Решение № 1537 от 19.07.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……..…/…………..

Гр. София, 19.07.2018г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА при участието на секретаря ИЛИЯНА КОЦЕВА и при участието на прокурора…..като разгледа т.д.№ 773 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и следващите от ТЗ, като са предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 647, ал.1 т.3 от ТЗ и чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ.

Ищецът синдикът на „Л.Б.“ ЕООД, г-жа Е.Т. поддържа, че с решение на САС по т.д.№3638/2014г. е обявена неплатежоспособността на „Л.Б.“ ЕООД с начална дата – 31.05.2012г., открито е производство по несъстоятелност, като спряното първоначално производство е възобновено с решение на СГС, VI-11 състав по т.д.№594/2012г., обявено в ТР на 18.01.2016г. Сочи, че на 08.10.2012г. по време на производството по несъстоятелност и след обявената начална дата, длъжникът „Л.Б.“ ЕООД е прехвърлил търговското си предприятие на другия ответник – „Б.К.“ ЕООД при продажна цена в размер на 1 лв. Твърди се, че двете дружества са свързани лица, тъй като „Б.К.“ ЕООД е едноличен собственик на капитала на „Л.Б.“ ЕООД, а са и с един и същ управител – А.В.П.. Сочи, че със сделката длъжникът уврежда интересите на кредиторите си, отчуждавайки активите си, като стойността на търговското предприятие значително надхвърля продажната цена от 1 лв. При евентуалност се твърди, че е налице хипотезата на чл. 647 ал.1, т.6 и ал. 2 от ТЗ, тъй като търговското предприятие е прехвърлено на свързано дружество по време на производството по несъстоятелност. Предвид горното с предявения иск се претендира да се обяви за недействителна сделката от 29.01.2015г., с която по време на висящото производство по несъстоятелност длъжникът „Л.Б.“ ЕООД е прехвърлил правото си на собственост върху търговското си предприятие на свързаното дружество. В допълнителната искова молба от 20.042017г. се оспорват доводите на ответника за недопустимост на исковете, като не се оспорва, че и по отношение на „Б.К.“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност, но сочи, че са недопустими нови съдебни и арбитражни производства по осъдителни искове, но горното не касае специално регламентираните в чл. 647 от ТЗ искове, които не са с осъдителен характер и с които се цели попълване на масата на несъстоятелността. Поясняват се твърденията по двата фактически състава, в които попада сделката – по чл. 647, ал.1 т.3 от ТЗ и по чл. 647, ал.1 т.6 от ТЗ, като втората претенция е заявена при условията на евентуалност. В хода на съдебното производство ищецът поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – адв. М., като претендира уважаване на исковете и присъждане на направените разноски. Излага доводи и в писмени бележки.

Ответниците „Л.Б.“ ЕООД / в несъстоятелност/ и „Б.К.“ ЕООД / в несъстоятелност/ чрез управителя си А.П.и процесуалния представител – адв. М., оспорват исковата претенция като недопустима, неоснователна и недоказана по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 28.03.2017г. и допълнителния отговор от 23.05.2017г., като считат, че исковете са недопустими, тъй като с решение на СГС, VI‑7 състав по т.д.№ 595/2012г. от 27.12.2016г. е открито производство по несъстоятелност на „Б.К.“ ЕООД, а съгласно чл. 637, ал.6 от ТЗ не се допуска образуването на нови дела, а всички образувани съдебни и изпълнителни дела се спират. Наред с горното се твърди, че на 17.02.2016г. търговското предприятие на ответника „Б.К.“ ЕООД е прехвърлено на „Л.М.БГ“ ЕООД. Твърди, че дружеството „Л.б.“ ЕООД и физически лица като собственици на отделни имоти в землището на гр. Царево, обединили земите си в общ парцел, върху който от инвеститора – „Б.К.“ ЕООД да се изгради курортен комплекс „К.Д.К.“, финансиран от „У.Б.“ АД. Твърди се, че по договор от 08.10.2012г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „Л.б.“ ЕООД в полза на „Б.К.“ ЕООД и че тази прехвърлителна сделка е действителна, но неправилно тълкувана от съда, който е приел, че независимо от сделката „Л.б.“ ЕООД е солидарно отговорен за задълженията по кредита в пълния им размер, като счита, че отговорността е само в рамките на полученото от продажбата, т.е. 1 лв. Твърди, че като резултат в отделни производства по несъстоятелност ще се осребрят пари от трите дружества и банката щяла да прибере тройно дължимото й. В допълнителният отговор счита, че не е налице третата предпоставка по чл. 647, ал.1 т.3 от ТЗ, а именно възмездна сделка, при която даденото да нахвърля значително полученото, тъй като било прието, че „Л.б.“ ЕООД е неплатежоспособно и ако се допусне и приеме различно от настоящия съд, щяло да се ревизира влязло в сила решение, тъй като щяло да се установи, че активите на дружеството надхвърлят пасивите. Оспорва и че сделката е увреждаща, тъй като единствен кредитор и на двете дружества е банката, но за вземания по един и същ договор за кредит. В хода на производството ответниците поддържат оспорването на исковите претенции чрез адв. М. и адв.

