Решение № 407 от 26.11.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 820/2024
- Вид
- Решение № 407
- Подписан
- 26.11.2024
- В сила
- 04.01.2025
- Състав
- Снежана Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.7, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 407 гр. П., 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220200820 по описа за 2024 година взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „СЕЗАРИА“ ООД, ЕИК: 207253606, със седалище и адрес на управление: град В., обл.П.,Стопански двор на ТКЗС - В., представлявано от управителите Д. И. М. и Л. А. Р. против НП № 132400141 от 10.05.2024 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.П., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ на дружеството, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 ( хиляда и осемстотин ) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, който подържа жалбата и иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание АНО – Директора на ДИТ - П. се представлява от ст.юриск.Шотева, която оспорва жалбата и пледира НП да бъде 1 потвърдено.
И двете страни претендират разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че на 28.12.2023 година, в качеството си на работодател не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И. К. К. от град В., с ЕГН: **********. Нарушението било извършено на 28.12.2023 година, когато около 12,00 часа И. К. бил заварен да работи в обект на дружеството, представляващ птицеферма за отглеждане на патици, и констатирано на 12.01.2024 год., при преглед на фирмената документация на дружеството-жалбоподател и след служебна справка в регистър трудови договори, при което било установено, че към момента на проверката на място в обекта, както и до приключване на проверката за завареното да работи лице И. К. няма сключен трудов договор в писмена форма.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.62, ал.1 във връзка чл.1, ал.2 от КТ.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН от свид.Ф. А. главен инспектор в ДИТ - П., въз основа на който било издадено атакуваното НП. НП било получено от пълномощник на дружеството – жалбоподател на 16.05.2024 год. , а жалбата била подадена чрез АНО по пощата на 30.05.2024 год. , видно от пощенското клеймо на л.7 в делото, т.е. в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Като свидетели по делото бяха разпитани актосъставителя Ф. А. , И.
К. и Т. Б..
Свид.Б. установи, че заедно със съпруга й Х. работили в птицефермата, стопанисвана от дружеството – жалбоподател, намираща се в стопанския двор на бившето ТКЗС в град В., в периода от 06.11.2023 год. до 28.12.2023 год. Задълженията, които свид. Б. и съпруга й имали 2 като работници се свеждали до отглеждането на патици. Хранили ги, поели ги, давали им лекарства, палили им печки през нощта. През цялото това време като управител в птицефермата работел свид.И. К.. Той посрещнал свид.Б. и съпруга й и ги настанил в стая в една от сградите в стопанския двор, където те нощували. Постоянното им присъствие на място се налагало от естеството на работата. Свид.К. сам се представил като „шеф“ на свид.Б., на която още в началото казал, че трябва да слушат само него, защото „той коли, той беси“ – цитат от показанията на свид.Б..
Свид.К. постоянно наблюдавал работата на свид.Б. и съпруга й.
Освен това той също се грижил за птиците. По цял ден разкарвал слама с малко тракторче.
За месец ноември 2023 год. заплатата на свид. Б. и съпруга й , била дадена от свид.К..
Сградата, в която живеели свид.Б. и съпруга й била в изключително лошо състояние, поради което от месец декември в същата започнали СМР /строително – монтажни работи/. През нощта на 28.12.2023 год. около 02,00 часа, докато съпруга на свид.Б. спял, върху същия се срутили около 3 кв.м. мазилка от тавана на стаята, в която нощувал. Лицето пострадало.
Започнало да уринира кръв. Това силно изплашило свид.Б., която телефонирала на В. – мъжът на собственичката Л. Р. и му разказала за случилото се. В. изпратил на място свид.К.. Той отишъл във фермата и след като се уверил, че състоянието на пострадалия не налага спешна помощ, обещал че на сутринта ще ги закара с личния му автомобил на лекар. След като се прибрал, свид.К. получил ново обаждане от В., който го помолил пак да отиде във фермата, за да занесе 1 000 лева на Б..
Свид.К. изпълнил и това поръчение. Няколко часа след това свид.Б. поискала от В. още пари, тъй като се била консултирала че лечението ще струва около 2 000 лева.
Сутринта В. и свид.К. отишли в птицефермата и казали на свид.Б. и съпруга й да събират багажа си и да си отиват. При това положение около 10,00 часа свид.Б. телефонирала на тел.112 и съобщила за инцидента. На място бил изпратен екип от инспектори от ДИТ – П. в състав свид.Ф. А. и Н.С., които пристигнали на място около обяд. Пристигайки, те възприели как свид.И. К. избутва от входния портал свид.Б. и съпруга й, след което 3 сложил верига и катинар на вратата. Свид.К., който се представил на инспекторите за управител, отказал да ги допусне вътре в обекта, под предлог че имало специална процедура за външни посетители, свързана с обезпаразитяване на дрехи, обувки и т.н. В крайна сметка, след намесата на органите на РУ - Септември, инспекторите от ДИТ – П. влезли в обекта и посетили стаята на инцидента. Така те възприели паднало от тавана парче с приблизителни размери 3 кв.м., както и извършването на СМР.
