Решение № 19 от 09.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Варна, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20223100501975 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 58094/24.08.2022г., подадена от адв. О. Томова – Куцарова в качеството й на особен представител на Т. Н. В., ЕГН ********** и П. Н. В., ЕГН ********** и двамата с адрес: ******, срещу Решение № 2575/01.08.2022г., постановено по гр.д. №16473/2021г. на ВРС, 19-ти състав, с което е прието за установено, че жалбоподателите дължат на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна ЕИК 103002253, сумите за всеки един от тях, както следва: сумата 437,54лв., представляваща ½ част от сумата 875,09лв. – неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен №***** за периода 26.06.2018г. – 20.01.2021г., за която има издадени фактури за периода 31.07.2018г.- 20.01.2021г., за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. № 405, вх. 11, ет.4, ап.60, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.02.2021г. до окончателното й изплащане; сумата 43,63лв., представляваща ½ част от сумата 87,26лв. - обезщетението за забава върху главницата за периода 30.08.2018г. – 29.01.2021г, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260922/03.02.2021г. по ч.гр.д. № 1590/2021г. по описа на ВРС, 19 състав и са осъдени да заплатят разноски.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че съдът не е взел предвид съображенията в отговора на исковата молба, както и съдебната практика. Заявява се, че за процесния имот не са налице реално доставени и отчетени ВиК услуги, а са начислявани служебни количества, а от ищеца 1 липсват твърдения и не са представени доказателства за отказ на абоната да предостави достъп до имота. Счита се, че фактът, че в последващ момент са снети показания на водомера не обезсилва неправомерните действия на доставчика, както и че съставеният констативен протокол не е годно доказателство. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООДе депозирала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за неоснователност на същата, като се излагат доводи за правилност на първоинстанционното решение. Обръща внимание, че използването на електронен карнет не е равнозначно на дистанционен отчет и че в този случай не се изисква подпис на потребителя. Счита се, че въззивниците се домогват да черпят права от собственото си неправомерно поведение. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторени разноски. В открито съдебно заседание процесуалният представител на дружеството с писмена молба поддържа въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу ответниците Т. Н. В., ЕГН********** и П. Н. В., ЕГН ********** и двамата с адрес: *****, в размер на сумите за всеки един от тях, както следва: сумата 437,54лв., представляваща ½ част от сумата 875,09лв. – неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен №***** за периода 26.06.2018г. – 20.01.2021г., за която има издадени фактури за периода 31.07.2018г.- 20.01.2021г., за обект, находящ се в гр.

Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. № 405, вх. 11, ет.4, ап.60, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.02.2021г. до окончателното й изплащане; сумата 43,63лв., представляваща ½ част от сумата 87,26лв. - обезщетението за забава върху главницата за периода 30.08.2018г. – 29.01.2021г, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2

260922/03.02.2021г. по ч.гр.д. № 1590/2021г. по описа на ВРС, 19 състав.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ответниците имат качество на потребители на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в ******. На основание чл.5, т. 6 и чл. 33 ОУ потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен срок след издаване на фактурата на потребените от тях услуги. Твърди, че за периода 26.06.2018г. – 20.01.2021г. е доставил на ответниците услуги, цената на които те не са заплатили. По партидата им е натрупана като дължима главница в размер на 875,09лв, ведно с лихва за забава от 87,26лв, начислена върху всяко задължение от датата на съответните падежи до 29.01.2021г., дължими от всеки един от длъжниците при условията на разделност. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК по ч.гр. д. № 1590/2021г. по описа на ВРС. Същата е връчена на длъжниците при условията на чл.47 ал.5 ГПК. С оглед указанията на съда, че заявителят може да предяви иск в едномесечен срок за ищеца се е породил правният интерес да предяви иск за установяване дължимостта на задължението по заповедта по чл. 410 ГПК, по отношение на която плащане не е извършено. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответниците, чрез назначения от съда особен представител, с твърдения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва да е налице облигационно отношение между страните, както и документи, доказващи наличие на валидно вземане. Твърди, че няма как лицата да не са заплащали кубиците вода считано от 2010г., отчетени с електронен таблет и в същото време да са предприели смяна на водомер. Сочи, че потреблението не е реално. Моли исковата претенция да бъде оставена без уважение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представената по делото справка за недобора на частен абонат с аб.

