Определение № 55 от 06.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500057 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 869, постановено на 3.08.2023 г. от Окръжен съд-Хасково по гр.д. 415/2023 г. , в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата, подадена от З. В. Д.-трето на изпълнението лице против действията на Д. при РС-Х., извършени по изп.д. № 92/2023 г. на същия съд и обективирани в разпореждане с изх. № 2896/11.05.2023 г., в частта, с която е наложен запор на парична сума в размер на 1 000 лв., внесена по сметка на РС-Х. по взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ на А. Б. А. по ЧНД № 25/2023 г. по описа на РС-Х..

Жалбоподателката З. В. Д., трето лице за изпълнителното производство, моли определението да бъде отменено в обжалваната негова част като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 7022/18.08.2023 г.

Ответникът по частната жалба Р., взискател в изпълнителното производство, не е взел становище по нея.

Ответникът по частната жалба А. Б. А.а, длъжник в изпълнителното производство, не е взел становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателката, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

1

На 19.05.2023 г. е подадена чрез Д. при РС-Х. до ОС-Хасково жалба с вх. № 4133 от А. Б. А., длъжник изпълнителното производство, и от З. В. Д. против постановление на Д. при РС-Х., с което е наложен запор по изп.д. № 92/2023 г. върху внесената парична гаранция в размер на 1000 лв.

С обжалваното определение № 869 от 3.08.2023 г. окръжният съд приема, че жалбата е недопустима, както в частта й, подадена от длъжника А.

Б. А., така и в частта й, подадена от третото лице З. В. Д., поради което я оставя без разглеждане и прекратява производството по делото.

Жалбоподателката З. Д. е получила съобщение за определението на окръжния съд на 10.08.2023 г. и на 17.08.2023 г. е подадена (изпратена по пощата) частната жалба до ПАС с вх. № 7022/18.08.2023 г. Частната жалба е допустима.

Видно от приложената към делото на окръжния съд в преписи документация от изп.д. № 92/2023 г. по описа на Д. при РС-Х., изпълнителното производство е образувано по искане от 11.05.2023 г. на Р. против длъжник А. Б. А. за събиране на парични суми – 1 500 лв. глоба в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Х. и 10 лв. за ДТ също в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Х.. С искането за образуване на изпълнителното производство е поискано и налагане на запор на сумата 1000 лв., внесена по сметка на РС-Х. по взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ на А. Б. А. по ЧНД № 25/2023 г. на РС-Х., внесена от З. В. Д.. С разпореждане на Д. от 11.05.2023 г. е наложен запор на парична сума в размер на 1000 лв., внесена по сметка на РС-Х. по взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ на А. Б. А. по ЧНД № 25/2023 г. на РС-Х., внесена от З. В. Д..

На 18.05.2023 г. е подадена до ОС-Хасково по пощата жалбата от А. А.

(чрез пълномощник адвокат З. Д.) и З. Д. (лично), получена при Д. с вх. № 4133/19.05.2023 г., с която се иска отмяна на постановлението за налагане на запора върху внесената парична гаранция в размер на 1000 лв. С жалбата е заявено, че сумата 1000 лв. за гаранцията е внесена от З. Д. като вносител и задължено лице е обвиняемия А. А. с основание гаранция. Посочено е, че по НОХД № 118/2023 г. подсъдимият е сключил споразумение, като част от наказанието е глоба, присъдата е влязла в сила и затова в полза на РС-Х. е издаден изпълнителен лист против А., въз основа на който е образувано изп.д.

2

№ 92/2023 г. по описа на Д. при РС-Х.. Твърди се, че Д. е наложил запор върху внесената парична гаранция без да съобрази, че сумата е внесена от друго лице и не като процесуален представител на подсъдимия. Затова се иска отмяна на запора и да се потърсят други способи за изпълнение на задължението на осъдения от негови лични средства и активи. Заявено е искане до съда да отмени постановлението на Д. за налагането на запора върху внесената парична гаранция в размер на 1000 лв. С жалбата е представено копие от разписка от „Е.“ от 17.01.2023 г., съгласно която е внесена по сметката на РС-Х. сумата 1000 лв. с наредител З. В. Д. и задължено лице А. Б. А. с основание гаранция по ЧНД 25/2023 г. на А. Б. А..

С обжалваното определение от 3.08.2023 г. окръжният съд приема, че жалбата е недопустима както като подадена от А. А., така и от З. Д., тъй като не са налице основания за обжалване по реда на чл. 435,ал.2 от ГПК и по чл.

