Разпореждане № 590 от 26.01.2026, Районен съд - Добрич

АЗПОРЕЖДАНЕ гр.Добрич

РАЙОНЕН СЪД ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII състав, в закрито заседание проведено на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЯ СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №20263230100300 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление **********, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу М. М. Д., ЕГН **********, настоящ адрес ********** – длъжник по Договор за потребителски кредит №2890860 от 22.12.2023г., сключен между същия и "Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 22.12.2023г., сключен между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, и по Договор за поръчителство от 22.12.2023г., сключен между "Кредисимо" ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, вземанията по които договори са били прехвърлени от „Ай тръст“ ЕООД на заявителя по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 04.08.2025г., за сумите, както следва: 232,24 EUR (двеста тридесет и две евро и 24 цента), представляваща главница за периода от 29.02.2024 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва за период от 23.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 36,80 EUR (тридесет и шест евро и 80 цента), представляваща договорна лихва за периода от 29.02.2024 г. до 30.09.2024 г., 58,58 EUR (петдесет и осем евро и 58 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2024 г. до 23.01.2026 г.

Заявителят претендира и направените в производството разноски за внесена държавна такса в размер на 10,86 EUR, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 EUR, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т.

1 във вр. чл. 103 и чл. 104 ГПК.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка за наличие на неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна нищожност както на договора за кредит, така и на договора за поръчителство в тяхната цялост.

Клаузата в чл. 4 от договора за кредит е вероятно нищожна по чл. 19, ал. 5 ЗПК, защото предвижда скрито допълнително възнаграждение. В тази 1 връзка, съдът приема, че договорът за поръчителство е също сключен в изпълнение на неравноправна клауза, а предвиденото възнаграждението е основано на неравноправна клауза по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т.

15 и т. 19 ЗЗП. Налице хипотезата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК по отношение на договора за поръчителство, защото същият цели допълнително възнаграждение за заемателя в нарушение на чл. 19 ЗПК, доколкото се установява от справка в ТР, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредитодателят, т. е. заемодателят и поръчителят са свързани лица.

Освен това, уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в общ размер на 207,28 евро (405,41 лева), като същият в действителност представлява над 81% от заемната сума. Налага се извод, че с договарянето на възнаграждение в посочения необосновано висок размер, определено отнапред и платимо на кредитора ежемесечно, ведно с вноските по кредита при инак алеаторен характер на сделката, едноличният собственик на капитала на дружеството-поръчител цели да си осигури всъщност плащания във връзка с отпуснатия кредит, значително надвишаващи установените с императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, заобикаляйки последната чрез поредица от отделни сделки с привидно самостоятелен характер.

От така изложеното следва, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП и е недействителен по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него.

При достигане на извод за вероятна нищожност на договор за поръчителство от 22.12.2023г. между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД, то престираните от дружеството към "Кредисимо" ЕАД суми не почиват на посоченото от заявителя Агенция за събиране на вземания ЕАД договорно основание, поради което същите не са могли и да бъдат прехвърлени на заявителя с Договор за прехвърляне на вземания от 04.08.2025г.

По изложените аргументи, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението следва да бъде отхвърлено в цялост, вкл. по отношение на исканите разноски.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заявление с вх. №1544/23.01.2026г. на заявителя Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление **********, срещу М. М.

Д., ЕГН **********, настоящ адрес **********, длъжник по Договор за потребителски кредит №2890860 от 22.12.2023г., сключен между същия и "Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437, обезпечен с Договор за предоставяне на 2 поръчителство от 22.12.2023г., сключен между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, и по Договор за поръчителство от 22.12.2023г., сключен между "Кредисимо" ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, вземанията по които договори са били прехвърлени от „Ай тръст“ ЕООД на заявителя по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 04.08.2025г., за сумите, както следва: 232,24 EUR (двеста тридесет и две евро и 24 цента), представляваща главница за периода от 29.02.2024 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва за период от 23.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 36,80 EUR (тридесет и шест евро и 80 цента), представляваща договорна лихва за периода от 29.02.2024 г. до 30.09.2024 г., 58,58 EUR (петдесет и осем евро и 58 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2024 г. до 23.01.2026 г., както и направените в производството разноски за внесена държавна такса в размер на 10,86 EUR, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 EUR.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Разпореждането в подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Добрич, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя, на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Надя Г. Славова )

3