Решение № 307 от 27.05.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Видин, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20231320100030 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на С. В. Ц., ЕГН ********** и Т. П. Ц., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. ********** ¾ против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени отрицателни установителни искове за установяване на факта, че всеки един от ищците не дължи сумата от 4 900 лева, представляваща част от главница в размер на 415 199.83 лева, дължима по кредит № 0375/19.04.2005г., ведно с анекс към него, за която е издаден изпълнителен лист от 26.11.2013г. по ч.гр.д.№ 46649/2013г. на СРС на основание издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20131320402304 по описа на ДСИ, впоследствие преобразувано под нов номер №20167240400618 по описа на ЧСИ Виолета Томова, като погасена по давност.

Твърди се, че изпълнително дело №20131320402304 по описа на ДСИ при ВдРС, e образувано от взискателя „Юробанк България” АД против ищците и солидарните длъжници П. С. В., ЕГН: ********** , "БДИНСТРОЙ 2000" ЕООД, ЕИК *************,ЕТ“Бдин-Строй-Т. Ц.“ЕИК ********** , за събиране на сумите

415 199.83 лева-главница по договор за кредит №0375/19.04.2005г. и анекс към него, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2013г. до окончателното издължаване, 38 693.02 лева 1 договорна лихва за периода 21.04.2013г.-06.11.2013г., сумата от 40.00 лева такса,като и направени разноски в размер на 15065.84 лева.

Сочи се ,че по молба на взискателя от 12.09.2016 г. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Виолета Томова,рег.№ 724, с район на действие ВдОС,като е преобразувано под нов номер № 20167240400618,както и че с договор за цесия от 29.03.2019 г.вземането е прехвърлено на ответника ЕОС МАТРИКС“ ЕООД .

Подържа се ,че по отношение на длъжниците Т. П. Ц. и С. В. Ц. са извършвани изпълнителни действия, като последното такова е с дата 16.03.2016г.,като след тази дата няма искани и извършвани действия спрямо тези длъжници за период от две години, които да прекъсват теченето на погасителната давност, поради което перемпция е настъпила на 16.03.2018г., а давността е изтекла на 16.03.2021г.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба ,с който се оспорва исковата претенция,като неоснователна.

Излага се , че по образуваното изпълнително производство, както от кредитора цедент, така и от цесионера, са предприети изпълнителни действия, прекъснали давността, като към датата на предявяване на иска давността не е изтекла. Иска се отхвърляне на исковите претенции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното: не е спорно между страните, че по ч.гр.д.№ 46649/2013г. по описа на СРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК,като на това основание е издаден и изпълнителен лист от 26.11.2013г.,а така също и че на 13.12.2013 г. е образувано изпълнително дело №20131320402304 по описа на ДСИ при ВдРС,което впоследствие е прехвърлено и образувано под нов номер №20167240400618 по описа на ЧСИ,рег.№724, Виолета Томова.

От посочените Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 26.11.2013 г. и изпълнителен лист от същата дата е видно,че на ищците и солидарно отговорните с тях длъжници П. С. В. и "БДИН-СТРОЙ 2000" ЕООД, ЕИК *************, е разпоредено да заплатят на „Юробанк България” АД сумите 415 199.83 лева главница по договор за кредит №0375/19.04.2005г., ведно с анекс към него, ведно със законната лихва, 2 считано от 11.11.2013г. до окончателното издължаване, 38 693.02 лева договорна лихва за период 21.04.2013г.-06.11.2013г., 40.00 лева такса, направени разноски в размер на 15065.84 лева.

Безспорно е и че с нарочно уведомление длъжниците са уведомени, че вземанията са прехвърлени на ответника по настоящото дело с договор за цесия от 29.03.2019г..

От материалите по делото се установява,че по отношение на длъжниците С. В. Ц. и Т. П. Ц. са извършвани действия, като с молбата за образуване на изпълнителното дело на 13.12.2013г. е поискано от взискателя проучване на имуществото на длъжниците, налагане на запор на банковите сметки във всички банки на територията на страната, възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжниците и др.

С разпореждане от 17.12.2013г. на ДСИ- СИС- ВдРС е образувано изпълнително дело срещу посочените длъжници за сумите по изпълнителния лист, постановено е налагане на запор и възбрани върху притежавани от същите недвижими имоти. Не е спорно между страните също така и че валидни изпълнителни действия са извършвани до 16.03.2016г.

На 12.09.2016г. е депозирана молба от взискателя за препращане на изпълнителното дело от ДСИ- СИС- ВдРС на ЧСИ Виолета Томова за продължаване на изпълнителните действия.

На 30.04.2018г. е депозирана молба по изпълнителното дело за извършване на опис на недвижими имоти на ищците.

На 05.04.2021г. е постъпила молба за конституиране на ответника по настоящото дело като взискател, с оглед прехвърляне на вземанията по договора по силата на договор за цесия от 29.03.2019г., оставена без движение, поради липса на доказателства за съобщаване на цесията на длъжниците.

