, като е поставил нови от ПВЦ. Ищецът има ключове за външната врата на входа и само той се е грижил за този апартамент. Не е живял в него. Давал го е под наем. Свидетелката отскоро е научила, че леля му С. е имала дъщеря, но самата тя не я познава, не знае името й, не я е виждала. Не е научила от лелята този факт, а от друго лице.

Свид. Б. – наемателка в процесния имот от 2019 г. -сочи, че К. С. го е предоставил на нея и съпруга й чист, измазан с блажна боя, със сменени врати и прозорци, с нов бойлер, с нови батерии. Довършвал е врата към терасата. Всичко е било ново. Грижил се е за имота. Не е имало случай, някой да е идвал и да е искал достъп до апартамента. Наем свидетелката е плащала само на ищеца. Плащали са със съпруга й и таксите за входа, а за ремонтите на общите части на етажната собственост е давал средства К. С.. На таблото във входа с длъжници – собственици, които не плащат, ***-ми апартамент не фигурира. Ищецът е идвал с инструменти да ремонтира апартамента. За него и за входната врата ключове имат и наемателите, и К. С.. Едната стая е заключена, защото в нея има мебели на С. Б., които наемателите не са искали да ползват. Ищецът я е заключил. Свидетелката е научила от семейство Н., живущи във входа, че леля му С.- сестра на баща му- е живяла там и той се е грижил за нея. Никой във входа не знае за нейна дъщеря. Чувала е и, че апартаментът е бил на починалата леля. Не е говорила на тази тема с ищеца. Изненадала се е, че лелята има дъщеря.

По делото са представени копия от страници на Касова книга на входа в жилищния блок за заплащани суми за процесния апартамент от ищеца през периода март 2015 г.-ноември 3

2021 г.; Отчет за събрани средства за ремонт на покрива м. 06.2009 г., отчети за смяна на входната врата и ремонт на звънци, за подобрения на асансьора, както и разписки за получени суми по решение на общото събрание на собствениците в жилищния блок от К. С. като собственик на ап.****, всички с подпис на касиера И.И..

Представени са приходни квитанции за платени от ищеца данък за недвижимия имот и такса „Битови отпадъци“ в периода 2007-2021 г. и извлечения от банкови сметки на ищеца.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

Искът е основателен. Ищeцът основава правото си на собственост върху ½ ид. част въз основа на придобивна давност по чл.79 ал.1 от ЗС.

Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. По определението на чл.

68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Т.е., за да има владение, необходимо е да са налице и двата признака на владението -фактическата власт /corpus/-господство, възможност за владелеца да действа непосредствено върху вещта, и намерение да се държи вещта за себе си /animus/. Релевантно е владението, осъществявано постоянно, непрекъснато, явно, спокойно (фактическата власт да не е установена чрез насилие), несъмнително.

Ответната страна е оспорила претенцията, че ищецът е упражнявал владение, с твърдението, че е бил единствено държател на ид. част на ответницата. По спорния въпрос съдът приема следното:

Съгласно чл. 69, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

В мотивите на решението ВКС разграничава основанията, на които е възникнала съсобствеността, и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, като указва, винаги при правен спор да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява 4 фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите .

ОСГК се позовава на ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г ., според което, когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. В този смисъл според ВКС от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот.