Протокол № 5365 от 17.09.2026, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 5365 гр. Варна, 17.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря И.на Илк. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20253110110451 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:14 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ищецът С. И. П., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адвокат И. З., редовно овластен и приет от съда от днес.

Ответникът А. Б. Б., редовно призована, явява се лично, видно от извършена справка с документ за самоличност, представлява се от адвокат С. С., редовно овластен и приет от съда от днес.

Вещото лице М. Д. А., редовно призована, се явява.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. З.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че с оглед редовното призоваване на страните не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

1

АДВ. З.: Допълнения и уточнения към сезиралата съда искова молба няма да правим, нямаме такива. Поддържаме исковата молба, няма какво да добавим.

АДВ. С.: Нямаме допълнения и уточнения към писмения отговор.

Освен по доклада – да се допълни докладът досежно процесния период от 30.07.2025 г. до 25.08.2025 г.

СЪДЪТ констатира, че в доклада е отразен точно този период.

СЪДЪТ, на осн. чл. 145, ал. 3 ГПК, ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.

АДВ. З.: Нямало е конкретни предложения, от страна на моя доверител многократно е… То всъщност не е семейно жилище, господин Председател, не е и било семейно жилище, те са живели там с децата, но е собственост на ищеца

ОТВЕТНИЦАТА: Но сме нямали брак, били сме във фактическо съжителство, на семейни начала.

АДВ. З.: Което е било прекратено, след което имаше дело за издръжка, то не беше обжалвано, на практика моят доверител е осъден да плаща издръжка за по-малката си дъщеря – Г.. Не е възможно да се спогодим.

ОТВЕТНИЦАТА: Не е възможно да се спогодим.

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и с оглед невъзможността страните да постигнат спогодба, на основание чл. 146 ГПК пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото съобразно проекта за доклад, обективиран в Определение № 854/16.01.2026 г.:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Производството е образувано по предявен от С. И. П., ЕГН **********, действащ чрез адв. И. З., против А. Б. Б., ЕГН **********, действаща чрез адв. С. В., осъдителен иск за присъждане в полза на ищеца сумата в размер на 409.03 евро /800.00 лв./, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собственото на ищеца. жилище, представляващо Апартамент № *, на * етаж във вход * на бл.* в жк."*" на гр.*, с идентификатор *, съгласно Заповед за одобрение на КККР */* г., издадена от Изпълнителния директор на АК за периода от 30.07.2025 Г. до 25.08.2025 г., ведно със законна лихва върку главницата за периода от подаването на исковата молба в съда - 09.09.2025 г., до пълното й изплащане.

I. Oбстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на жилище, с площ 60 кв.м., представляващо Апартамент № *, на * етаж във вход * на бл.* в жк."*" на гр.*, представляваш СОС с идентификатор * съгласно Заповед за одобрение на КККР */* г., издадена от Изпълнителния Директор на АК.

Сочи, че горепосоченият апартамент, който е изцяло обзаведен, се ползва от А. Б. Б. без същата да заплаща на ищеца каквато и да била парична сума, въпреки че ответницата работила при двама работодатели.

2

Твърди, че не може да ползва жилището си, тъй като ответницата е поискала и е била издадена Заповед за незабавна защита въз основа на Определение № 10307/29.07.2025 г. по гр.д. № 20253110109456 по описа на Районен съд Варна, която го ограничавала да приближава пострадалото лице А. Б. Б. с адрес: гр.*, ж.к."*" бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.

С оглед издадената заповед, ищецът излага, че няма възможност да ползва собственото си жилище и е принуден да живее под наем, като счита, че по този начин ответницата се обогатява неоснователно, доколкото не плаща наем, който според ищецът с оглед публично достъпната информация за аналогични имоти би бил между 357.90 евро /700.00 лв./ и 460.16 евро /900 лв./.

По същество се моли съдът да уважи предявения иск като основателен и да осъди ответницата да заплати процесната сума.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Направени са и доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала отговор, в който оспорва изцяло исковата молба като неоснователна и недоказана.

По същество твърди, че с ищеца живеели на семейни начала повече от двадесет години. От съвместното си съжителство имали две родени деца - Д. П. на 19г. и Г. П. на 9г. В този период същите са живеели в процесния апартамент, в който са родени и отгледани и двете им деца. Излага се, че ответницата финансирала изцяло ремонта на това жилище, както и цялостното му обзавеждане.

Ответницата оспорва твърденията на ищеца, че издадената в полза на ответницата заповед за незабавна защита е ограничила достъпа му до жилището, както и твърденията за сключването на неформален договор за заем за послужване относно процесния апартамент.

Оспорва сумата, която ищецът сочи за актуална с оглед локацията на жилището.

По същество моли за отхвърляне на предявения иск.

Изразява становище по доказателствените искания на ищеца.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

II. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника.

Предявеният осъдителен иск с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

III. Кои права и кои обстоятелства се признават:

По делото не са налице безспорни факти и обстоятелства.

IV. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване:

По делото липсват въведени, неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и 155 от ГПК.

V. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154 ал.

1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Ищецът следва да установят по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване 1./ че е собственик на процесния апартамент; 2./ фактическото ползване на апартамента от ответника без основание за това; 3./ периода на ползване на апартамента без основание от ответника; 4./ размера на сумата, с която е обеднял поради невъзможност да реализира евентуална наемна цена от апартамента и размера на обогатяването на ответника;

5./ забавата на ответника.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, включително да установи по несъмнен начин чрез пълно и главно доказване, че ползва процесния имот на 3 годно правно основание, а при установяване на горното от ищеца – да докаже своите перемпторни и дилаторни възражения, както и това, че е погасил претендираната сума.

УКАЗВА на страните възможността, в срок до съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото и дадените им указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК, на основание чл. 146 ал. 3 ГПК.