На 11.06.2021г. от ЧСИ Виолета Томова е разпоредено връчване на уведомленията за извършена цесия на длъжниците, включително и на ищците. С разпореждане без дата /стр.1102 от изп.д./ е конституиран ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* по силата на Договор за цесия от 29.03.2019г. като взискател по изпълнителното дело.

При така изяснената фактическа обстановка, Съдът намира следното:

3

Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.111, б.в ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичане на три годишна давност. Съгласно чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

В случая, изискуемостта е настъпила на 26.11.2013 г.-дата на издаване на заповедта по ч.гр.д. № 46649/2013г. на СРС и датата на издаване на изпълнителен лист , от която дата съответно е започнала да тече погасителната давност,като по отношение на главницата същата изтича на 26.11.2018г.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. Основателни са доводите на ответника, че изтичането на погасителната давност има за последица погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането, което продължава да съществува като естествено такова и може да бъде изпълнено от длъжника, но не подлежи на принудително изпълнение. Доколкото е образувано и изпълнително производство срещу длъжниците-ищци и са предприемани изпълнителни действия/ липсва акт на съдебен изпълнител, който да е констатирал настъпилата перемпция, като са предприемани действия -молба за опис на имот на 30.04.2018г. и още такива след тази дата/, съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на исковете.

Съгласно чл.125, ал.1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите 4 съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, има иск срещу освободените вследствие на давността. Поради това, изпълнителните действия предприети по делото спрямо другите солидарни длъжници, които не са страни в настоящото производство, не прекъсват течението на давностния срок по отношение на длъжниците - ищци в настоящото производство. В този смисъл съдът се солидизира с практиката на съдилищата, а именно: Решение № 47/10.01.2020г. по в.гр.д. № 2938/2019г., VII състав на ОС–Пловдив; Решение № 4/31.01.2020г. по в.т.д. № 341/2019г. на Апелативен съд - Бургас; Решение № 83/11.04.2018г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., ТК, ВКС; Решение № 48/14.07.2016 г. по търг. дело № 404/2015 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 2834/18.04.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 965/2018 г., ГО, IV-B с-в; Решение № 4080/04.06.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 4050/2019 г., 1-15 състав; Решение № 379/11.11.2019г. по в.гр.д.

№ 697/2019г. II с-в на Софийски ОС; Решение от 02.2019 г. по т. д. № 15/2018 г. на ОС – Варна; Решение № 30 от 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 г. на ОС-Перник; Решение № 16 от 29.03.2019г. по гр.дело № 11/2019г. на ОССливен и мн. други.

По отношение на довода за настъпила перемпция: Прекратяване на изпълнителното дело, с оглед обстоятелството, че последицата на чл.433, ал.1 т.8 ГПК настъпва по силата на закона, а не с действие на съдия изпълнителя, следва да се има предвид, че установеният двугодишен срок, в който следва взискателят да бездейства, за да се прекрати изпълнителното производство по право, е преклузивен. Същият води до прекратяване на изпълнителното дело, но няма пречка за взискателя да образува ново изпълнително дело.

Последното изпълнително действие по отношение на длъжниците ищци е на 16.03.2016г., на която дата е депозирана молба за извършване на опис на имоти на ищците, поради което следва да се приеме, че е настъпила хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и производството е прекратено на 16.03.2018г., тъй като прекратяването настъпва по силата на закона, както се приема от ВКС в т.10 на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение възражението за прекъсване на погасителната давност.

В настоящия случай давността е прекъсната на 17.12.2013г. и е спряла да тече до постановяване на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

5

Основателно е позоваването от ищците на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.

№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, предвид обстоятелството, че същото е постановено на 26.06.2015г., преди прекратяване на изпълнителното производство на 16.03.2018г. по силата на закона, като отношенията между страните, с оглед наличието на двете тълкувания, следва да се преценяват до датата на приемане на ТР - от посоченото ППВС, а след приемане на тълкувателното решение следва да се има предвид приетото в същото тълкувание.

С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. С оглед изложеното, следва да се приеме следното: С образуване на изпълнителното производство на 17.12.2013г. давността е прекъсната и спряла да тече до приемане на Тълкувателно решение № 2/13г. от 26.06.2015г. При начало на новата давност 26.06.2015г., и при постановките на посоченото тълкувателно решение, срокът за погасяване на главницата изтича на 26.06.2020г. Заповедното производство е уредено като част от изпълнителния процес в ГПК, и прекъсването на давността в този процес става с всяко предприемане на изпълнителни действия за принудителното изпълнение, т.е. такива с прекъсващ ефект, защото не всички изпълнителни действия ВКС приема, че имат такъв ефект. След като заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, за разлика от исковата молба в исковия процес, не би могло да се приеме, че влизането в сила на заповедта прекъсва давността, както това става с влизане в сила на решението по исков процес, което има сила на присъдено нещо, и от който момент, и то ако вземането е съдебно признато, започва да тече нов петгодишен давностен срок, съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД.