Решение № 308 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110170858 по описа за 2023 година

Ищецът „Т-С“ ЕАД твърди, че на 12.06.2023 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Ц. Г. С. за следните суми (съгласно уточнителна молба от 11.01.2024 г.): сумата от 633,89 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 78,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.05.2023 г., сумата от 43,07 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до 22.05.2023 г., както и за разноски.

В тази връзка било образувано ч. гр. д. № *****/2023 год. по описа на СРС, 35 състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК (чрез залепване на уведомление на входната врата по настоящия адрес на длъжника), поради което, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.

Ищецът сочи, че ответницата, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в 1 един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т-С“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата използвала доставената й топлинна енергия през исковия период до следния топлоснабден имот: апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, бл.

244, вх. Б, с абонатен № ******, но не заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която на основание чл.

139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната България“ ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.06.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата Ц. Г. С., чрез назначения от съда особен представител, е подала писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ, както и да й е доставяна такава, по аргумент, че не било доказано ответницата да е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот. Оспорва по размер исковите претенции, доколкото не ставало ясно каква част от претендираната сума за топлинна енергия е била за отопление на имота и каква част е била отдадена от сградната инсталация за топлинна енергия за БГВ и за мощност.фактурираните от ищеца за исковия период количества на топлинна енергия и вода не съответствали с нормативно утвърдените цени за същите. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземането за топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 06.2020 г. Оспорва и претенцията за главницата за услуга за дялово разпределение, доколкото не били представени протоколи за отчитане на уреди. Оспорва и акцесорните претенции за лихви.

Третото лице-помагач изразява становище, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер е извършвано в съответствие с всички действащи през периода нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на

2 обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.

149 и сл. ЗЕ и чл. 422 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната сума.

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл.

150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

3

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

В случая по делото е приета декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от Г.С.С с вх.

№1942/06.06.2002 г., с която същият е декларирал, че е придобил следния имот: апартамент № **, находящ се ; адрес ***, при квоти: ¾ идеални части за заявителя Г.С и ¼ идеална част за ответницата Ц. Г. С..

Представен е и списък на етажните собственици към Протокол от проведено през 2002 г. общо събрание, от който се установява, че Г.С.С се е подписал като собственик на апартамент № **, с абонатен №******.

Представено е и удостоверение за наследници за Г.С, от което се установява, че 4 ответницата Ц. С. – дъщеря на Г.С, е негов единствен наследник.

Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6bfc1321-dfa7-4959-8b6e-922541e14b4f