Решение № 2473 от 13.06.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2473 гр. Пловдив, 13.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 16.05.2019 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА

АРАБАДЖИЕВА при секретаря Цвета

Тошева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14750 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 6 ЗПФУР.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от КРЕДИТ ИНС ООД против К.В.Й., ЕГН ********** за признаване на установено в отношенията между страните, че К.Й. дължи на КРЕДИТ ИНС ООД следните суми, а именно: сумата от 1125.00 лв.- главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" №70426/13.09.2017г., сумата от 111.20 лв. - договорна лихва за периода

13.09.2017г-16.05.2018г., сумата от 832.50лв.

- договорна такса „Гарант" за периода 13.09.2017г.-16.05.2018г. и сумата от 18.90 лв. - законна лихва за забава за периода от 14.01.2018г.-16.05.2018г., както и законна лихва върху главницата, считано от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че К.В.Й. е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bfi, като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване. Одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от К.В.Й. данни служител на ищцовото дружество се е свързал с нея на посочения телефон, като ответникът е потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от ищеца при условията на дружеството, кредит в размер на 1500.00лв .След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен , на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС" ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит„Екстра"№ 70426/13.09.2017г.и желаната сума й е била преведена чрез системата е-рау и получена от същата на каса на партньорски офис на

„Изипей" АД, срещу представена от ответника лична карта.

Твърди се, че съгласно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.З ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с К.В.Й., която лично е предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай представяме договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатьчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.)3 ал.1 ЗЕДЕУУ.

Преписът има значението на носител, обективиращ частен, подписан от страните, документа. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Цитира се съдебна практика Твърди се, че съгласно формата за кандидатстване ответникът е имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението й или да й бъде предоставена такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване е избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС" ООД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант" за предоставената услуга. Сочи се, че „КРЕДИТ ИНС" ООД има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП" ООД, peг. номер ******, съгласно който „БИКНЕЛ КОРП" ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължава да гарантира вземанията на КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази опция е била избрана от съответния КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл. 1, ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ се задължава да събира от името и за сметка на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата „гарант" от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. В чл.1 ал.З е предвидено, че ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на КРЕДИТОДАТЕЛЯ, само след като последният е положил усилия и грижа на добър тьрговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.

Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити". Съгласно условията на сключения Договор, ищцовото дружество, е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант", като общият размер на задължението - 3150.00 лв. се сочи, че е платимо ведно с главницата на дванадесет равни месечни вноски със следните падежи: П. 10.2017, 13.11.2017, 13.12.2017, 13.01.2018, 13.02.2018, 13.03.2018, 13.04.2018, 13.05.2018,

13.06.2018, В.07.2018, 13.08.2018, 13.09.2018.

Първите три вноски по кредита с падежи настъпили на

13.10.2017г., 13.11.2017 г.,

13.12.2017г. се сочи, че са изцяло погасени от страна на длъжника. По вноската с падеж 13.01.2018г. се посочва, че осъществено частично плащане в размер на 23.80лв. Посочените вноски са погасени с извършено на 29.12.2017г. плащане от страна на г-жа Й. в размер на 820.00 чрез услугата „CashTerminal" чрез платежно терминално устройство, предоставена от „Интеркапитал

Груп" АД, по номера на процесния кредит.

Към дата 16.05.2018г. Кредитополучателят не е осъществила никакво последващо плащане по вноските по кредита, падежите на конто са настъпили съответно на 13.01.2018 г., 13.02.2018 г., 13.03.2018 г., 13.04.2018 г., 13.05.2018 г. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответникът не е извършила плащане. Съгласно чл.86 ЗЗД ответникът се сочи, че дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението се сочи, че възлиза на 18.90лв.

Предвид разпоредбата на т.6 от договора сключен между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса „Гарант" и разноски. Твърди си, че на електронната поща на ответника на

14.05.2018г. е обявило кредита за предсрочно изискуем. На 21.05.2018г. ищецът е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, като PC Пловдив е образувал ч.гр.д. 8174/2018г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок. След издаването на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на 31.05.2018г. от страна на длъжника се сочи, че е осъществено частично плащане по делото, в размер на 270.00 лева с основание "ВНОСКА КРЕДИТ". С оглед нормата на чл.76 от ЗЗД са погасени съответно част от начислената договорна лихва за периода 13.09.2017г.- 16.05.2018г в размер на 270лв. В останалата се моли исковете да се уважат така, както са предявени. Сочи се, че направените частични плащания имат характер на признание на иска. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите като неоснователни и недоказани. Твърди се, че ищцовото дружество не е изпълнило императивните си задължения по чл. 18 от ЗПФУР и по – конкретно не е изпълнил задължението си за предоставяне на информация на потребителя, както и че е получил съгласието му за сключване на договора. Оспорва се, ответникът да е получавала на електронната си поща на стандартен европейски формуляр, с потвърждаването на който съгласно общите условия договорът се счита сключен. Твърди се, че страните не са постигнали съгласие да се използва „електронен подпис“ т.е. данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. При липса на такава уговорка се сочи, че договорът е следвало да бъде подписан с „квалифициран електронен подпис“, за което липсват както твърдения, така и доказателства. Прави се възражение за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави. Доколкото ответникът е заплатила първите три погасителни вноски то се прави възражение за прихващане между сумата от 135 лв.- недължимо платена възнаградителна лихва и сумата от 1 125 лв.- главница.

Оспорва се и твърдението на ищеца, че ответникът е поискала обезпечаване на задълженията чрез посочване на гарант, като се сочи, че в заявката същата е отразила, че желае да предостави банкова гаранция. Оспорва се да е налице съгласие за начисляване на такса гарант и съответно недължимост на тази такса. Сочи се, че клаузата по т. 4 от договора, вменяваща задължение за заплащане на такса гарант и сключеният договор за предоставяне на гаранция по потребителските кредити са нищожни. Като основание за нищожност на договора за предоставяне на гаранция представляващ по своя характер договор за поръчителство, а ако съдът не приеме този довод договор за поемане на солидарна отговорност, се сочи невъзможен предмет, тъй като договорът е сключен преди договора за кредит и не съдържа параметрите на последния. С оглед твърденията за нищност на клаузата за заплащане на такса гарант, то се прави възражение за прихващане на платените такси в размер от 277,50 лв. с претендираната главница в размер от 1125 лв.