Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 747 от 30.08.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 535/2024
Вид
Определение № 747
Подписан
30.08.2024
В сила
30.08.2024
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Пламен Калинов Кучев, Мирослав Данаилов Досов

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6 · Правилник за вписванията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 747 гр. Враца, 28.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно гражданско дело № 20241400500535 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от М. С. К. от гр.София против определение №360/27.05.2024г.на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр.дело №296/2024г., с което исковата молба на жалбоподателката против Д. И. Д. от гр.Бяла Слатина е била върната и производството по делото е било прекратено.

В частната жалба се твърди, че определението на районния съд е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и при неправилна обосновка.

Поддържа се, че жалбоподателката е изпълнила всички указания на съда за представяне на скици, но снабдяването й с удостоверение за данъчна оценка не е могло да се извърши в 7 дневен срок по вина на данъчната администрация. Твърди се, че районният съд не е посочил кои задължения не е изпълнила ищцата-жалбоподател, а освен това като е определил 7 дневен срок не се е съобразил със сроковете, в които работи администрацията.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Бяла Слатина е бил сезиран с искова молба, подадена от М. С. К. от гр.София против Д. И. Д. от гр.Бяла Слатина, за обявяването за окончателен на предварителен договор от 04.03.2019г. за покупко-продажба на идеални части от поземлен имот №012023 и от поземлен имот №048007. Предявен е и евентуален иск за сумата от 4770 лв.

1

В исковата молба се твърди, че ищцата предоставила в заем на ответника сумата от 4770 лв., който той следвало да върне до 04.03.2019г. Твърди се също, че за обезпечаване връщането на заема страните сключили предварителен договор за покупко-продажба за земеделски земи, който ищцата иска да бъде обявен за окончателен, тъй като заемът не е върнат.

С разпореждане №318/08.03.2024г. РС-Бяла Слатина е оставил така подадената искова молба без движение, като е указал на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да отстрани нередовностите на исковата си молба, като представи удостоверение за данъчна оценка на имотите, както и скици и схеми; да представи доказателства за собственост на ответника върху имотите, като при необходимост поиска издаването на съдебно удостоверение, което да послужи пред Агенцията по вписванията; да индивидуализира имотите съгласно чл.6 от Правилника за вписванията, вкл.да посочи граници и съседи на същите; да конкретизира петитума на исковата си молба като посочи на кое от основанията по чл.55 ЗЗД предявява евентуалния иск за сумата от 4770 лв.

Съобщението за така дадените до ищцата указания й е връчено лично на 02.04.2024г., при което с молба вх.№2048/11.04.2024г. ищцата е представила скици на имотите, както и доказателства да придобиването им от ответника. С молбата е поискано издаването на съдебни удостоверения за снабдяване с данъчни оценки и нови скици на имотите, тъй като се поддържа, че ответникът не е вписал промените в собствеността в ДАВ и имотния регистър. По отношение основанието на иска по чл.55 ЗЗД, с молбата си от 11.04.2024г. ищцата заявява, че предоставя на съда неговото определяне, съгласно трайната съдебна практика.

При така постъпилата молба, с разпореждане №544/16.04.202г. районният съд е постановил издаването на поисканите съдебни удостоверения след внасянето на следващата се такса за това и е указал на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства във връзка с издадените удостоверения.

Разпореждането е връчено на ищцата на 29.04.2024г., а видно от отбелязването на л.19 от делото, съдебните удостоверения са получени от ищцата на 08.05.2024г., след внасянето на 07.05.2024г.на държавната такса за тяхното издаване.

С молба вх.№2725/16.05.2024г., подадена по пощата на 15.05.2024г., ищцата уведомила районния съд, че данъчната служба в гр.Враца отказва да приеме съдебните удостоверения преди да бъдат издадени скици и характеристики на имотите, а според отговора на служителите от кадастъра скиците и характеристиките ще бъдат готови едва в края на месеца (м.май 2024г.). При тези твърдения ищцата е поискала удължаването на срока за представяне на скиците и данъчните оценки с 14 дни.

С обжалваното определение от 27.05.2024г. районният съд е приел, че срокът за изпълнение на указанията за представяне на удостоверение за данъчни оценки, скици и характеристики на имотите е изтекъл на 07.07.2024г. /една седмица от връчване на 2 разпореждане №544/16.04.2024г., а молбата за продължаване на срока е подадена едва на 16.05.2024г., т.е. след изтичането на срока за подаване по чл.63, ал.1 ГПК. Поради това е счел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени в срок е същата следва да бъде върната.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен състав намира обжалваното определение за правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК когато съдът констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК, той съобщава на ищеца да отстрани нередовностите в едноседмичен срок. Предвидената от закона (чл.129, ал.3 ГПК) санкция за неизпълнение в едноседмичния срок на задължението за отстраняване нередовностите на исковата молба, е нейното връщане. Очевидно е, че предвидения в чл.129, ал.2 ГПК срок е законов и според законодателя в общия случай той е достатъчен, за да може ищецът да предприеме необходимите действия по привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност, като се има предвид и това, че ищецът е разполагал с неограничен срок за подготовка, вкл.документална, на нейното подаване.

Независимо от очевидната законодателна логика при фиксиране на срока по чл.129, ал.2 ГПК, с разпоредбата на чл.63 ГПК е предвидена възможност законните срокове, какъвто е посочения, да бъдат продължавани, но при наличието на съответните предпоставки за това-да са налице уважителни причини, поради които указанията на съда не могат да бъдат изпълнени в законния едноседмичен срок и заинтересованата страна да е поискала продължаването преди законният срок да е изтекъл.

В разглеждания случай, както в разпореждането си от 08.03.2024г., така и с разпореждането от 16.04.2024г.районният съд е спазил разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, определяйки едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Следва да се посочи, че доколкото новият едноседмичен срок е определен с разпореждането от 16.04.2024г., издадено във връзка с молбата на ищцата от 11.04.2024г., то още с подаването на тази молба ищцата е разполагала с възможност да поиска определянето на по-дълъг срок за снабдяване с исканите документи, но не е сторила това, поради което с посоченото разпореждане отново е определен законоустановения срок. Разпореждането от 16.07.2024г-. е било връчено на ищцата на 29.04.2024г., поради което и по силата на чл.63, ал.1 ГПК тя е имала възможност да поиска продължаване на срока най-късно до 07.05.2024г.вкл. Както това правилно е приел и районния съд, молбата за продължаване е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл.63, ал.1 ГПК, поради което възможност за продължаване не е била налице, съгл.чл.64, ал.1 ГПК. При това положение и тъй като в изтеклия на 07.05.2024г. срок за изпълнение на указанията по редовността на исковата молба, нередовностите не са били отстранени, районният съд е разполагал единствено с 3 възможността да върне исковата молба, както това е сторил.

При тези съображения обжалваното определение се явява правилно и следва да се потвърди, като за ищцата остава отворена възможността да предяви иска си отново след снабдяване с необходимите удостоверения, скици и пр., които да позволяват индивидуализация на имотите и определянето на дължимата държавна такса.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №360/27.05.2024г.на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр.дело №296/2024г.

На осн.чл.274, ал.4 ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4