М., като претендират отхвърлянето им.

Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение на

САС №94/15.01.2015г. по т.д.№3638/2014г., което не се спори, че е влязло в сила и съдът установи по служебна справка по деловодната система, че това е така, тъй като с определение от 19.4.2017г. по Търговско дело 290/2017г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване, е обявена неплатежоспособността на „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с начална дата – 31.05.2012г., открито е производство по несъстоятелност, като спряното първоначално производство е възобновено с решение на СГС, VI-11 състав.

На стр. 154 от делото е представена молбата, по която е образувано делото за несъстоятелност и същата е с вх.№14561/09.02.2012г. и е подадена от „У.Б.“ АД.

С решение от

15.02.2006г., VІ-11 състав е възобновил производството по несъстоятелност, като решението е вписано в ТР на 18.02.2016г.

С решение на

СГС от 13.12.2016г. по т.д.№595/2012г. на VІ-7 състав е обявена неплатежоспособността на „Б.К.“ ЕООД, ЕИК *******, с начална дата – 31.12.2011г., като е открито производство по несъстоятелност и е назначен синдик, постановена е обща възбрана и запор.

С исковата молба е представен договор за продажба на търговско предприятие от 08.10.2012г., съгласно който „Л.б.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител – А.В.П., е продал на „Б.К.“ ЕООД, също с едноличен собственик на капитала и управител – А.В.П., търговското предприятие на „Л.б.“ ЕООД срещу уговорената в чл. 3 цена от един лев. Договорът е с нотариална заверка на подписите от 08.10.2012г. от нотариус Р.Д..

По делото е представен договор за прехвърляне на търговското предприятие на „Б.К.“ ЕООД от 17.02.2016г., съгласно който А.П.като управител е прехвърлил търговското предприятие на „Л.М.БГ“ ЕООД, ЕИК *******за сумата от 600 000 лв. чрез погасяване на насрещни задължения по договор за цесия от 10.03.2015г., като в т.2 е посочено, че към датата на договора „Б.К.“ ЕООД има непогасени задължения по К.антски договор от 01.02.2010г. в общ размер на

600 000 лв., включващ главница 400 000 лв. и 200 000 лв. – лихви. Договорът е с нотариална заверка на подписите от нотариус Й.от 17.02.2016г.

С допълнителна молба от 21.07.2017г. ответникът е представил счетоводен баланс към 08.10.2012г., който е оспорен от другата страна като изготвен във връзка с процеса и неверен документ, като е видно, че процесният баланс е съставен на дата 17.07.2017г. В същия са отразени активи, съответни на активите по баланса към 31.12.2012г., а именно на обща стойност 11716 хил. лв., но са отразени и задължения към финансови предприятия, доставчици и други, които са общо за раздел В – 35 132 хил.лв., а с изискуемост до 1г. – 30 000лв.

От представените обяснения и кореспонденция с НАП се установява, че с молба от 10.11.2017г. „Л.б.“ ЕООД е подал коригираща данъчна декларация за 2012г., по която са изискани обяснения, като проверката на НАП е приключила с представения протокол от 09.03.2018г., съгласно който коригиращата декларация е оставена без последствия, като аргументите са, че представените документи са подписани от А.П., който няма квалификацията да бъде съставител на финансови отчети, не се представя аналитична оборотна ведомост, нито първични счетоводни документи и др. изискуеми такива. Посочено е, че на дружеството е извършена финансова ревизия по ЗДДС за период до 31.10.2012г., която е приключила с ревизионен акт от 30.07.2013г.