435,ал.4 от ГПК. Относно жалбата в частта й с подател З. Д. като трети лице съдът приема, че тя е недопустима, защото съгласно чл.435,ал.4 от ГПК тя като трето лице може да обжалва действията на СИ само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират в нейно владение – хипотеза, в която не попада разглежданият казус. Съдът посочва, че изложените в жалбата доводи за това, че паричната гаранция, определена като мярка за неотклонение, взета по отношение на обвиняемия А. – длъжник в изпълнението, по отношение на която е наложен обжалвания запор, е внесена с нейни лични средства, не обосновават извод в противна насока предвид ирелевантността в настоящото производство на произхода на средствата, послужили за заплащане на гаранцията, с оглед наличието на друг процесуален ред, в който същите могат да бъдат въведени – чл. 440 от ГПК, чл.59 от ЗЗД или чл.61,ал.8 от НПК. Тъй като жалбата е подадена против действие запор върху парична гаранция, за което не е предвиден процесуален ред за обжалването му от страна на третото на изпълнението лице, съдът преценява, че тя следва да бъде оставена без разглеждане.

Частната жалба с вх. № 7022/18.08.2023 г. е подадена до апелативния съд само от жалбоподателката З. Д. и само против частта на определението, с която е оставена без разглеждане подадената от нея жалба до окръжния съд. В така подадената жалба жалбоподателката заявява, че неправилно окръжният съд е приел, че тя няма правен интерес от обжалването на действията на СИ.

3

Твърди, че е осъществена хипотезата на чл. 435,ал.4 от ГПК – в деня на запора сумата е във владение на съда, но е явно разграничено, че тя не е негова собственост, а е нейна лична такава. Твърди, че процесуалните действия на съда не предполагат друг начин на възстановяване на внесената парична гаранция от вносителя освен регламентирания в закона – приключване на наказателното дело, определяне на наказанието и произнасянето на съда за мярката за неотклонение. Заявява, че в случая веднага с произнасянето на съда по мярката и приключването на наказателното производство Д. е наложил запор върху паричната гаранция.

Счита, че наложеният запор след доказан произход на средствата следва да бъде вдигнат, тъй като са нарушени нейните права, едновременно с това са изпълнени условията на реда за обжалване действията на СИ като трето лице.

Затова моли определението в обжалваната негова част да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК установява в кои случаи трето лице може да обжалва действията на СИ – само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора се намират във владение на това лице. Несъмнено е, че в случая жалбоподателката З. Д. е трето лице за изпълнителното производство, образувано против длъжника А. А., и че сумата 1000 лв., върху която е наложен запорът от Д., не се намира в нейно владение, а е в сметката на РС-Х. за гаранции, тъй като е внесена поради наложена му в производство по наказателно дело мярка за неотклонение по чл. 58,т.2 от НПК. Не е налице следователно право на жалбоподателката Д. да обжалва действието на Д. налагане на запор върху тази сума по реда на чл.

435,ал.4 от ГПК. След като подадената от третото лице З. Д. жалба с вх. № 4133/19.05.2023 г. касае действие на ЧСИ в принудителното изпълнение, което не може да бъде предмет на обжалване от нея при условията на чл.

435,ал.4 от ГПК, съответно, с посочените в жалбата съображения и доводи, то тази жалба, съответно и производството по обжалването, са недопустими. С оглед на това правилно окръжният съд е преценил, че жалбата в тази й част се явява недопустима, като с обжалваното сега определение от 3.08.2023 г. я е оставил без разглеждане (и с това е и прекратил производството по делото).

Следва при тези обстоятелства само да се отбележи, че когато се претендира за провеждане на производство по чл. 435,ал.4 от ГПК, но вещта в деня на запора не се намира във владение на третото лице, са неотносими доводите относно това чии са били паричните средства в момента, в деня на внасянето 4 на гаранцията. Установява се следователно, че подадената от жалбоподателката З. Д. частна жалба с вх. № 7022/18.08.2023 г. срещу постановеното от окръжния съд на 3.08.2023 г. определение в обжалваната от нея негова част се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на окръжния съд– потвърдено в тази негова обжалвана част. Настоящото определение е окончателно съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.4 от ГПК.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 869, постановено на 3.08.2023 г. от Окръжен съд-Хасково по гр.д. 415/2023 г. , В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е оставена без разглеждане жалбата, подадена от З. В. Д.-трето на изпълнението лице против действията на Д. при РС-Х., извършени по изп.д. № 92/2023 г. на същия съд и обективирани в разпореждане с изх. № 2896/11.05.2023 г., в частта, с която е наложен запор на парична сума в размер на 1 000 лв., внесена по сметка на РС-Х. по взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ на А. Б. А. по ЧНД № 25/2023 г. по описа на РС-Х..

Определението е окончателно и съгласно чл. 274,ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5