№*****, с титуляри Т. Н. В. и П. Н. В., за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.

„Владислав Варненчик“, бл. № 405, вх. 11, ет.4, ап.60 към 29.01.2021г., е видно, че общото задължение за консумирана вода по аб.№*****, за периода 26.06.2018г.– 20.01.2021г., възлиза в размер на 875,09лева. Начислената от ВиК оператора със справката за недобора лихва върху главницата към 29.01.2021г. е в размер на 87,26лева.

Приети са справки по лице в Служба вписвания за периода 01.01.199329.06.2022г., видно от които ответниците се явяват собственици по силата на договор за дарение на имота, с адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. № 405, вх. 11, ет.4, от 28.12.1994г.

От Констативен протокол №1/21.06.2022г., се установява, че при проверка на процесния адрес представител на ищцото дружество е извършил отчет на водомера, в присъствието на Н.П. - майка на ответниците и е установено показание на водомера с № 555 от 2531куб.м., за което е положен подпис от представителя на абоната.

3

Представен е и опис на отчет за абонат №*****, за периода 26.06.2018г.

– 25.01.2021г.

Съгласно заключението по изготвена съдебно - счетоводна експертиза, партидата с абонатен номер №***** към датата на проверката – 20.06.2022г., се води на името на ответниците – Т. Н. В. и П. Н. В.. В таблица на вещото лице е отразено, че сборът от всяко едно от месечните задължения по главницата за ползване на В и К услуги по партида с абонатен №*****, по процесните фактури в периода 26.06.2018г. – 20.01.2021г. за ползвани услуги възлиза в общ размер на 875,09лева, а размерът на лихвата за забава върху всяко едно от установените месечни задължения по издадени фактури, считано от съответния им падеж, до 29.01.2021г. - на 87,29лв. В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в случая отчитането не е било дистанционно, не става въпрос и за служебно начислени количества. На вещото лице били предоставени карнети – електронен карнет за отчитане на реално количество вода.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Във въззивната жалба не е оспорено качеството „потребители“ на въззивниците и съществуването на облигационно отношение с въззиваемото дружество, поради което съдът приема, че двамата въззивници, като съсобственици на гореописания имот, са потребители по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по процесната партида.

Изясни се по делото, че в процесния случай въззиваемото дружество претендира стойност на реално потребено количество вода. За установяване факта на доставка на остойностените количества ВиК услуги по абонатен номер ***** за заявения период ищецът е ангажирал като писмено доказателство опис на отчет за абонат №*****. Същият обективира начално показание 2407 и крайно показание за процесния период 2644 към 21.01.2021г. В самия опис е отразено, че реален отчет е извършен само при първите шест отчета. След това всички отразявания са „неотчетен“ Този документ не носи подпис на потребителя, или негов представител, поради което и не се ползва с материална доказателствена сила. Същевременно, отчетът се опровергава от представения от самия ищец констативен протокол, съставен на 21.06.2022г., подписан от представители и на двете страни. В този протокол е отразена констатация, че водомерът със същия фабричен номер като този в описа и отчитащ именно абонатен номер ***** към м. юни 2022г. /т.е. близо година и половина след крайната дата на процесния период/, е с показание 2531 куб.м., т.е. по-малко показание от това по опис от електронен карнет. Това количество от 2531 куб.м. е надлежно отчетено и признато от потребителите чрез техен представител, подписал протокола без възражения. В останалата част ищецът не е установил чрез пълно и главно доказване дължмост на остойностеното количество вода по представения опис.

По този начин, кредитирайни изцяло и заключението на вещото лице като обективно и компетентно, съдът достига до извод за дължимост на претендираните и остойностени количества ВиК услуги за периода 26.06.2018г. – 20.01.2021г. до показание от 2531 куб.м., общо 520.69лв. за 4 двамата ищци, или дължима сума от всеки по 260.34лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане.