Решение № 441 от 10.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ..................... при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело № 20241110102796 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 респ. чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът ........................ е предявил срещу Е. А. С. по реда на чл. 422, ал. 1 респ. чл. 415 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 704,50 лева представляваща главница за цена на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ................, за периода от ......................, ведно със законната лихва от 20.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 154,04 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от .................... сумата 5,50 лева представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от ......................, ведно със законната лихва от 20.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 1,60 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от .............................. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 72737/2021 г. по описа на СРС, 119 състав, поправена с разпореждане от 17.11.2024 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на 1 основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от ....................... Поддържа, че съгласно общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.

Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по делото – Е. А. С., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди, доколкото не се доказва да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва и акцесорните претенции, тъй като счита, че не е била поставяна в забава. Поддържа, че сумите за дялово разпределение не се дължат на ищеца, а на трето лице, както и че същите не са доказани по размер и по основание. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца .............................. не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, 2 който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № .................. По силата на посочения договор ответницата е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

Договорът касае обект с абонатен № ............................

Съдът приема, че по делото е установено, че ответницата отговаря пред ищеца за заплащането на стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период. По делото няма данни върху имота да е учредено вещно право на ползване в полза на друго лице, да е отдаден под наем или да е прехвърлена собствеността преди или по време на процесния период, поради което именно ответницата е задължена за плащане на доставената до имота топлинна енергия. Дали ответницата ползва фактически имота е ирелевантно, тъй като законът свързва качеството потребител с носителя на правото на собственост или на ограничено вещно право на ползване. Обстоятелството дали и кога е открита партида при ищцовото дружество е без значение, доколкото в разглеждания случай ответницата е изключителен собственик на имота за процесния период, поради което откриването на партидата има само счетоводно значение и не може да дерогира законовата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 42 ДР на ЗЕ. За да се счита, че е налице облигационно отношение между доставчика и потребителя на топлинна енергия не е необходимо подаване на молба - декларация за откриване на партида, тъй като облигационното отношение се презумира по закон - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия (решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.). Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.

Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Обстоятелството, че във формуляра за отчет от 28.06.2019 г., изготвен от ФДР, като клиент е вписано друго лице е ирелевантно, доколкото ответницата е собственик на имота в топлоснабдената сграда, поради което имено тя е клиент на топлинна енергия за битови нужди през процесния период. Още повече, формулярът е 3 изготвен и подписан на 28.06.2019 г., която дата е след процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът по делото да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334.

Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който 4 задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 72737/2021 г. по описа на СРС, 119 състав – 20.12.2021 г., като в периода ....................... същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).