Решение № 649 от 15.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Бургас, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100500464 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Т. К. от гр.Б., ул.“Б.“ № *, подадена чрез пълномощник адв.Милатов, против решение № 2517 от 19.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 4763/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е прието за установено по отношение на ответника Г. Т. К., че ищцата М. С. Г. от гр.Я., ж.к.“З. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, не му дължи сумите 4769.20 лв. – главница, ведно със законна лихва върху главницата от 17.12.2008 г. до окончателното й плащане, и 10.16 лв. – разноски, които суми са обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 5511/2008 г. по описа на БРС, по който е образувано изпълнително дело № 10/2009 г. на ЧСИ И. М., впоследствие изп.д.№ 1126/2022 г. по описа на ЧСИ Ирина Христова. С решението Г.

Т. К. е осъден да заплати на М. С. Г. сумата от 1016.01 лв. за съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за недопустимо, необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Счита се за неправилен извода на съда, че последното изпълнително действие било извършено на 25.05.2010 г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на 1 ищцата и изпълнителното дело било прекратено по силата на закона и 5-годишната давност била изтекла на 26.06.2017 г. В тази връзка, позовавайки се на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, въззивникът счита, че в случая погасителната давност за вземанията на кредитора не е изтекла и задължението на ищцата не е погасено по давност, независимо, че изпълнителното дело по описа на ЧСИ М. е било прекратено по силата на перемпцията на 04.08.2021 г. Според въззивника, това е така, тъй като плащането представлява признание на дълга и прекъсва давността на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД, а по делото има данни, че през периода 26.06.2015 г. – 26.05.2017 г. длъжникът е извършвал плащания в полза на кредитора, което сочи, че той е признавал вземанията му, като с всяка една вноска давността е била прекъсвана и общата петгодишна погасителната давност не е изтекла към датата на образуване на исковото производство пред БРС. В заключение, моли въззивния съд да отмени постановеното от БРС решение и да отхвърли предявения иск. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата М. С. Г., подаден чрез пълномощника адв.Тодоров, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, за което се излагат подробни съображения, както и подробни доводи за основателност на исковата претенция и за правилност на изводите на районния съд.

Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М. С. Г. против Г. Т. К. за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 4769.20 лв. – главница, ведно със законна лихва върху главницата от 17.12.2008 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 10.16 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5511/2008 г. по описа на БРС, по който е образувано изпълнително дело № 10/2009 г. по описа на ЧСИ И. М., впоследствие образувано в изпълнително дело № 20228780401126 по описа на ЧСИ Ирина Христова, поради погасяване на вземанията по давност.

Изложени са твърдения, че изпълнителният лист е издаден по ч.гр.д.№ 5511/2008 г. на БРС въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, 2 издадена в полза на „Уникредит Булбанк“ АД срещу ищцата като главен длъжник и срещу ответника като поръчител по договор за кредит. Твърди се, че заповедта за незабавно изпълнение е била неправилно издадена и срещу поръчителя, тъй като заявлението е било подадено след преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Сочи се, че Г. К. не е подал възражение срещу заповедта и е изплатил на банката-кредитодател задължението по изпълнителния лист, като в резултат на това е встъпил в правата на кредитора срещу ищцата и е бил конституиран като взискател по изпълнителното дело. Изложени са твърдения, че ищцата първоначално е заплащала суми по изпълнителното дело, а впоследствие от м.април 2012 г. до края на 2017 г. са били удържани суми от трудовото й възнаграждение в „Ямбол Тур“ ООД, въпреки че същото е било под гарантирания несеквестируем доход, поради което се счита, че действията на ЧСИ М. по събиране на несеквестируеми суми са незаконосъобразни и не представляват валидни изпълнителни действия. Твърди се също, че близо 5 години след последния запор по молба на взискателя е образувано ново изпълнително дело № 581/2022 г. на ЧСИ М., прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Ирина Христова под № 1126/2022 г. Според ищцата, тя не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като задълженията са погасени по давност, поради изтекли повече от пет години и неизвършване на действия, прекъсващи давността.

В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна. Оспорени са твърденията в исковата молба за погасяване на вземанията, като се твърди, че погасителният давностен срок за процесните вземания не е изтекъл, тъй като в хода на образуваното изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността, за което са изложени съображения.