Впоследствие, след като сТ.ло ясно че свид.Б. и съпруга й Х. полагали труд за дружеството – жалбоподател от 06.11.2023 год. и че със същите не били сключени трудови договори, с постановление свид.А. обявил съществуването на трудови правоотношения. Свид.К. отказал за него да бъде обявено съществуващото трудово правоотношение. Собственоръчно той попълнил декларация / л. 21 в делото/, в която посочил че работи в дружеството - жалбоподател като управител от 25.06.2023 год., на 6 – часов работен ден, почивни дни – събота и неделя и трудово възнаграждение - 1000 лева. Написал и обяснение относно инцидента със съпруга на свид.Б. /л.22 в делото/, в което посочил че около 02,00 часа на 28.12.2023 год. по телефона му се обадила Л. /собственичката и управител на дружеството – жалбоподател/, която му казала да занесе 1 000 лева на Т. и Х. /свид.Б. и съпруга й/, понеже щели да пътуват рано сутринта, а тези пари те трябвало да получат на 31.12.2023 год.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Ф. А. и свид.Т. Б., отчасти от показанията на свид.И. К., както и изцяло от писмените доказателства, събрани по време на извършената от инспекторите на ДИТ – П. проверка. СТ. ясно от показанията на свид.А., който е един незаинтересован от изхода свидетел, въпреки служебната си връзка с АНО / поради липсата на личен мотив/ , че на 28.12.2023 год. свид.К., който се представил за управител на дружеството - стопанисващо птицефермата в стопанския двор на град В. , се е намирал на входния портал, избутвайки навън свид.Б. и съпруга й, след което поставил верига и катинар на вратата. Впоследствие той не разрешил на инспекторите от ДИТ да влязат в обекта , като същите били допуснати едва след намесата на местната полиция. По време на проверката свид.А. наблюдавал как свид.К., който бил облечен с работни дрехи разкарвал фуражи с малък трактор. Така възприетото от страна на 4 свид.А. напълно кореспондира с показанията на свид.Б., като въз основа на тези устни доказателства, подкрепени от писмените такива се установява възприетата горе фактическа обстановка, от която съдът прави следните правни изводи:
Доказаха се до степен на несъмненост основните елементи на трудово правоотношение: работно време, работно място и трудово възнаграждение за договорената работна сила. Тези елементи са посочени от свид.К. в саморъчно попълнена от него декларация, без ничия помощ или натиск, както сам поясни в разпита си като свидетел.
Изолирани и напълно опровергани от осТ.лите устни и писмени доказателства осТ.ха твърденията на свид.К., че е започнал работа в птицефермата едва на 01.01.2024 год., а до тази дата посещавал обекта само за да го наглежда, т.к. започнали да доставят техника. Тези неверни твърдения явно са резултат от обстоятелството, че свид.К. продължава да работи в дружеството – жалбоподател.
При това положение съдът намира за доказано до степен на несъмненост, че уговорката между дружеството – жалбоподател и свид.
И. К. за работата му в процесната птицеферма представлява уговорка за предоставяне на работна сила със всички съществени елементи на трудово правоотношение – работно място, работно време и възнаграждение.
При това положение дружеството-жалбоподател законосъобразно е санкционирано за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Съдът счита, че при определяне размера на имуществената санкция АНО не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната индивидуализация.
В НП АНО е посочил като отегчаващо обстоятелство, че по време на проверката в обекта на контрол освен свид.К. били установени и други лица с неуредени трудови правоотношения. Това обстоятелство не може да се отчита като отегчаващо, тъй като за неизпълнението на трудовото законодателство спрямо другите лица жалбоподателя носи отделна административно наказателна отговорност, а на съда е служебно известно, че е и понесло такава.
Ето защо и като не приема посоченото от АНО обстоятелство като отегчаващо, съдът намира, че наложената имуществена санкция следва да се намали до минимума предвиден в закона, а именно в размер на 1500 лева, с което целите 5 на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.
При този изход на делото, тъй като нарушението е факт, в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, към която структурно принадлежи ДИТ - П. следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 120 лева, като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на събраните писмени и устни доказателства и времетраенето на проведените две открити съдебни заседания.
Това възнаграждение следва да се присъди по съразмерност, съответно на намаляването на имуществената санкция, като възлиза на 100 лева. Разноски по съразмерност се дължат и на жалбоподателя, като същите възлизат също на сумата от 100 лева. Възражението на процесуалния представител на АНО за прекомерност не е основателно, тъй като договореното възнаграждение като размер / 600 лева при минимално предвиден в НМАВ размер 480 лева/ е съответно на критериите за фактическа и правна сложност, посочени горе.
По изложените съображения, РС-П., на основание чл.63, ал.2, т.4 във връзка с чл.63, ал.7, т.4 от ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 13-2400141 от 10.05.2024 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.П., с което на „СЕЗАРИА“ ООД, ЕИК:
207253606, със седалище и адрес на управление: град В., обл.П.,Стопански двор на ТКЗС - В., представлявано от управителите Д. И. М. и Л. А. Р. , на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв. (хиляди и осемстотин лева), като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА „СЕЗАРИА“ ООД, ЕИК: 207253606, със седалище и адрес на управление: град В., обл.П.,Стопански двор на ТКЗС - В., представлявано от управителите Д. И. М. и Л. А. Р. ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с код по БУЛСТАТ: 831545394, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр.София юрисконсултско възнаграждение по съразмерност в размер на 100 лв. (сто лева).