Решение № 886 от 11.11.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. ***, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630100159 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано след обединяването на три дела с идентичен предмет, съдържащи три иска иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК – за нищожност на договор за потребителски кредит и съответния евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 33 и чл. 143 от ЗЗП – за нищожност на конкретна клауза от този договор, а именно чл. 8 от процесния договор.

Предявени са и два иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ГПК – за връщане на даденото по нищожния договор (респ. нищожната клауза).

Предмет на делото са искови молби, подадени от М. П. И. с ЕГН ********** от гр.

***, срещу ответника „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „***“, бул. „***“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. – управител. Твърди се, че между страните има сключени три договора за паричен кредит: договор за паричен кредит № 433637 от 09.07.2020 г., договор за паричен кредит № 989697 от 28.12.2023 г., договор за паричен кредит № 443237 от 17.08.2020 г. Ищцата твърди, че тези договори са нищожни.

Твърди, че с чл. 6 от процесния договор било предвидено тя да представи едно от няколко възможни обезпечения в 3-дневен срок от сключване на договора. Съгласно чл. 8 от договора при неизпълнение на това нейно задължение тя дължала неустойка в размер, посочен във всеки от договорите. Счита, че тази клауза е нищожна, тъй като с нея се заобикаля на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, самата клауза била неравноправна, противоречи на и заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Освен това ищцата твърди, че задължението за заплащането на тази неустойка следвало да се включи при изчисляване на ГПР, но това не било сторено. Ако неустойката била включена при изчисляване на ГПР, то 1 той би надвишил многократно ограничението в ЗПК. Излага аргументи, че възнаградителната лихва по договорите противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава три пъти ОЛП. Предвид всичко това, счита, че целия договор за заем е нищожен. Моли съда:

1.1/ да прогласи недействителността на договор за паричен кредит № 433637 от 09.07.2020 г., а ако съдът не уважи този иск – прогласяване на нищожността на клаузата за заплащане на неустойка за непредставено обезпечение и 1.2/ да осъди ответника да върне даденото по нищожната клауза в размер на 107 лв.; 2.1/ да прогласи недействителността на договор за паричен кредит № 989697 от 28.12.2023 г., а ако съдът не уважи този иск – прогласяване на нищожността на клаузата за заплащане на неустойка за непредставено обезпечение; 3.1/ да прогласи недействителността на договор за паричен кредит № 443237 от 17.08.2020 г., а ако съдът не уважи този иск – прогласяване на нищожността на клаузата за заплащане на неустойка за непредставено обезпечение и 3.2/ да върне даденото по нищожната клауза в размер на 370 лв. Ищцата претендира и сторените в производството разноски.

В съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален представител поддържа изложените в исковата молба аргументи. Излага доводи, че обезпечението следва да се представи като условие за сключване на договора, а не след това. Мотивира се, че неустойката не е включена в изчисляването на ГПР, а ако бъде включена то стойността на ГПР надвишава значително допустимия от закона размер. Молят съда да присъди и сторените по делото разноски.

По делото е подаден отговор от ответника „***“ ООД, с който искът се оспорва по същество. Изложени са възражения, че договорите не са нищожни, тъй като е оспорена само една клауза от тях. Счита, че няма нарушение на чл. 19, ал. 4 от ГПК, тъй като неустойката за непредставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на ГПР. Твърди, че клаузата, която предвижда заплащане на неустойка, ако длъжникът не представи обезпечение по договора, е действителна и не противоречи на императивни норми от закона, нито е неравноправна. Същата била свободно договорена между страните. Оспорва, че липсва аргумент договорната лихва да не надвишава три пъти размера на ОЛП, стига да са спазени изискванията за размерна на ГПР. Излага аргументи, че предвид множеството сключени договори между страните при идентично съдържание, то това съдържание следва да се третира като индивидуално уговорено. Моли съда да присъди разноски като за едно производство като счита, че предявяването на отделни искове от страна на ищцата представлява злоупотреба с право.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Направено е искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Поддържат изложеното в отговора. Поддържат искането съдът да определи едно общо възнаграждение по делото, независимо, че касае три обединени иска, тъй като отделното им предявяване било е направено с цел злоупотреба с право.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 09.07.2020 г. М. П. И.

2

(като кредитополучател/длъжник) и „***“ ООД (като заемодател/кредитор) сключили писмен Договор за потребителски кредит № 433637. С този договор страните са уговорили, че заемодателят предоставя на кредитополучателя като кредит сумата от 300 лв. Между страните няма спор, че сумата по договора за заем била предоставена на ищцата.

Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора, ведно с възнаградителна лихва от 40,05 % в срок до 24.09.2020 г. на 11 едноседмични вноски, от които 1 вноска от 2,34 лв. и 10 вноски по 31,30 лв. Общо дължимата сума възлизала на 315,34 лв. Годишния процент на разходите бил посочен в размер на 49,87 % и включвал само договорната лихва.

