Решение № 847 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 847 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Дора З. Илиева при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора К. Д. Х. като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно административно наказателно дело № 20241100605595 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. XXI, вр. чл. 378, ал. 5 от НПК.

С Решение № 559 от 02.02.2023 г., постановено по н.а.х.д. 6460 по описа на Софийски районен съд, НО, 18-ти състав за 2022г., обвиняемият Т. Д. К. е признат за Н Е В И Н Е Н по внесеното мотивирано предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагането на административно наказание за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК като го оправдал за същото. На основание чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал. 4 НПК първоинстанционният съд приел, че извършеното от обвиняемия представлява административно нарушение „дребно хулиганство“ по чл. 1, ал. 3 УБДХ, поради което на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 УБДХ му наложил административно наказание „Задържане за 10 денонощия в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“. Със същото решение, на основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемият е осъден да заплати в полза на СДВР сумата от 85,20 лева, представляваща сторените в хода на досъдебното производство разноски.

Недоволство от решението е изразил обвиняемият, чрез своя защитник– адв. В. В., която в срочно депозирана жалба го атакува като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, а наложеното наказание за явно несправедливо. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното 1 решение.

В сезиращия процесуален документ липсват искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В закрито заседание, проведено на 20.09.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 327 от НПК прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допускането на разпит на обвиняемият, на свидетелите и на вещите лица.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, обвиняемият Т. К., надлежно призован, не упражни правото си на лично участие. Последният бе представляван от защитника си, адв. В., която претендира за отмяна на обжалваното решение по съображенията изложени във въззивната жалба, в условията на евентуалност – за определянето на по – леко административно наказание „Глоба“.

Представителят на Софийска градска прокуратура – прокурор Станчева оспорва въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени приобщената по делото доказателствена съвкупност, доводите, застъпени във въззивната жалба и становището, изложено непосредствено в проведеното открито съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното съдебно решение по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и осма от НПК. Образувано е по постъпило постановление с предложение за прилагането на чл. 78а НК на Софийска районна прокуратура спрямо обвиняемият Т. К., с оглед на извършено престъпление по чл. 325, ал.

3, вр. ал. 1 НК.

Въззивният състав извършвайки самостоятелен прочит на доказателствата изгради сходна представа за фактическата обстановка, която е следната:

На 25.01.2022г., около 17:00 часа, в гр. София св. В.М. пресичал ул.

„Родопски извор“ на кръстовището, което тя образувала с ул. „Пирин“, държейки с едната ръка четиригодишната си дъщеря, а с другата – ски.

Същевременно обвиняемият Т. К. управлявал лек автомобил „Шкода“, модел „Супърб“, ДК № СВ **** АТ по ул. „Пирин“ и предприел маневра завиване надясно по ул. „Родопски извор“ без да изчака преминаването на М. с неговата дъщеря през пътното платно. Получил се удар между носените от св. М. ски и управлявания от К. автомобил, който удар обвиняемият възприел като умишлен. К. спрял, слязъл от автомобила, приближил се до М. и детето и между двамата мъже започнала кавга по повод отнетото предимство, в хода на която К. ударил М. в задната част на главата в областта на лявото ухо и тила.

Възприетата фактическа рамка, Софийски градски съд изгради на база събраните относимите гласни / показанията на св. С. М.а /л.28/, на В.М. /л. 29/, свидетелката П.Й. /л. 31 ДП,/, частично кредитираните обяснения на обвиняемия К., изложени непосредствено пред СРС/, писмени доказателства /Справка за съдимост л. 34 СП/. СМУ /л.11 ДП/, заключението на способът на доказване – експертиза /СМЕ л.54/ и приобщеното писмено доказателствено 2 средство: протокол за разпознаване /л. 44 ДП/.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд, е обсъдил относимите доказателствени материали. В настоящото производство в пълен обем и по съответния процесуален ред са събрани доказателствени средства относими към предмета на обвинението, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото.

Настоящия състав на Софийски градски съд намира обаче, че в извършения от СРС доказателствен анализ, първоинстанционният съд е игнорирал показанията на свидетелите М.а, М. и Й., за сметка на обясненията на подсъдимия К., като е подценил двойнствената им природа – като средство за обезпечаване на правото на защита и като доказателствено средство, в частта им по повод на твърденията за проявена от страна на свидетеля М. агресия към обвиняемия К., като с последното не се съгласява.

Основателно първоинстанционният съд е изградил възприетата фактическа обстановка на база показанията на св. П.Й., като независим и незаинтересован очевидец. Последната, по време на съприкосновението вървяла пеша по ул. "Пирин", в посока към бул. "Тодор Каблешков".

Обективно и безпристрастно св. Й. е изложила непосредствените си възприятия относно фактите касаещи времето и мястото на случилото се, нанесеният удар, поведението на подсъдимия и пострадалия при съприкосновението. Настоящият състав се солидаризира с извода на първия съд, защо свидетелските показания не се кредитират в частта, в която Й. споделя, че обвиняемият е нанесъл 3-4 юмрука по гърба на М.. Въззивният съд е на мнение, че най – съществения аргумент в тази насока се явява констатираното противоречие в тази си част с показанията на св. М. и св. М.а, които в известна степен се явяват заинтересовани от изхода на делото / именно св. М. е станал обект на проявената от К. агресия, а свидетелката М.а, в качеството си на негова съпруга/, респективно подобни факти биха били в техен интерес, а последните ги отричат.