По делото са представени известия-обратни разписки, с които синдикът е изисквал предоставяне на счетоводни документи от ответника.

Представен е и договора за банков кредит № 001/11.12.2007г., по който кредитополучател е „България –К.“ ЕООД, а солидарен длъжник – „Л.Б.“ ООД, с който е отпуснат инвестиционен кредит в размер до 15 000 000 евро, с краен срок за погасяване – 20.11.2010г., както и анексите към същия.

По делото е изслушано основно заключение на съдебно-оценителна експертиза от 03.07.2017г., и допълнително такова от 02.10.2017г., изготвени от вещото лице А.Р.Р.. В основното заключение вещото лице е посочило, че не му е предоставен баланс към датата на продажба на предприятието – 08.10.2012г. и затова е използвало този, обявен в ТР, който е към сравнително близка дата, а именно към 31.12.2012г. С оглед горното и подробно изложените в експертизата съображения е посочило, че справедливата стойност на капитала на „Л.б.“ ЕООД, представляващ 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лв. към процесния период възлиза на 11 034 000 лв. или 220 680 лв. за един дял. В допълнителното заключение, изготвено въз основа на оспорения счетоводен баланс към 08.10.2012г., експертът е посочил, че стойността на вписаните в него дългосрочни и краткосрочни задължения надвишава почти три пъти стойността на активите и ако се възприеме същия, то справедливата стойност на капитала на „Л.б.“ ЕООД е отрицателна – минус 23 416 000лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на определени правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави хипотези. С тези конститутивни по своя характер искове, правното положение настъпило като последица от атакуваните сделки се възстановява по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността в състоянието, което е било преди тяхното извършване и следователно от всяка от страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание- аргумент от чл.

55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Исковете съгласно чл. 649, ал.1 от ТЗ се предявяват в едногодишен срок, като в конкретния случай този срок тече от обявяване в ТР на решението за възобновяване на производството по несъстоятелност – 18.02.2016г. и предвид, че 18.02.2017г. е неприсъствен ден / събота/, изтича в първия присъствен ден – 20.02.2017г., когато е и подадена исковата молба. Исковете са предявени от синдика и следователно са процесуално допустими. По възражението на ответниците за недопустимост на исковете предвид това, че са дружествата са с открито производство по несъстоятелност, съдът се е произнесъл с определението по чл. 374 от ГПК, към които мотиви препраща, а именно забраната за образуване на нови дела касае само осъдителните искове, а в случая се касае за изрично предвидени в закона именно с оглед откритото производство по несъстоятелност конститутивни искови претенции.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ са следните: да е сключена възмездна сделка, същата да е в подозрителния период – двугодишен, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, като се изисква да се установи, че даденото значително надхвърля по стойност полученото. Преценката дали даденото чрез възмездната разпоредителна сделка след началната дата на неплатежоспособност, надхвърля значително по стойност полученото, е винаги конкретна и с оглед обстоятелствата по делото. В случая не се спори, че е налице възмездна сделка – договор за продажба на търговско предприятие, че същата е сключена в подозрителния период, а именно на 08.10.2012г., което е след датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност / 09.02.2012г. и след началната дата на неплатежоспособността – 31.05.2012г., като полученото по сделката е уговорената цена от 1 лв. и спорът е дали е налице разлика и дали тя е значителна, т.е дали даденото "значително" надхвърля полученото по сделката. Доколкото липсва легална дефиниция на понятието "значително", съдът намира, че следва да се съобразят нормите от ЗЗД, при които законодателят приема, че при частично неизпълнение на една от насрещните престации може да възникване на правото на кредитора за разваляне на договора поради неизпълнение (чл. 87, ал. 4 от ЗЗД и чл. 206, ал. 1 от ЗЗД). Съдът съобразява също така, че поначало въпросът дали частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, се решава съобразно конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по него престации.