Освен това с чл. 6 от договора и чл. 9 от ОУ кредитополучателят се задължил да предостави като обезпечение по кредита поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за период от сключване на договора до поне 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на 2 пъти общата сума за плащане по договора, включваща главница и договорна лихва; един поръчител с осигурителен доход не по-малко от 7 пъти минималната работна заплата за страната или двама поръчители с доход не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната, които да не са поръчители по други договори за кредит със същия кредитор, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение и да нямат задължения към банки и други финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справка от ЦКР към БНБ;

Страните са се договорили, че обезпечението следва да бъде представено на кредитора в 3-дневен срок от сключване на договора. В чл. 8 от договора страните се съгласили, че ако кредитополучателят не предостави в 3-дневен срок уговореното обезпечение, ще бъде начислена неустойка в размер на 91,66 лв., които се дължат разсрочено по начина посочен в погасителния план. Тъй като М. П. И. не предоставила в посочения срок уговореното в процесния договор обезпечение, тази сума била начислена като задължение по кредита. Така общо дължимата сума по кредита възлизала на 407 лв., дължима на 11 вноски по 37 лв. всяка.

Установи се още, че на 17.08.2020 г. М. П. И. (като кредитополучател/длъжник) и „***“ ООД (като заемодател/кредитор) сключили писмен Договор за потребителски кредит № 443237. С този договор страните са уговорили, че заемодателят предоставя на кредитополучателя като кредит сумата от 550 лв. Между страните няма спор, че сумата по договора за заем била предоставена на ищцата.

Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора, ведно с възнаградителна лихва от 40,05 % в срок до 25.01.2021 г. на 23 едноседмични вноски, от които 2 вноски от 4,28 лв. и 21 вноски по 28,49 лв. Общо дължимата сума възлизала на 606,85 лв. Годишния 3 процент на разходите бил посочен в размер на 49,37 % и включвал само договорната лихва.

Освен това с чл. 6 от договора и чл. 9 от ОУ кредитополучателят се задължил да предостави като обезпечение по кредита поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за период от сключване на договора до поне 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на 2 пъти общата сума за плащане по договора, включваща главница и договорна лихва; един поръчител с осигурителен доход не по-малко от 7 пъти минималната работна заплата за страната или двама поръчители с доход не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната, които да не са поръчители по други договори за кредит със същия кредитор, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение и да нямат задължения към банки и други финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справка от ЦКР към БНБ;

Страните са се договорили, че обезпечението следва да бъде представено на кредитора в 3-дневен срок от сключване на договора. В чл. 8 от договора страните се съгласили, че ако кредитополучателят не предостави в 3-дневен срок уговореното обезпечение, ще бъде начислена неустойка в размер на 313,15 лв., които се дължат разсрочено по начина посочен в погасителния план. Тъй като М. П. И. не предоставила в посочения срок уговореното в процесния договор обезпечение, тази сума била начислена като задължение по кредита. Така общо дължимата сума по кредита възлизала на 920 лв., дължима на 23 вноски по 40 лв. всяка.

Освен това на 28.12.2023 г. М. П. И. (като кредитополучател/длъжник) и „***“ ООД (като заемодател/кредитор) сключили писмен Договор за потребителски кредит № 989697. С този договор страните са уговорили, че заемодателят предоставя на кредитополучателя като кредит сумата от 1800 лв. Между страните няма спор, че сумата по договора за заем била предоставена на ищцата.

Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора, ведно с възнаградителна лихва от 44,50 % в срок до 30.12.2024 г. на 12 месечни вноски, от които 5 вноски от 66,75 лв. и 7 вноски по 296,67 лв. Общо дължимата сума възлизала на 2410,44 лв. Годишния процент на разходите бил посочен в размер на 54,41 % и включвал само договорната лихва.

Освен това с чл. 5 от договора кредитополучателят се задължил да предостави като обезпечение по кредита поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за период от сключване на договора до поне 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на 2 пъти общата сума за плащане по договора, включваща главница и договорна лихва; един поръчител с осигурителен доход не по-малко от 7 пъти минималната работна 4 заплата за страната или двама поръчители с доход не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната, които да не са поръчители по други договори за кредит със същия кредитор, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение и да нямат задължения към банки и други финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справка от ЦКР към БНБ;

Страните са се договорили, че обезпечението следва да бъде представено на кредитора в 3-дневен срок от сключване на договора. В чл. 11, ал. 1 от договора страните се съгласили, че ако кредитополучателят не предостави в 3-дневен срок уговореното обезпечение, ще бъде начислена неустойка в размер на 2257,56 лв., които се дължат разсрочено по начина посочен в погасителния план. Тъй като М. П. И. не предоставила в посочения срок уговореното в процесния договор обезпечение, тази сума била начислена като задължение по кредита. Така общо дължимата сума по кредита възлизала на 4668 лв., дължима на 23 вноски по 389 лв. всяка.