Решение № 9234 от 15.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9234 гр. София, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Частно гражданско дело № 20221110138805 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по молба с вх. № 149763/19.07.2022 г., подадена от Г. АНТ. Б., с която се отправя искане да й бъде разрешено да продаде собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, район Слатина, ул. „Гео Милев“ № 116Б, вх. А, ет. 3.

В молба се сочи, че молителката е италианска гражданска, като на 20.03.1997 г. е сключила гражданки брак с лицето Винченцо Б., от който нямат родени деца. Излага се, че процесният недвижим имот не представлява семейно жилище по смисъла на § 1 от ДР на СК, тъй като не е обитаван от двамата съпрузи, но причината за инцииране на производството е формалното изискване на нотариус съпругът на молителката да даде съгласие за извършване на продажбата.

Съдът, след като съобрази изложените в молбата доводи и приложените към нея писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените към сезиращата молба писмени доказателства, както и от служебно изготвената от съда по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. справка за молителката се установява, че на 20.03.1997 г. същата е сключила граждански брак с Винченцо Б., от който брак няма родени деца, като процесният апартамент е лична нейна собственост.

По делото е представена и декларация по чл. 534 от ГПК, подадена от Г.

АНТ. Б., в която същата декларира, че от 2009 г. живее със съпруга си в Италия в семейно жилище – изключителна нейна собственост, като съпругът 1 й никога не е живял в апартамент № 5, находящ се в гр. София, район Слатина, ул. „Гео Милев“ № 116Б, вх. А, ет. 3.

Съгласно разпоредбата на чл. 26 от СК за разпореждане със семейното жилище, дори и когато то е лична собственост на единия съпруг, съгласието на другия съпруг е задължително. Това изискване е гаранция срещу накърняване на интересите на семейството. Такова изискване обаче няма в случаите, когато двамата съпрузи имат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях, както и в случаите, когато имотът лична собственост на единия от съпрузите не е семейно жилище по смисъла на §1 от ДР на СК, т.к. обратното по съществото си би ограничавало правото на собственост. Ето защо, а и предвид обстоятелството, че самата молителка твърди, че процесният недвижим имот не е семейно жилище на нея и съпруга й по смисълът на §1 от ДР на СК, включително че семейното жилище представлява апартамент, находящ се в Италия – изключителна собственост на съпругата, а от брака няма ненавършили пълнолетие деца, исканото разрешение по чл. 26 от СК се явява неоснователно. В тази връзка и при така изложените и подробно описани по-горе твърдения на молителката досежно процесния недвижим имот и изричното посочване, че последният не е семейно жилище по смисъла на закона, при разпореждане с такъв имот лична собственост на молителя, не е необходимо съгласието на съпруга й. С правилото на чл. 26 от СК, както бе отбелязано, се ограничава правото на лична собственост и затова то не може да бъде тълкувано разширително.

Недействителни са само договори, които законът обявява за такива, а разпореждането с недвижим имот, лична собственост на единия от съпрузите, който не е семейното им жилище, е действително, т.к. този имот дори не е служил за задоволяване на жилищните нужди на съпрузите. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи още, че за него не лежи служебно задължение да събира доказателства в полза на изложените от молителя твърдения, целящи удостоверяване на данни за гражданския му статус, притежаваното от съпрузите недвижимо имущество и др. п. обстоятелства, респ. улесняване изповядването на бъдеща сделка, а задължението да прецени дали молбата, предмет на настоящото разглеждане, е допустима, с оглед изложените в нея твърдения и направените въз основа на тях искания, и основателна, с оглед приложените към нея доказателства, като в случай на наличието на предвидените в закона формални предпоставки за издаване на исканото разрешение, следва да се води единствено от интереса на ненавършилите пълнолетие деца и семейството. Предвид изложеното и доколкото по делото не се установява наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки, в които единствено е допустимо да се ограничава правото на лична собственост с правилото на чл. 26 от СК, съдът 2 приема молбата, предмет на настоящото разглеждане, за неоснователна и като такава следва да я остави без уважение, без да излага доводи дали проектната разпоредителна сделка би навредила или не на интересите на семейството.

Воден от горното и на основание чл. 26 от СК съдът, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 149763/19.07.2022 г., подадена от Г. АНТ. Б., ЕГН **********, с която се отправя искане да й бъде разрешено да продаде собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, район Слатина, ул. „Гео Милев“ № 116Б, вх. А, ет. 3.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3