Настоящия състав, е на мнение, че свидетелските показания на св. М. и М.а, която наблюдавала от жилището си самия инцидент, следва да бъдат ценени с доверие. Действително за последните е налице заинтересованост от изхода на делото, но доколкото изложеното от тях кореспондира с възприетите от независимата свидетелка Й. релевантни факти, за съда не се породи съмнение в тяхната достоверност.

Въззивният съд частично дава вяра и на обясненията на обвиняемия К..

В извършения доказателствен анализ първоинстанционният съд е подценил двойствената природа на обясненията на обвиняемия, като им се е доверил изцяло. Извод, който Софийски градски съд не споделя. В извършения собствен прочит на последните, настоящия състав намира за правилно и логически обосновано да ползва частично с доверие последните относно фактите, които се явяват обезпечени и от други доказателствени източници: по повод на времето и мястото на деянието; обстоятелството, че обвиняемия е управлявал автомобила, включително включително и в частта, в която последният излага твърдения за словесен конфликт между него и М. по повод на отнето предимство. Не следва да бъде игнориран защитният им характер по повод твърденията на обвиняемия за нанесения му удар от страна на свидетеля М.. Последното се възприема от настоящия състав за пряк израз на упражняваното от него право на защита, поради което и не се кредитират в 3 тази си част.

В този ред на мисли, следва изрично да посочи, че представените веществени доказателствени средства - 6 броя снимки, съдът не ползва с доверие по повод на фактите, които обвиняемият се домогва да докаже. За настоящия състав съществува съмнение кое е лицето, чиито крайник е изобразен на снимките, както и не става ясно, периодът, в който е заснето изображението.

Действително от представеното СМУ № 41/2022г. /л. 27 ДП/ видно, че му е била причинена телесна повреда, но като бъде съобразена датата - а именно 3 дни след инкриминираната дата, както и характера на конкретното увреждане, за настоящия състав е налице съмнение по повод наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с противоправно поведение, осъществено от страна на свидетеля М.. Нещо повече, в случая по безспорен начин се възприе, че последният е държал в едната си ръка дете, а в другата ръка - ски, поради което и от обективна страна би било трудно осъществимо, поведението му, възприето от първата инстанция. За пълнота, следва да бъде посочено още, че независимият свидетел очевидец П.Й. категорично отрича да е наблюдавала удар осъществен от страна на свидетеля М. и насочен към подсъдимия. Свидетелката Й. с категоричност заявява, че К. и М. по време на конфликта са се намирали в задната част на автомобила, на 20 см от багажника, което съществено се различава от обясненията на обвиняемия, според които К. решил да си тръгва, насочил се към шофьорската врата на автомобила, а М. го последвал, където и твърди да му е бил нанесен удар. Като допуска под влиянието на афект, на свой ред да е отвърнал на М..

Предвид изложеното, съдът намира, че обясненията на подсъдимия и в тази си част противоречат на изложеното от независимия свидетел очевидец.

При тези констатации, настоящия състав не би могъл да извлече единствен възможен извод че свидетелят М. е нанесъл удар на обвиняемия.

От съвкупната преценка на писменото доказателство СМУ № 67/2022г. л. 11 ДП и заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза - л. 56 сл., е видно, че лицето В.М. вследствие на нанесен удар в главата е получил оток и болка в областта на долната челюст вляво, което покрива медико-биологичния признак на Болка и страдание, със съответен правен критерии - лека телесна повреда. Съобразно заключението, последното е причинено по механизъм чрез нанасяне на директен удар с твърд тъп предмет, каквато характеристика има човешката ръка. Настоящия състав не съзря причина да постави под съмнение, обективността и професионалните качества на вещото лице, поради което изцяло се доверява на изготвеното заключение.

Съдът намира, че други, релевантни за предмета на доказване доказателства и доказателствени средства не се установяват в кориците по делото.

По така повдигнатото му обвинение, подсъдимият е бил оправдан, като първоинстанционният съд е приел, че макар да е осъществено грубо нарушение на обществения ред и демонстрация на явно неуважение към обществото, то поради своята ниска обществена опасност съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 1, ал. 3 УБДХ. Като изрично е отбелязал, че деянието, доколкото било извършено по повод на управление на МПС, не се характеризира и с квалифициращият признак, визиран в ал. 3 на 4 чл. 325 НК.

В принципен план, за да е осъществен престъпния състав на чл. 325, ал.

3, вр. с ал. 1 НК от обективна страна на първо място трябва да са налице два елемента - да са извършени непристойни действия, които едновременно нарушават грубо обществения ред и заедно с това изразяват явно неуважение към обществото. Софийски градски съд намира, че извършеното от обвиняемия отговаря на законовите изисквания.

Обвиняемият, демонстративно след като отнел предимство от пешеходец спрял автомобила си в кръстовище, слязъл от него и започнал да търси обяснение от пешеходеца, чието предимство било отнето, за съприкосновение между лекия автомобил и ските, в областта на задно дясно стъкло на автомобила и му нанесъм удар в задната част на главата, в областта на лявото ухо, докато св. М. държал 4-годишната си дъщеря за ръка, а в другата държал ски. За настоящия състав няма съмнение, че последното е в разрез с нормалните установени отношения между членовете на обществото, които се основават на нравствеността и морала. Обвиняемият е засегнал с действията си именно установените обществени порядки за уважение към останалите членове на обществото. Действията му са били и непристойни, извършени на публично място, на улицата, до която имат достъп неограничен кръг хора, в случая такива е имало, а в непосредствена до проявата му близост е имало и дете.