Страните са ангажирали по делото писмени доказателства.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 10/2009 г. е извършено на 25.05.2010 г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на В., като след това изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността, не са извършвани, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 25.05.2012 г. В тази връзка, съдът е приел, че след като към 26.06.2015 г. изпълнителното дело вече е било прекратено по силата на закона, то в случая е неприложима т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а се прилага ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, т.е. до 25.05.2012 г. прекъснатата поради образуване на изпълнителното дело давност е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД, като действието на това спиране е преустановено с прекратяването на изпълнителното производство и от 26.05.2012 г. е започнала да тече нова давност, а молбата на взискателя с отправено искане за прилагане на конкретни 3 изпълнителни способи е депозирана едва на 04.06.2018 г. Поради това е прието, че не могат да се отчетат като прекъсващи давността всички последващи действия, извършени по изпълнителното дело и 5-годишната давност за вземането е изтекла на 26.05.2017 г. по тези мотиви, районният съд е уважил предявения иск по чл.439 ГПК като основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

След самостоятелна преценка на доказателствата по делото и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за основателна, а постановеното от БРС нерешение за неправилно, поради което следва да бъде отменено.

В случая, между страните не се спори, че в полза на „Уникредит Булбанк“ АД е бил издаден изпълнителен лист от 19.12.2008 г. на основание заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с № 2034/19.12.2008 г. по ч.гр.д.№ 5511/2008 г. по описа на БРС срещу М. С. В. – кредитополучател, М. С. К. – поръчител и Г. Т. К. – поръчител, за солидарно заплащане на сумата от 4457.25 лв. – просрочена главница по договор за потребителски кредит с поръчителство № 977/18.11.2004 г. и договор за поръчителство към него от същата дата и 1227.34 лв. – лихва за забава за периода от 08.05.2007 г. до 17.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 17.12.2008 г. до окончателното плащане, както и сумата от 366.32 лв. за разноски по делото. Не се спори, че посочената заповед за изпълнение е влязла в сила, предвид неподаването против нея на писмено възражение от длъжниците в срока по чл.414 ГПК.

Безспорно е също, че по молба на „Уникредит Булбанк“ АД от 06.01.2009 г. е образувано изпълнително дело № 00010/2009 г. по описа на ЧСИ И. М. с рег.№ 704 срещу солидарни длъжници – ищцата М. В. и ответника Г. К., за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист.

От доказателствата по делото се установява, че на 27.03.2009 г. е насрочен опис на недвижим имот, собственост на В.. На 18.08.2009 г. е изпратено запорно съобщение до КАТ – Бургас за наложен запор върху лек автомобил, собственост на „Октавия такси“ ООД с управител М. В.. На 16.09.2009 г. е постъпила молба от взискателя с искане за извършване на справка за имущество на длъжниците, като са изпратени искания до Община Бургас. На 04.02.2010 г. е наложен запор върху дружествените дялове на М. В. в „Октавия такси“ ООД.

На 07.04.2010 г. ответникът-длъжник Г. К. е депозирал молба до ЧСИ М., с 4 която е заявил, че е изплатил изцяло дълга към взискателя „Уникредит Булбанк” АД, поради което е поискал на основание чл.429, ал.1 ГПК да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело срещу длъжника-кредитополучател М. В. за изплатената от него сума от 8436 лв. С постановление от 08.04.2010 г. съдебният изпълнител е конституирал К. като взискател, за което ищцата е била уведомена с ПДИ и за размера на дълга от 9396 лв. в полза на суброгиралия се взискател, включващ изплатеното от поръчителя задължение и такси по изпълнителното дело.

На 25.05.2010 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, като от страна на третото задължено лице - работодател регулярно са превеждани суми по запора до м.януари 2012 г., видно от отбелязванията върху изпълнителния лист. С разпореждане от 15.05.2012 г. е постановено изпращането на напомнително запорно съобщение до работодателя, като същият е подновил удръжките от трудовото възнаграждение и е превеждал регулярно суми по запора,като последното плащане от третото задължено лице е на 04.06.2018 г., видно от отразяване на плащанията върху изпълнителния лист. На 05.09.2018 г. е изпратено ново напомнително запорно съобщение до работодателя на ищцата. Така, за периода от 25.05.2010 г. до 04.06.2018 г. редовно са постъпвали суми по изпълнителното дело, представляващи извършени удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника в резултат на наложения запор.

По повод молба на ищцата-длъжник В., с постановление от 04.08.2021 г. изпълнителното дело е прекратено от ЧСИ М. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като на изпълнителния лист е отразено, че последното изпълнително действие е от 24.06.2019 г. Видно от данните по делото, на тази дата – 24.06.2019 г. е била депозирана молба от К. с искане за налагане на запор на банкови сметки на ищцата.