Решение № 484 от 22.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Б., 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20232120201050 по описа за 2023 годИ.

Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от „Б.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б., ж.к.... чрез управителя Х. М. О. и съдебен адрас в гр.Б., ул.... чрез адв.К. Д. АК-Б. срещу наказателно постановление №02-2300010/22.02.2023г издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“–Б., с което за нарушение на чл. 62 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди се, че констатацията на АНО за наличие на трудово правоотношение, за което да бъде сключен писмен договор не се подкрепя от събраните доказателства. Претендират се разноски. Сочат се нови гласни доказатества.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт , който оспорва жалбата.

Моли да се потвърди наказателното постановление. Претендира се ЮК възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване от легитимирано лице и се явява процесуално допустима. Жалбата е подадена пред материално и териториално компетентен съд, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите от закона реквизити. Производството пред съда е редовно образувано.

След преценка на събраните по делото доказателства, в това число и гласните такива 1 в хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира установено от фактическа страна следното:

Н а 13.12.2022г, около 12,30 часа, свидетелите В. В. и И. Д. и двете на длъжност инспектори в Д„ИТ“–Б. посетили обект-магазина за аксесоари, находящ се в гр.Б., ул.“А. Б.“ № ..., стопанисван от „Б.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б.. В магазина установил лицето С. Н. Г. с ЕГН ..., което консултирало клиенти, маркирало и издавало касов бон приемало пари и връщало ресто. Легитимирали се на свидетеля Г. и й дали да попълни справка по чл.402 ал.1 т.3 вр. чрл.402 ал.2 от Кодекса на труда (лист 17 от делото). В тази справка С. Г. посочила трите си имена и адрес както и посочила магазина където поляга труд и кой е търговецът, който го стопанисва. Посочила още, че рабти на длъжност „продавач“ с работно време от 10 до 14 часа, без почивки в този интервал през деня. Не посочила трудово възнаграждение. Също декларирала, че няма сключен писмен трудов договор и че това е първият й работен ден. Свидетелките инспектори в Д“ИТ“ я попитали как като е за първи ден е запозната с вида на стоките в магазина и цените на артикулите, а Г. им отговорила, че преди години е работила за друго дружество на същия управител. Казала още, че колежката й в момента била на зъболекар и имала почивен ден, позвънила й по телефона и след около половин час пристигнала свидетелката Т. Н. работеща в магазина като продавач.

На 03.01.2023г свидетелката Д. заедно с колегата си свидетелят В. отново, но този път случайно минали покрай същия магазина и видели, че отново С. Г. била там и то сама.

Затова около 16,00-16,30 часа отново посетили магазина и отново установили Г. там. Дали й да попълни отново справка и тя отказала, като заявила, че ще почака да дойде управителят на дружеството стопанисващо магазина. След около 15-20 минути се появил Х. О. и казал на Г. да не попълва справка, а да пише, че е на гости На 20.12.2022г и на 06.01.2023г като и на 12.01.2023г при проверака на докумнти в Д“ИТ“ –Б. не били представени документи касаещи трудово правотношение със свидетеля С. Г.. Такъв липсвал и на датата на проверката-13.12.2022г. При извършена справка в информационната система на ИА ГИТ, регистър на на трудовите договори по БУЛСТАТ на дружеството „Б.“ ЕООД не били установени данни за регистриран трудов договор между него и С. Г. към 13.12.2022г в 12,30 часа, поради което свидетелят В. В. счела, че дружеството „Б.“ ЕООД в качеството на роботодател съгласно §1 т.1 от ДР на КТ не е уредил като трудови правоотношения при предоставянето на работна сила и към 13.12.2022г не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето С. Н. Г. с ЕГН **********, с което е нарушило чл.62 ал.1 от КТ и съставила срещу него акт за установяване на административно нарушение №02-2300010 на 12.01.2023г (лист 11 от делото).

Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството-работодател, който го подписал с възражения.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били направени писмени възражения (лист 13 и 14 от делото). В тях се твърди, че констатациите в акта не се доказват от събраните писмени доказателства, като се акцентира, че не са посочени съществените елементи обосноваващи трудово правоотношение.

2

Въз основа на акта и на останалите писмени доказателства и като е взел предвид и писмените възражения, н а 22.02.2023г административнонаказващият орган издал атакуваното понастоящем наказателно постановление №02-2300010 (лист 7 от делото), в което дословно е възпроизведено съдържанието на акта като описание на фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение. Същото е квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.

След съставяне на наказателното постановлание административнонаказващият орган пристъпил към връчване му на дружеството-нарушител. За целта постановлението било изпратено по куриер и връчено лично на управителя на 23.02.2023г (лист 10 от делото).

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите В. В. и И. Д..

Показанията им потвърждават описаната в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка. Съдът ги кредитира като безпристрастни и изчерпателни. По молба на жалбоподателя съдът разпита в качеството на свидетели и С. Г. и Т. Н.. Съдът не кредитира техните показания като ги намира за предубедени. Двете свидетелки изграждат поддържаната в жалбата версия, че С. Г. съвсем случайно на 13.12.2022г е отишла на гости в магазина където работела приятелката й Н.. Последната й се оплакала, че има проблем с венците и я помолила да остане в магазина докато е при зъболекаря си. Точно по това време, докато Г. била сама в магазина и обслужвала клиенти, я заварили проверяващите. На предложената справка тя попълнила данни, които й били продиктувани от самите проверяващи. По време на втората проверка на 03.01.2023г С. Г. отново била в магазина, но този път за да се види с управителя, който обаче я оставил и излязъл. На 03.01.2023г свидетелката Н. не била на работа. Съдът не даде вяра на тази версия и не кредитара показанията на свидетелите Н. и Г..

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните (в посочения по-горе смисъл) и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия, по закон по аргумент на Заповед №З-0693 от 25.08.2022г (лист 25 от делот). От формална страна са спазени изискванията на чл.42 чл.57 от ЗАНН. И двата акта са издадени в сроковете на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Нарушението, за което е санкционирано дружеството –жалбоподател е доказано по несъмнен начин. Направеното възражение, че в справката липсвали елементи на трудовото правоотношение (непосочване на трудово възнаграждение) съдът не кредитира. Според показанията на свидетеля В. В. (лист 36 от делото) С. Г. обяснила, че не е било още уговорено трудовото й възнаграждение поради факта, че управителят бил в чужбИ., каквото доказателство е представено (на лист 5 от делото) ведно със жалбата.

3

По несъмнен начин се доказва извършеното от дружеството административно нарушение. Съгласно чл.414 ал.3 от КТ за посоченото нарешение на чл.62 ал.1 от КТ се налага имуществена снакция в размер от 1500 до 15 000 лева. Определената санкция в размер на 1600 лева е в минималния размер и съдът я намира дза справедлива, като по този начин с нея се постигат целите на закона визирани в чл.12 ЗАНН.

Настоящата инстанция е на мнение, че е отчетена обществената опасност на деянието и размерът на наложената санкция е съобразен с това. Съдът не счита, че деянието представлява маловажен случай. Таково изключение и законодателят не е предвидил в КТ.

Обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

С огледа изхода на спора следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Д „ИТ“–Б. ЮК възнаграждение, което според чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде в размер от 80 лева.

Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление постановление №02-2300010/22.02.2023г издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“–Б., с което на от „Б.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б., ж.к.... чрез управителя Х. М. О. и съдебен адрас в гр.Б., ул.... чрез адв.К. Д. АК-Б. за нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.

ОСЪЖДА от „Б.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б., ж.к.... чрез управителя Х. М.

О. да заплати в полза на Д„ИТ“–Б. ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4