Присъда № 5 от 29.03.2023, Районен съд - Радомир

М О Т И В И към присъда № 5/29.03.2023 г. по НОХД № 301/2021 г. по описа на РдРС (изготвени на 10.04.2023 г.):

С обвинителен акт Районна прокуратура – П., Териториално отделение - Р. е повдигнала обвинение против К. В. Д., роден на . г. в гр. П., с постоянен адрес: гр. Р., ж. к. „Т.“, бл. ., вх. ., ет. . ап. ., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********, за това, че на 12.12.2016 г. в гр. Р., чрез използване на неистински документ (договор за потребителски кредит № . г. между „В.“ ЕООД и М. М. Д. от гр. Р.), получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 1150,00 лева, собственост на „В.“ ЕООД, с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, както и за това, че на 12.12.2016 г. в гр. Р., сам е съставил неистински частен документ (договор за потребителски кредит № . г. между „В.“ ЕООД и М. М. Д. от гр.

Р.) и го употребил, за да докаже, че съществува задължение за М. М. Д. в размер на 1150,00 лева – престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.

Представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение и по изложените съображения в съдебно заседание пледира за налагане на наказание за престъплението по чл. 212, ал. 1 НК за срок от две години „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и шест месеца и наказание за престъплението по чл. 309, ал. 1 НК за срок от четири месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, като на основание чл. 23, ал. 1 НК да се определи едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години и шест месеца.

Адвокат – защитникът на подсъдимия моли съда да постанови оправдателна присъда, тъй като по делото не са събрани доказателства, от които да може да се направи несъмнен и категоричен извод същият да е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.

Подсъдимият не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда.

При дадената последна дума подсъдимият не е изложил нови обстоятелства по същество.

Р.ският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К. В. Д. е роден на . г. в гр. П., с постоянен адрес: гр. Р., ж. к. „Т.“, бл. ., вх. ., ет. . ап. ., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.

Същият към датата на извършване на процесните деяния не е осъждан.

Дружеството „В.“ ЕООД, гр. Я. било вписано в регистъра на финансовите институции при БНБ с рег. № BG00366 със заповед на подуправителя на БНБ № . г.

Вписано е в ТР с предмет на дейност: отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, 1 финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на участия в други финансови институции, факторинг, застрахователно агентство, всички други дейности, незабранени по закон и след снабдяване с лицензии за извършване на дейностите, когато това се изисква по закон. Така посоченото дружество имало офис в гр. Р., който бил отворен през 2014 г. За времето от откриване на офиса до м. декември 2018 г. в него работили като длъжностни лица св. Р. М. С. - касиер, св. М. М. И. - офисмениджър, св. Д. Т. Т. – регионален мениджър, св. Л. А. Б. – технически сътрудник и подс. К. В. Д. – инкасатор дългови задължения, но към 12.12.2016 г. без сключен трудов договор. Св. Р. С., в качеството ú на касиер, отговаряла за паричните средства в касата, отчитането им и отпускането на кредити. Паричните средства в офиса на фирмата в гр. Р. се съхранявали в дървено чекмедже, което не се заключвало и всеки от офиса имал достъп до него. Подс. К.Д. изпълнявал задълженията на куриер и в случай, че някой от длъжниците е допуснал просрочие, той го уведомявал, като имал право да взима вноски от клиентите и да ги отчита в офиса на дружеството.

За да се отпуснел кредит на определено лице, същото попълвало документ за кандидатстване, касиерът на дружеството записвал данните и ги изпращал в седалището на дружеството, където се извършвала проверка в ЦКР. За кредити над 1200,00 лева се искало одобрение от регионалния мениджър. В офисите на фирмата се работело с програмен продукт, в който се попълвали личните данни на клиента, изчислявал се размерът на вноските и лихвата, след което договорът се разпечатвал на хартиен носител и се подписвал от кредитополучателя и касиера, в случая – от Р. С.. За да се попълнят данните на кредитополучателя, в програмния продукт се влизало с парола, която била известна единствено на св. Р. С., Д. Т. и Л. Б.. След подписването на договора от страна на кредитополучателя и представляващия дружеството (св. С.), последната давала на ръка отпуснатите в заем парични средства, за което се издавала разписка, която се подписвала от касиера и кредитополучателя.

През м. декември 2016 г. подсъдимият Д. имал нужда от парични средства и решил да се сдобие със същите, като представи неистински частен документ от името на клиент пред дружеството „В.“ ЕООД и след като бъде отпуснат кредит, да вземе сумата за себе си, т. е. да получи без правно основание чуждо движимо имущество. За целта същият попълнил формуляр за кандидатстване за кредит от 12.12.2016 г. и договор за потребителски кредит № . г. между „В.“ ЕООД и М. М. Д. без последният да присъства на подписване на документите. Последните били представени пред длъжностно лице от „В.“ ЕООД в офиса на дружеството в гр. Р.. В резултат на подписания договор подсъдимият Д. получил сумата от 1150,00 лева.

