Решение № 419 от 02.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Плевен, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430106952 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н. Е. П., ЕГН **********, от ***, чрез ЕАД „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004, представлявано от адв.Д. М. от САК, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. Ищецът твърди, че с ответника сключил договор за предоставяне на потребителски кредит №1262329/22,05,2023 г., съгласно който му била предоставена в заем сума в размер на 200,00 лева, при посочен ГПР от 49,66%. Твърди се, че съгласно чл.5 от договора, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на Дружеството ответник. Твърди се, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието му какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното на кредитора дружество. Посочва се, че след като усвоил сумата от 200,00 лева, ищецът установил, че освен нея била начислена такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на 41,47 лева. Навеждат се доводи за недействителност на процесния договор: дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност; твърди се, че договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие; твърди се, че ищецът не бил подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му бил представян. Навеждат се доводи, че процесният договор бил нищожен на основание 1 чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма.

Посочва се, че договорът бил недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПK, тъй като противоречал на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПK - не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как бил формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочен бил само ГПР в %, но не бил посочен начина на изчисляването му. На следващо място се навежда довод, че бил посочен грешен ГПР, като сумата за предоставяне на поръчител не била включена като разход по договора, а това следвало да бъде направено. Сочи се, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не бил включен в самия договор и в посочения ГПР, налагало на потребителя да приеме клауза, с която нямал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът бил във вреда на потребителя, като не отговарял на изискването за добросъвестност и водел до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи недействителността на процесния договор за кредит, а при условия на евентуалност - да се прогласи нищожността на клаузата на чл.5 от договора. С молба, депозирана преди с.з. – на 04,03,2025 г., проц.представител на ищеца моли съда да уважи иска и претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „Фератум България“ ЕООД, чрез юрк.Г.Георгиева, изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че за отпускане на кредита, ищецът е подал електронно искане под формата на електронен формуляр на интернет страницата на ответника. Твърди се, че на ищеца е предоставена информация под формата на СЕФ, заедно с проекто-договор. Твърди се също, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие при отпускане на кредита, и е избор на ищеца – кредитополучател, като ищецът е имал възможността да се откаже от договора. Твърди, че договорът за поръчителство е отделно облигационно отношение, по което „Фератум България“ не е страна. Сочи, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от „Мултитюд Банк“, след като се е запознал с дължимите такси.

Оспорва твърденията на ищеца, че е въведен в заблуждение. Твърди, че когато кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция, той веднага получава информация за размера на разхода. Посочва, че уговореният в договора ГПР е в рамките на закона. Претендира разноски. С молба, депозирана преди с.з. – на 04,03,2025 г., проц.представител на ответника моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

От представения от ответника препис на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние №1262329 от 22,05,2023 г., със страни ответника „Фератум България“ ЕООД, като заемодател и ищеца Н. Е. П., в качеството на заемател, се установява, че по силата на 2 обективираното в това съглашение, заемодателят е предоставил на заемателя кредит под формата на паричен заем в размер на 200,00 лева. Договорът е бил сключен при уговорена възнаградителна лихва в размер на 6,76 лева, и посочен лихвен процент – 3,38%. Кредитът е следвало да се върне в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата по заема.

Видно е, че в чл.4 от Договора ГПР е посочен в размер на 49,85%. Според обективираното в чл.5 от процесния договор, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк в полза на дружеството, като с одобряването на предоставеното обезпечение от кредитора, уговорката свързана с него не може да се отмени нито от кредитополучателя нито от лицето, предоставило обезпечението.

Установява се, че между ищеца и Мултитюд Банк, като гарант, е бил сключен Договор за гаранция (поръчителство) от 23,05,2023 г., по силата на който гаранта се е задължил да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от процесния Договор за заем, задължавайки се да отговаря солидарно за тях, заедно със заемателя. Според обективираното в чл.3, т.2, във вр. с чл.1, т.6 от договора за гаранция, потребителят – заемател се е задължил да заплати на гаранта възнаграждение за предоставеното обезпечение в размер на 41,47 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че от обсъдените по-горе доказателства се установи възникнало между страните правоотношение по силата на сключен между тях договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл.18, ал.2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. В тази връзка, съдът намира за неоснователно оплакването за неспазена форма на процесния договор за кредит. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума от 200,00 лева в случая не се и оспорва от ищеца. Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит и поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно сочената разпоредба, договорът за кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Установи се от обсъдените доказателства, че в процесния договор за заем е посочен процент на ГПР в размер на 49,85%, който формално не надвишава максималния такъв по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съдът, обаче счита, че този размер не отразява действителният такъв, тъй като не включва дължимата от потребителя такса за 3 посочения от кредитодателя гарант. Съобразявайки разясненията, дадени от СЕС при тълкуване Правото на ЕС в Решение на СЕС от 21,03,2024 г. по дело C 714/22, сезирания с настоящия спор съд изследва дали предвидената такса гарант попада в рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на чл.3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на чл.3, буква и). За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т.

84). Настоящият съдебен състав приема, че в случая платимата по сметка на кредитора Мултитюд Банк такса за предоставяне на гаранция представлява точно такъв разход, свързан с договора и известен на кредитора още при сключването му. Съдът намира, че постигането на съгласие по клаузата, задължаваща кредитополучателя да предостави обезпечение с поръчителство е условие за сключването на договора и предоставяне на заемната сума.

Възражението на ответника, че договорът за поръчителство с Мултитюд Банк не е задължително условие за получаването на кредита, доколкото кредитополучателя е можел да посочи и избрано от него лице за поръчител, е неоснователно. От текста на чл.5 от процесния договор за кредит става ясно, че обезпечаването чрез поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит и предоставянето на кредитните средства, като изборът на ищеца в тази насока се е свеждал само до това дали поръчителят да бъде посочения от кредитодателя такъв – Мултитюд Банк, или избрано от него лице, което кредитодателя да одобри. Фактът, че ищецът е избрал поръчителят да бъде посоченото и предварително одобрено от кредитодателя лице и договорът за кредит е бил сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя извода, че договора за поръчителство с Мултитюд Банк е задължително условие за получаването на кредита. След като е избрана от длъжника опцията за обезпечаване с поръчителство, предоставено от лице, сочено от кредитора, то за последния е вече известен разхода за такса „Гарант“. На практика, насочвайки потребителя към определено дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още при сключването му. Несъмнено е, че при включване на дължимата сума за таксата за гарант – в размер малко над 1/5 от размера на заемната сума, в ГПР, същия би надхвърлил по размер максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК.

На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - т.9, договорът за 4 потребителски кредит е недействителен. На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.10, ал.1 от ЗПК вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК вр.чл.19 от ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за заем №1262329/22,05,2023 г., сключен между ищеца и ответника „Фератум България” ЕООД е основателен и следва да бъде уважен.