След като през 2017 г. в офиса на фирмата в гр. Р. започнала работа св. М. И., на длъжност „офис мениджър“, при нея дошъл св. М. Д., който ú заявил, че не е подписвал договор за кредит № . г., след което св. И. сигнализирала компетентните органи и било образувано следствено дело № 43/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – П.. Видно от заключението по изготвената съдебно – почеркова експертиза, неоспорено от страните е, че ръкописните текстове със съдържание „М. М. Д.“ в договор за потребителски кредит № . г. са изпълнени от К. В. Д.. Подписите, положени в графа „Кредитор“ в договора за кредит и в графа „Броил сумата“ в РКО от 12.12.2016 г., са изпълнени от Р. М. С.. Останалите инкриминирани подписи в договора са изпълнени от подс. Д.. Ръкописните текстове със съдържание „911“ и „911/12122016“ не са изпълнени от Р. М. С..

Приетата фактическа обстановка аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на 2 престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, поради което следва да се ангажира наказателната му отговорност.

Наред с това, съдът призна подсъдимия за невиновен за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение.

По доказателствата:

Съдът прие гореописаната фактическа обстановка като безспорно установено и доказана, вземайки предвид доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към делото по реда на чл. 283 НПК, както и тези, събрани в хода на съдебното следствие, в т. ч. показанията на свидетелите М. И., Р. С., М. М., М.

Д., М. Г., И. Ч., Д. Т. и Л. Б., заключенията по изслушаните съдебно – почеркова експертиза и съдебно – счетоводна експертиза и справката за съдимост на подсъдимия Г..

От правна страна:

За осъществяване на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, което е съставно престъпление, е необходимо на първо място, деецът да използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, а на второ място - да получи чуждо имущество, което вследствие на акта на имуществено разпореждане преминава от фактическата власт на пострадалия във фактическата власт на субекта на престъплението. Ролята на документа, използван като средство на документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК, е да създаде привидно правно основание за разпореждане с имуществото, предмет на престъплението, от страна на лицето, имащо фактическа власт върху него. По този начин документът (неистински, с невярно съдържание или преправен) е средството, способът, чрез който пострадалият се въвежда в заблуждение и именно той го мотивира да се разпореди със своето имущество в полза на субекта на престъплението. Това престъпление от субективна страна може да бъде извършено само с пряк умисъл - деецът трябва да съзнава, че използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, че с този документ той въвежда в заблуждение измаменото лице, както и че ще получи чуждото имущество (на заблуденото лице) именно в резултат на въвеждането му в заблуда чрез представения документ. Тоест, документът има двойствено предназначение - да служи като основание, макар и привидно, за получаване на имуществото и да заблуждава съответното лице да извърши акт на разпореждане. Ако инкриминираният документ (официален или частен) не съчетава тези два белега, то същият не би бил годно средство за документна измама. Съдебната практика приема, че ако документът не изпълнява посочената функция в механизма на престъплението, открит остава въпросът за обикновената измама. Приема се, че не е достатъчно само да бъде използван неистинският документ или документът с невярно съдържание, а именно той да заблуди съответното лице, което има фактическа власт върху предмета на престъплението, относно основанието за получаване на обществено имущество.

Освен горното се приема, че следва да се разграничават документните престъпления от документната измама. Основен елемент от състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК е деецът да е получил съответното имущество без правно основание. Освен горното, деянието по чл. 212, ал. 1 от НК изисква наличие на пряк умисъл и користна цел - с намерение за присвояване на чуждото имущество, т. е. към момента на извършване на деянието деецът следва да е действал без намерение за връщане или заместване на имуществото. В конкретния случай по делото е установено, че подсъдимият безспорно не е имал намерение да върне сумата и реално да се задължи 3 по сключения договор за кредит.

От обективна страна съставът на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК изисква деецът да състави неистински документ съобразно легалната дефиниция за неистински документ, дадена в чл. 93, т. 6 от НК - този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. От изложеното следва, че материалният закон свързва неистинността на един документ единствено с неговия автор. Договорът, послужил като привидно основание за плащане, представлява конкретно писмено изявление на друго лице – св.

Д., а не на това, което действително го е съставило подс. Д..

Престъплението е довършено, когато след използването на документа и въз основа на него, имуществото бъде получено реално. Без значение за съставомерността на престъплението е това кой използва документа – този, който го съставя или лицето, което получава имуществото, като в настоящия случай и двете действия са извършени от подсъдимото лице.

В конкретния случай по безспорен и категоричен начин от заключението на назначената по делото съдебно – почеркова експертиза се установява, че подс. Д. е съставил неистински частен документ. Той е подписал договор за паричен заем със страни „В.“ ЕООД и М. М. Д., като кредитоискател, вместо последният.

Посоченият договор представлява привидно основание за плащане от страна на кредитната институция на кредитоискателя по договора за паричен заем (в случая св.

Д.) на сумата посочена в него като отпуснат кредит/заем и е бил използван от подс. Д. като средство за въвеждане в заблуждение на служителя, представляващ кредитната институция. След съставяне на договора той е станал годно основание и дава възможност подс. Д. да получи инкриминираната сума без правно основание, като в тази връзка е безспорно установено, че последният е подписал и разписката към договора за кредит, удостоверяваща получаването на сумата по кредита.